Турция отбелязва национален празник с тунел под Босфора

| от |

Турция отбелязва днес националния си празник. Днес се навършват 90 години от обявяването на Турция за република през 1923 година от забележителния реформатор Мустафа Кемал Ататюрк.

От пепелищата на рухналата Османска империя Ататюрк създава съвременна, модерна, светски ориентирана държава, обърната към ценностите на Запада.

atatürk imzası

По площадите, сградите, балконите на къщите се веят национални знамена, поставени са постери. Пана от живи цветя, изобразяващи лика на Ататюрк, украсяват булевардите.

В столицата Анкара ще се състои традиционното поклонение с поднасяне на венци в мавзолея-гробница на Ататюрк, в което ще участват политическите лидери начело с президента Абдуллах Гюл и премиера Реджеп Тайип Ердоган.

В Истанбул и в големите градове ще се състоят манифестации и празненства на открито.

marmaray_bahcesehir

Кулминацията на тазгодишния празник на републиката е официалното откриване на първия етап от транспортния тунел Мармарай в Истанбул. Той е уникално съоръжение с обща дължина 76 км, по което ще се движат пътнически и метровлакове, като една част ще минава по дъното на Босфора на 60 метра дълбочина и ще свързва европейския и азиатския бряг на мегаполиса. Мармарай ще превозва по един милион пътници дневно, а през нощта по него ще се движат главно товарни влакове.

Мечтата на Турция за построяване на тунел под Босфора е отпреди 150 години и затова го наричат „Сбъднатата мечта“.

Marmaray_900x600

Строителството му започна през 2004 г., но бе замразено за няколко години, защото при разкопаването бяха открити ценни археологически находки, които показват, че Истанбул е на повече от осем хиляди години.

marmaray_29_ekimde_aciliyor_864010875

Преди няколко дни лично турският министър на транспорта, морската администрация и съобщенията Бинали Йълдъръм представи новите съоръжения на група журналисти от турските медии. По думите на Йълдъръм, съоръжението е защитено със специална система срещу земетресения. Влаковете се управляват автоматично.

Специална система, разположена под крака на водача на влака, на всеки 30 секунди регистрира състоянието му и при евентуален нещастен случай се задейства допълнително автоматично управление. Стойността на съоръжението е осем милиарда турски лири.

Shinzo Abe (C), electedd by the parliame

На официалното откриване от президента и премиера на Турция ще присъстват японският премиер Шиндзо Абе, румънският премиер Виктор Понта, министри от осем държави. Сред поканените е и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов. Турските лидери и официалните гости ще бъдат първите, които ще преминат с влак под Босфора от началната станция Юскюдар на азиатския бряг към станция Йени капъ на европейския бряг.

Довечера ще има светлинно шоу над Босфора с фойерверки, илюминации и музика. Светлините на двата моста ще бъдат обагрени в червено, духови оркестри ще свирят на кейовете.

Тържествата в Анкара ще започнат с посещение на турското държавно ръководство на мавзолея на основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк, след което в 11.15 часа ще се състои военен парад, а вечерта президентът Абдуллах Гюл ще даде прием по случай празника в резиденцията Чанкая, пише в.“Миллиет“.

През втората половина на деня турският президент Гюл и премиерът Реджеп Тайип Ердоган ще присъстват на тържественото откриване в Истанбул на тунела Мармарай, определян като „проект на века“. На откриването ще присъстват също японският премиер Шиндзо Абе и румънският премиер Виктор Понта, както и девет министри от осем страни, включително от България, пише в.“Сабах“. Вестникът припомня, че за първи път идеята за железопътен тунел под Босфора се е появила преди 153 г. по време на османския султан Абдул Меджид. Изграждането на тунела е започнало през 2004 г. от японско-турски консорциум.

Железопътният тунел с участък от 1,4 км на дълбочина 60 метра под морсокто дъно е посторен с японски техонологии. Вестник „Миллиет“ цитира кмета на Истанбул Кадир Топбаш, който е заявил пред журналисти, че тунелът е преминал успешно всички тестове и е напълно надежден.

Японският премиер Шиндзо Абе, който се е срещнал с кмета на Истанбул, е заявил, че и занапред неговата страна желае да продължи сътрудничеството с Турция в осъщтяването на различни проекти, отбелязва в.“Сабах“. Вестникът уточнява, че японският премиер е пристигнал вчера, придружаван от 100-членна делегация от правителствени представители, бизнесмени и журналисти. Преди отпътуването от Токио той е заявил пред журналисти, че Турция е изключително важна страна и е изразил желание за още по-голямо укрепване на двустранните връзки. Вестникът обръща внимание, че Шиндзо Абе посещава Труция за втори път в рамките на по-малко от една година.

ahmet-kaya-kimdir

Турските вестници съобщават, че в рамките на награждаването на творци и учени по случай Деня на републиката турският президент Гюл е присъдил посмъртно голямата награда за култура и изкуство на кюрдския певец Ахмет Кая, който е бил преследван от националистите и принуден да замине за Франция, където умира преди 13 години на 56-годишна възраст. Вестник „Заман“ отбелязва, че присъждането на наградата на Кая, чиито концерти много пъти са били отменяни, а музикалните албуми – конфискувани, представлява реабилитация на твореца. Вестник „Хюриет дейли нюз“ посочва, че в писмено съобщение от канцеларията на президента се изтъква, че наградата е присъдена на Кая заради обединяващото въздействие на неговата музика, която е обединила много хора с различни възгледи. Вестник „Заман“ обръща внимание, че голямата на награда за култура и изкуство, която традиционно се обявява в деня на празника 29 октомври, тази година е била обявена на 28 октомври, когато е рожденият ден на певеца.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?

 

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.