Животни на ръба на самоубийство

| от |

Фотосите са част от дипломна работа, а ние решихме да оценим подобаващо черния хумор и да споделим с вас.

 
 

„Остава“ става на 25 години с концерт и нов клип

| от |

Те са „Шоколад“, „Внимание“, „Супермен“, „Океан“ и още десетки заглавия. Песните им са в историите на хиляди българи и всеки от нас има поне една песен на „Остава“, с която асоциира важен момент от живота си. Обичаме тези момчета и винаги ще им благодарим за моментите, авантюрите, плача, дългите нощи и слънчевите дни.  

„Остава“ става на 25 години (невероятно, но факт). Инди-рок бандата ще отпразнува юбилея си с концерт на 31 август в клуб „Маймунарника“ в Борисовата градина.

В дългогодишната си история „Остава“ имат безброй изяви в страната и чужбина, над 20 видео клипа, 5 издадени студийни и 3 концертни албума, включващи хитове, които и до днес държат групата в списъка с най-добрите изпълнители.

На концерта публиката ще чуе както всички любими на публиката песни като Sex in the morning, „Океан“, „Понеделник“, „Мини тяло“, „Шоколад“, „Ще дойдеш ли с мен“, „Мъничко човече“, „Бесен“, „Внимание“, „Самолет“, така и рядко чувани песни.  Седмица преди да отпразнува годишнината, бандата пуска видеото към песента „Самолет“, част от албума „Океан“. Режисьор е Петко Спасов, който направи и видеото към „Внимание“. Клипът е издържан изцяло в черно бяла стилистика и напомня клиповете на The Smashing Pumpkins.

Съпорт банда на концерта ще бъдат „МФортно Диско“, които ще подгреят с 30-минутно изпълнение на изцяло авторски песни.

 
 

Вижте фотосесията, на която Емилия Кларк и Кит Харингтън се целуват

| от |

Докато нещата между Джон Сноу и Денерис, Родената в Буря (от дома Таргериен, първа с нейното име, майка на дракони, бла, бла) се затоплят, решихме, че е време да се подсетим за една фотосесия, в която Емилия Кларк и Кит Харингттън се целуват.

Тя е заснета през 2012г. и снимките са взети от списание Rolling Stone. Както може да видите, на тях изглежда като отношенията между Кларк и Харингтън да са доста топли.

„Този момент беше незабравим“, казва фотографът Пеги Сирота. „Бяхме малък екип в този ден, само няколко души на едно поле. Химията между тези двамата беше осезаема. Помолих ги да се целунат, любовта се рееше във въздуха и както се вижда от кадрите…се получи добре“.

</iframe=

Не знаем какво смята Роуз Лесли, която изигра дивачка Игрит в „Игра на тронове“ и в момента е гадже на Кит Харингтън. Подoзираме, че не е супер щастлива от новата вайръл вълна с тези снимки.

Но може да е спокойна. Към момента клюкарските издания не събират Емилия и Кит. Но екранните им герои…е, предстои да видим във финалния епизод на седми сезон другия понеделник.

Вижте снимките им в галерията.

 

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.

 
 

Най-гледаните филми в България за изминалата седмица

| от |

Анимацията „Емоджи: филмът“ е най-гледаната у нас, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Историята на емотиконите от месинджър-приложение, които живеят в Текстополис и трябва да пребродят апп по апп, за да намерят Кода, е гледана от 14 248 зрители и има 123 605 лева от билетите им.

На второ място е „Тъмната кула“, създаден по първата книга на Стивън Кинг – „Тъмната кула I: Стрелецът“, излязла през 1982 г.. Разказът за постоянния двубой между последния Стрелец и Човека в черно, за да се запази целостта на Вселената, е видян от 28 290 зрителите и има 294 929 лева приходи.

Трета позиция е за трилъра „Анабел 2: Сътворение“. Предисторията на познатия на любителите на този жанр „Заклинанието 2″ за създаването на познатата кукла – от първия й дом до първото обсебване на душата на малко дете, е от десет дни на екраните у нас и за това време е гледана от 18 179 зрители и има 139 365 лева от билетите им.

Четвърта позиция е за „Атомна блондинка“, създаден по комиксите на Антъни Джонсън и Сам Харт от 2012 година. Разказът за патилата на английския шпионин Лорейн в Берлин, непосредствено преди падането на Берлинската стена, за да разкрие убийство и да прибере списък с двойни агенти, който е изчезнал, е от десет дни у нас и за това време е гледан от 10 299 зрители и има 95 361 лева приходи.

Пето място сред най-гледаните филми е за анимацията „Аз, проклетникът 3″. За двата месеца на екраните у нас историята на Гру и миньоните е гледана от 170 447 зрители и има 1 471 633 лева приходи от билетите им.
На шесто място е екшънът „Зад волана“. За месец на екраните историята на невероятния шофьор на гангстери Бейби, желаещ да скъса с този живот и да се посвети на момичето на мечтите си, е гледан от 29 677 зрители и има 266 892 лева приходи.

Седма позиция е за „Валериан и градът на хилядите планети“. Филмът на Люк Бесон по поредицата от комикси на Пиер Кристен и Жан-Клод Мезиер е от месец на екраните у нас и за това време е гледан от 38 710 души и има 383 379 лева приходи.

Осмо място в топ 10 е за драмата с Хали Бери – „Отвличане“. Филмът за майка, която се опитва да разкрие отвличането на сина си самостоятелно, е гледан от 10 420 зрители и има 84 589 лева приходи за 17-те дни у нас.

Девето място е за военната драма „Дюнкерк“, която е от месец на екраните у нас и за това време са го гледали 31 805 зрители и има 287 654 лева приходи.

На десета позиция е „Войната за планетата на маймуните“. Последният филм от поредицата, който дава окончателния отговор за погиването на човешката раса и завладяването на планетата ни от маймуните, станало известно от романа на Пиер Бул от 1963 година, е гледан от 28 738 зрители и има 291 084 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.