Живот край мушкатото

| от |

 

Равноделни червеникави кичури, стегнати прилежно в ролки. Ярка блуза на цветя и памучна пола до глезена. Ярко червило на свити, стиснати устни и големи очила с диоптри. Не, момче, няма да ти каже как да го свържеш, защото не е Латинка Петрова. Това е леля Венче от четвъртия етаж и ако много искаш да знаеш, може да изядеш някой зад врата.

Леля Венче не е просто съседка. Тя е стожер на блока. Домоуправителка от 20 години и от 15-тина – касиерка. Влиза по чехли във всеки дом и навсякъде е добре приета, защото никой не иска да влиза в директни разправии с нея. На времето беше учителка по родинознание в кварталното училище до пенсия, та успя да пусне корени и в училищния двор.

Все още пие кафе със санитарките, за да е в час с дейността на училището. И без това образователното министерство не си върши работата, добре че е леля ти Венче да дава акъл на тая младата директорката, дето кой знае как я назначиха там. А трябваше да е леля Венче, тя ги разбира образователните реформи.

Но сега е домакиня по професия. Ама не от тези новите домакини, дето ходят по фризьори само и не си гледат децата. Леля Венче е станала в 4 сутринта, не е спала заради жегите. Забъркала е супа, мусака и е пържила филийки за закуска. Ако си неин съсед, вече си усетил миризмата на лук още в 6-7 часа. Ако си късметлия да си в съседния блок и си станал за работа, можеш да видиш как леля Венче закусва обилно на балкона – тика залъци от хляба в устата си и хапва елегантно от киселото мляко на промоция.

Леля Венче обожава ранните утрини и страда неистово, че топлите дни са към края си. Затова се наслаждава на последните моменти край мушкатото на терасата. Как само обича да дебне оттам! Да подава любопитни диоптри между листенцата на цветето, правейки се че го почиства, а котката й да лежи лениво на балконските плочки.

Леля Венче току се повдига на пръсти, досущ като прима балерина в чехлите си 42-ри номер и хвърля поглед към минаващите край блока. Трябва да се контролира достъпа до кооперацията, това да не е Аврамов дом, говори си тихичко леля Венче.

Леля Венче не наднича, тя направо си гледа, като неистово стиска устничките си, за да не излезе въпрос от устата й. Все пак тя е интелигентната комшийка, не като Гинчето от втория етаж дето пита по селски „Откъде идеш бре, момче”.

Леля Венче не задава въпроси, тя констатира.

Едно от уникалните умозаключения достигна до хазяина ти вчера – видяла те да се олюляваш по стълбите в 16 часа и му звъннала, да му каже, че наемателят пак се е напил. Така де, да не се беше спъвал по стълбите, момче, защото вече не си просто съсед, а пияният наемател. Друг е въпросът, че леля Венче си блъска денонощно главата как си плащаш сметките, като не й даваш отчет.

Ще го обсъдят с Гинчето и тоя въпрос. Трябва да се знае кой къде и за кого работи и какви са доходите, че на блока трябва да се сменя дограма, да се прави разчет…А Гинчето гледа с малките си сиви очички и цъка с език „Що не го пита, бе Венче, докога смята да пие т’ва момче. Аз ако съм, няма да му спестя”, укорява я Гинчето и сърба от турското си кафе. Ама Гинчето к’во ли разбира, тя е от село. Не е софиянка от Младост като леля Венче.

Леля Венче я познава целият квартал, уважава я, всички зачитат мнението й.

Ето например живущите във входа спряха да я поздравяват тази младата, съмнителната девойка от петия етаж, дето ходи с неприлично късите си поли и високите токчета. Едно нещо не дава мира на леля Венче ден и нощ – кой й купува на тая въртиопашка тия скъпите обувки, с катарамите. Мъж не е виждала да я изпраща, значи го крие.

Сигурно е престъпник, за да има толкова пари, анализира на ум леля ти Венче и току си подърпва пеньоара. А тая , младата, хич не поздравява в асансьора, вирнала носа …. И тя сигурно е от село, дошла в София да се омъжи. Навремето и леля ти Венче как се обличаше, стилно, като от каталог нa Burda – ех, какви обувки слагаше от Италия, и какви шифонени поли.

Ама леля ти Венче имаше хубави крака, а не като на съседката – криви и къси.

И това ще го обсъдят с Гинчето, ама първо да полее мушкатото. Да си измисли нова история за следващия живущ, който й падне пред погледа, че конкуренцията от съседния блок не спи.

Ей го и Ваньо от 36-ти, простира си белите потници. Как не му омръзна по цял ден да седи на тоя балкон и да клюкарства, ядосва се леля Венче. Цял живот му гледа физиономията от отсрещния балкон и все знае нещо повече за новите в квартала. Ама той не е достоверен източник, чул-недочул е и приказва. А леля ти Венче има мисъл, тече версия в главата й.

Да я бяха взели в кметството съветник, щеше да намери решение и за дупките по улиците, и пейка да сложи пред блока, да издигне беседка, та да може с Гинчето на въздух да си пият кафетата, а не по балкони, около мушкатото…Ама как хубаво е цъфнало, а? Защото е добър човек леля ти Венче, каквото бодне – никне. А не клюкарка и злобна бабичка, както й викат тия невъзпитаните хаймани от блока. Добре че навремето го взеха този стратегически апартамент, да имат поглед върху квартала и да се грижат за мира и реда в него.

А когато лятото си отиде и дойде зимата ще трябва да минава по етажите да събира такси. Ще събира информация по етажите, ще изнесе мушкатото в коридора и честичко ще го наглежда, хем да хвърли едно око на стълбището. И най-накрая ще разбере кой оставя врата на асансьора отворена на третия етаж.

