Златната седмица или кога да не пътуваме в Китай

| от |

Нашият експерт по китайските въпроси Иван Петров (да се готви за посланик скоро) ни разказва за Златната седмица в Китай – едноседмичен национален празник. Не бързайте да завиждате…

Във Вторник бе началото на Златната Седмица в Китай, едноседмичен национален празник, през който милиони китайци тръгват на почивка и превземат като зомбита моловете и най-популярните туристически дестинации.

Според данни на Гражданската Авиационна Администрация, около 8 милиона пътници се очаква да използват авиолиниите на страната през ваканционния период. Китайските превозвачи ще добавят над 4000 вътрешни и международни полета към дневния график от 12 000. Предпочитани дестинации са Тайланд, Южна Корея и Камбоджа.

Но мнозинството от хората ще пътуват в страната. Над 610 милиона души се очаква да използват сухопътната мрежа на страната, като повечето от тях избират високоскоростните влакове. И за да сложим този огромен брой хора в перспектива, това е два пъти повече от цялото население на САЩ (или 80 пъти населението на България) тръгнало на почивка в рамките на една седмица

Само в Шанхай над 8 милиона души са ползвали метро мрежата на града в рамките на първия ден от почивката.

А ето и малко снимков материал от Weibo (китайския еквивалент на Twitter) и Shanghai Daily. За това моля, следващия път като си помислим, че София е шумна и препълнена, нека се сетим за тези снимки.

Пекин :

Beijing 1 - Golden Week 2013

Beijing 2 - Golden Week 2013

Beijing 3 - Golden Week 2013

Beijing 4 - Golden Week 2013

Чунцин:

Chongqing - Golden Week 2013

Великата Китайска стена :

Great Queue of China - Golden Week 2013

Ханджоу :

Shanghai 1 - Golden Week 2013

Shanghai 2 - Golden Week 2013

Шънджън :

Shenzhen - Golden Week 2013

Съчуан :

Sichuan - Golden Week 2013

Тиендзин :

Tianjin - Golden Week 2013

 

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Златното момче на нова Великобритания

| от |

Тази година той ще навърши 28 години и се е запътил към върховете на по-доброто кино, което в наши дни е рядкост. Избира роли внимателно, изглежда различно и не се срамува да прави неща, които някои биха намерили за прекалени. Може би, защото е британец или защото знае какво прави.

Тайрън Еджъртън е един от вълнуващите млади актьори, които Великобритания праща към Америка и посява в киното, където той има шанс да разцъфне, ако има талант. А той има доста.

Роден в Чешир, Англия, когато е дете Тайрън се мести в Уелс със семейството си, защото имат такива корени и дори името му е вдъхновено от келтите. На техния език то означава „гръм“.

В момента актьорът живее в Лондон и иска да направи голяма кариера в киното, защото го обича. Първият филм, който вижда на кино е „Бамби“ и няколко години по-късно разбира, че иска да се занимава именно с това, след като играе в „Сън в лятна нощ“.

От този случай минават години и днес Тайрън има няколко награди зад гърба си, GQ го нарича „един от най-добре облечените британци за 2015-а“ и участва във филм с Колин Фърт. Както се казва планът му да стане известен актьор очевидно работи. Днес Тайрън има 9 филма и сериала зад гърба си и четири в процес на правене. Освен това е момчето, което ще изиграе Робин Худ в най-новата продукция за крадеца герой.

Освен, че може да играе Тайрън пее и танцува и може да го видите в два от неговите филми, в случай, че не вярвате. Иначе го препоръчваме в ролята, която го направи звезда – Егси в guilty pleasure шпионската комедия Kingsman – нейната втора част вече е по кината.

Междувременно ви черпим и с останалите му роли. В галерията горе.

 
 

Бивша готвачка на Гуинет Полтроу разкри, че тя „не яде нищо“

| от |

Актрисата и лайфстайл гуру Гуинет Полтроу е смайващо слаба, но начинът, по който поддържа елегантната си фигура, никак не е за подражание. Бивша нейна готвачка разкри тайната й – тя практически „не яде нищо“, съобщи Контактмюзик.

Същият режим е спазвал и фронтменът на „Колдплей“ Крис Мартин, бивш съпруг на Гуинет Полтроу, когато шеф-готвачът Кейт Макълун е работила за суперзвездите. Тя се е грижела за храната им през 2008 г., по времето на снимките на първия филм „Железният човек“.

Кейт Макълун разкри изключителните ограничения, които звездите непрекъснато са си налагали. Когато личният асистент на двойката й ги съобщил първоначално, тя била шокирана. С такива продукти не можела да сготви нищо прилично.
„Те не ядяха нищо. Много са стриктни. Избягваха всякакви захари, всичко сладко, без млечни продукти, само зеленчуци“ – разказа Кейт Макълун.

За да има храната някакъв вкус, Кейт Макълун решила тайно да добавя забранени съставки. Семейството веднага започнало да хвали гозбите й.

„Така е като ядеш само трева“, коментира Кейт Макълун.

Лайфстайл сайтът на Гуинет Полтроу редовно предизвиква критики. Актрисата обаче настоява, че те са неоснователни и са базирани не на факти, а на предположения.

 
 

Най-добрите цитати за забранените книги

| от |

Всички имат право на свобода на мнение и изразяване. Или поне така се твърди в Декларацията за човешките права на ООН. Това право включва свобода на мнение, както и това да се търси и получава информация и идеи през всякакви медии и без ограничения.

Тези ограничения днес се тестват повече от всякога, а думите, които използваме се променят така, че да включват (или изключват) нови значения. 

Наближава Седмицата на забранените книги и затова е добре да си спомним какво всъщност правим, когато цензурираме. Тогава не само ограничаваме настоящето, но и извършваме престъпление срещу свободата на миналото.

В галерията ни ще намерите няколко цитата от невероятни автори, които коментират свободата на словото и цензурата. Разбира се, бихме се радвали да изразите мнението си за тях. Това все пак е ваше право.