Знеполският епископ Йоан е новият митрополит на Варна

| от |

3229ed928f51ecd933c9f724bde54185

Викарият на Софийската митрополия – Знеполският епископ Йоан, е избран за Варненски и Великопреславски митрополит. За него са гласували 9 митрополити, а три гласа е получил Мелнишкият епископ Серафим, съобщи агенция „Фокус“.

Резултатът беше оповестен от патриарх Неофит.

Вчера Светият синод се произнесе, че Вторият епархийски избор от 15 декември е преминал съгласно разпоредбите на устава на Българската православна църква и каноните на църквата. До него се стигна след като първият беше касиран заради съмнения за манипулиран вот и редица протести срещу излъчените епископ Борис и епископ Игнатий. Тогава Епископ Йоан получи 22 гласа, а епископ Серафим – 19 гласа.

БГНЕС припомня, че Варненският и Великопреславски митрополит Кирил се удави на 9 юли 2013 г. сутринта в морето край местността Траката във Варна. Тялото му било забелязано във водата, в близост до буната на рибарското селище от жена, която ходила да плува всяка сутрин на същото място. Кирил бил с шнорхел и с маска. Причината за смъртта на митрополит Кирил е удавяне и по-точно от хипотермия – гмурнал се на дълбочина със силно студено течение.

Митрополит Йоан изказа ред благодарности, сред тях на патриарха и на починалия патриарх Максим, на който служил 10 години. Каза, че патриарх Максим го е учил на любов, мъдрост, кротост и смирение.

„Винаги съм чувствал своето недостойнство, но ако това е изборът на Бога и на Божия народ във Варненска и Великопреславска епархия приемам го със искрена признателност, добро чувство и обич към Всеподателя Бога“, каза той пред репортерите. Митрополит Йоан призна, че духовно е чедо на София и всички столичани са му скъпи на сърцето. А като варненски митрополит каза, че има висок дълг да продължи делото на митрополит Кирил, който той определи като силна личност, която е извършила много за просперитета на тази епархия, каза той.

Мелнишкият епископ Серафим каза, че е бил по-логичният вариант именно изборът на Йоан и посочи, че това е така първо заради старшинството по епископство, тъй като е с повече години опит във всякакви църковни служения. Пожела му здраве преди всичко, много духовни сили и радости и в новата епархия. Епископ Серафим призна, че постът на митрополит е труден, тъй като това е велика отговорност за стотицихиляди човешки души и носене на тежък кръст. Самият той каза, че се моли при изборите за Неврокопски митрополит, който предстои всичко да мине в мирна обстановка.

За евентуална негова кандидатура за Неврокопски митрополит каза, че това не е нещо, което би пожелал, но „ако е Божия воля, ако е воля на избирателите, нямаме право да отказваме и да не приемаме“. Не е нещо, което желае не от скромност, а защото това са неща, които човек не бива да пожелава и не бива да се стреми към тях, каза епископ Серафим.

Знеполският епископ Йоан (Иво Михов Иванов) е роден на 13 февруари 1969 г. в Ямбол. Завършва средното си образование в родния си град. От 1991 до 1993 г. учи в паралелния двугодишен курс на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”.

След това завършва Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. По-късно специализира в Московската духовна академия „Св. Сергий Радонежки” и защитава кандидатска дисертация в на тема „Учение о покаянии по творениям св. Тихона Задонского”. Получената от него научна степен „кандидат на богословието“ се равнява у нас на „доктор на богословието“

На 1 юли 1998 г. постъпва като послушник в Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“ с духовен старец игумена на манастира архимандрит Назарий, който почина през 2011 г. Там е постриган за монах на 6 ноември 1998 г. от Макариополски епископ Гавриил (тогава викарий на Софийския митрополит, а днес Ловчански митрополит), а под мантия го води духовният му старец архим. Назарий.
На 24.4.1999 г. е възведен в йеродяконски чин от Макариополски еп. Гавриил в манастира „Св. Петка” в с. Клисура, община Банкя, София, а на 26.4.1999 г. е ръкоположен в йеромонашески чин в столичния катедрален храм „Св. Неделя” отново от еп. Гавриил.

От 1 април 2002 г. приема назначение за протосингел на Софийска митрополия.

На 28 април 2002 г. Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим го въздига в архимандритско достойнство в столичния храм „Св. Седмочисленици”.

На 18 март 2007 г. по решение на Светия Синод е хиротонисан за епископ с титлата Знеполски в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и поема поста викарий на Софийския митрополит. От тогава е пръв помощник на патриарх Максим, а сега и на патриарх Неофит, в качеството им на Софийски митрополит в управлението на епархията.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

Даяна Рос ще получи приза за цялостно творчество на Американските музикални награди

| от chronicle.bg |

Даяна Рос ще бъде удостоена с почетен приз за цялостно творчество на церемонията на Американските музикални награди следващия месец и ще го отпразнува с изпълнение от сцената.

Миналата година отличието получи Стинг, а предходни носители на приза са Елвис Пресли, Франк Синатра, Ела Фицджералд и Майкъл Джексън.

„Отне ми цял живот да стигна до тук. . .Беше удивително пътешествие за мен, изпълнено с радост и много признания“, каза 73-годишната Даяна Рос.

Иконата от Supremes вече неколкократно е пяла на сцената на Американските музикални награди и е била водеща на церемонията два пъти.
Шоуто ще бъде излъчено на живо по телевизия ABC от Лос Анджелис на 19 ноември.

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.