 
 

Живот край мушкатото

| от |

Почина щангистът Величко Чолаков. Информацията бе потвърдена от Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян. Шампионът в най-тежка категория издъхна на 35-годишна възраст в родния си град. Екип на Спешна помощ се е отзовал днес на повикване в дома на атлета, след като на Величко му прилошало. Предполага се, че е починал от емболия, но причините за смъртта ще бъдат изяснени след аутопсията. Щангистът е имал здравословни кардиологични проблеми.

 
 

Живот край мушкатото

| от |

Очаквах това приключение от толкова много време. Идеята бе да изберем  една определена част на България с най-близките ми приятели, за която знаем малко. След кратки разсъждения, решихме да се насочим към Североизточна България. Имахме само 6 дни на разположение да осъществим тази цел, но ни бяха достатъчни, за да прекараме едно незабравимо приключение. То ни донесе много емоции, невероятни гледки и специални моменти.

Потеглихме с кола от София рано сутринта и се бяхме запътили директно към Североизточната част на страната, нооо още в самото начало се разсеяхме по пътя и започнахме да следим за кафявите табелки, свързани с туристически обекти. Та само час, след като потеглихме от столицата намерихме и нашата непредвидена първа спирка- пещерата Съевата дупка. Тя не е толкова впечатляваща по дължина или големина, но те грабва с неземната красота, която е изразена чрез изключително богата гама от цветове върху многобройните варовикови образувания, които притежава.

Самата пещера впечатлява с факта, че притежава пет оформени от само себе си зали. Всяка, от тях носи интересно наименование: Белият замък, Концертна, Космос, Купене и Срутище. Неслучайно едната зала в пещерата носи името “Концертна” – благодарение на природно създадената акустика в пещерата, тук са изпълнявали свои концерти личности като Лили Иванова, Емил Димитров и Йорданка Христова.

Processed with VSCO with c7 preset

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 2лв;

Лятно работно време: 9:00-18:00 ч; Зимно работно време: 9:00 – 17:00 ч;

Препоръчително е да си носите връхна дреха, защото постоянната вътрешна темепература е между 8 – 11 градуса;

Близки населени места са град Луковит на 20 км и село Брестница на 2 км ( София – 60 км );

Маршрутът от София е по магистрала Хемус до самия край ( село Ябланица ), където се поема в посока Ловеч. Стигайки до село Брестница в самия център има табелка, която сочи към пътя за пещерата.;

След като успяхме да разгледаме пещерата, се насочихме към първата ни спирка от плана, който си бяхме създали. Именно Шумен или по-точно село Мадара. Отидохме до там, за да видим известния Мадарски конник, ако не знаете как изглежда или не сте виждали снимки, просто бръкнете в портмонето си и извадете една монета от ( 1, 2, 5, 10, 20 или 50 стотинки) и я обърнете – ще видите самия него.

Конникът изобразява изсечен владетел в естествен ръст, като е считано да символизира мощта на Първата българска държава. Самата забележителност предлага много повече! Самото място представлява един археологически комплекс, който позволява да се изкачите най-отгоре на Мадарското плато (431 м.), на което има останки от средновековна крепост и уникална гледка, която наистина си заслужава!

Processed with VSCO with c7 preset

 

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

1 ноември – 31 март: 8:30 -17:00 ;. 1 април – 31 октомври: 8:30 – 20:00 ч;

Близки населени места са село Мадара 2 км и град Шумен 17 км. ( Варна 75 км );

Маршрутът от София до Шумен е по магистрала Хемус, от там вече е добре обозначено с табели до село Мадара и до самия археологически комплекс;

Processed with VSCO with c7 preset

Времето напредваше и трябваше да продължим към следващия обект по план- крепост Овеч, град Провадия. Не мога да го обясня с думи, но това място ме завладя от първия момент, в който стъпих на самата крепост. Гледката, атмосферата всичко бе толкова магическо и красиво! Самата крепост датира от Средновековието и може само да си представите какво е преживяло това място, като имате предвид богатата история, която притежава нашата страна. Разположено е над самото скално плато, което предоставя една от най-хубавите гледки, на които съм бил свидетел в България! Обектът ви позволява да направите една незабравима разходка върху добре поддържана пътека по платото.

 

Полезна информация:

Има символичен вход за възрастни: 2лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

Препоръчително е да се посети този обект при благоприятни метерологични условия;

Близки населени места: град Провадия ( под самата крепост ) и Варна на 53 км;

Накрая потеглихме и към финалната отбивка за деня – Варна, където имахме запазен апартамент чрез интернет страница, предлагаща този тип услуги. Престоят ни във Варна беше само за една нощ. Местоположението на града ни бе удобно да отседнем, за да можем на следващия ден да продължим своето пътешествие.

Processed with VSCO with 6 preset

За автора:

Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Живот край мушкатото

| от |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

 
 

Живот край мушкатото

| от |

Психолозите от години се опитват да обяснят на какво се дължи тревожността от липсващия смартфон. Според китайски и корейски специалисти причината за нея е, че хората вече ги възприемат като свое продължение, съобщи Прес асосиейшън.

Тревожността от липсващия смартфон се нарича номофобия. Учени от университета в Хонконг и университета в Сеул се опиха да определят на какво се дължи тя с помощта на 300 доброволци. Те установиха, че тревожността заради невъзможността човек да използва смартфона си няма нищо общо с телефонните обаждания в спешни случаи, а се определя от ролята им в ежедневието ни за нашата идентичност, като наше продължение, с което записваме дигитално спомените си.

Роля за тази тревожност имат и социалните платформи като Фейсбук, Инстаграм и Туитър – обявяването на това, което правим в интернет, вече е част от преживяването на събитията.

Учените са установили също, че страдащите от номофобия по-често се оплакват от болки в китката и врата от останалите.