Жрици на абсурда

Предприемчива жрица на любовта, на която не й липсват първите 7 години (стаж), явно е напипала златна жила, предлагайки курсове за начинаещи проститутки в Барселона. Примамливата цена от 45 евро за 4 часа съвети и насоки за прохождащите в бранша светкавично увеличи бройката на желаещите да припечелват в тази област. Сигурно това се дължи и на факта, че тоталната финансова криза превърна Испания в страна с най-високи показатели по безработица в Европа.

Уви, все повече жени на Пиринейския полуостров се опитват чрез проституция да намерят изход от тежкото икономическо положение. Към подобни „мерки“ ги принуждава ситуацията в страната, където доста представителки на нежния пол са останали без каквато и да било работа, но трябва да хранят децата си, да плащат сметки, да погасяват банкови заеми… И понеже официалните власти демонстрират безсилие по тези жизненоважни въпроси, жените се опитват да се справят с безпаричието, като продават телата си. Привлечени от измамната надежда да оцелеят чрез платената любов, те се записват на курс, където една от първите лекции е посветена на начините за борба с клеймото „проститутка“.

Испания е държава с правен вакуум в това отношение – сексуалните услуги не са незаконни, но същевременно по никакъв начин не се регулират. А и властите в страната не взеха никакво принципно отношение спрямо курса за нови проститутки, който има вероятност драстично да увеличи бройката на жриците, доставящи сексуално удоволствие срещу пари. Затваряйки си очите за появата на подобна група за професионална преквалификация, управляващите де факто поощряват проституцията като начин да се преодолее безработицата.

Но нима само най-древната професия е способна да съживи икономическото положение на обикновените гражданки в страната?! Наистина ли и днес със страшна сила важи пародийният лозунг „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“?! И докога на здрави, прави, хубави жени ще се налага да бъдат използвани и унижавани сексуално заради къшей хляб?! Все въпроси, които звучат абсурдно в ХХI век. И все още не получават полагащия им се отговор.

Альона Нейкова