Живеем ли в болна епоха

| от |

Чували ли сте за прокрастинация, прекомерно събиране на непотребни вещи, трудно вземане на решения, социална фобия? Това може и да не са истински болести, но се оказва трудно човек да се отърси от тях.


1

Всъщност те са психологическо състояние, тясно свързано с ускоряването на урбанизацията и спецификата на епохата. От една страна, хората са подложени на натиск в реалния свят. От друга, Интернет се е превърнал във външен „орган“, който непрекъснато дава информация и сближава хората, но едновременно с това води до различни разстройства. Те са резултат от опита на хората да се преборят с несигурността, паниката и страховете си.

През 2000 г. известният манга художник от Тайван Джу Дъйон започва работа по проект на тема модерния живот в градове. Той също страда от безпокойство поради напрежение в работата и се е случвало да мисли за самоубийство. През 2011 г. Джу публикува манга книга със заглавието „Всички са болни“. В първата страница на книгата авторът пише: „Болна е душата ни или нашата епоха?“

Интересното е, че през последните години изразът „всички са болни“ се е превърнал в етикет за хората в градове в Китай. Много хора признават, че страдат от различни проблеми като прокрастинация или пристрастяване към пазаруването.

В Интернет, подобни симптоми широко се приемат от посетителите. В douban.com може да се видят различни „групи на пациентите“: прокрастинация, прекомерно събиране на непотребни вещи, трудно вземане на решения, социална фобия, страх от близост и други. В уебстраницата има общо 475 групи за различни „разстройства“. Китай се развива с бърза скорост, много хора не са достатъчно силни психически да бъдат в крачка с прогреса.

Проблеми в информационната епоха

През 2009 г. Pole (никнейм) случайно прочита статия онлайн, с представяне на книгата „Да победим прокрастинацията“. Статията е от сайта douban.com.

За първи път, Поул чува думата „прокрастинация“, което всъщност е модерното име на отлагането. Осъзнава, че причината два пъти да се провали на изпита си по право, се дължи на отлагането. Тя си спомня: „Всеки път си правих план за подготовка с достатъчно време, но винаги отивах на изпит без да бъда подготвена.“ Открива, че има и други като нея с подобен проблем. „Най-после разбрах, че това е болест и реших с помощта на онлайн групата да се излекувам“, казва тя.

Гаоди Цинфън, администратор на групата „Ние сме болни от прокрастинация“, счита, че повечето „пациенти“ като Поул са открили неговата група случайно. „Те се радват да се срещнат с хора с подобен проблем. Това им носи известно облекчение. Преди са считали, че са мързеливи и безполезни. Сега разбират, че имат симптомите на прокрастинацията.“

Освен групата за прокрастинация, много други групи за хора с различни проблеми започват да изникват от 2006 г. насам.

Тези интересни групи привличат интереса на много интернет потребители. В групата за прекомерно събиране на непотребни вещи, една посетител пише: „Чувствам, че виждам светлина в тунела. Има толкова много хора със същия проблем като моя. Чувствам се по-добре, защото не съм сам.“

Всъщност по-голямата част от тези разстройства не се обхващат от диагностиката и лечението на психичните заболявания. Гаоди Цинфън счита, че популярността на тези думи или групи се дължи на това, че те са резонанс на условията на живот в нашата епоха. Той пише в статията: „прокрастинацията е новият вирус на информационната епоха.“

Още преди популярността на тези симптоми в интернет, докторът по психология на Пекинския университет Ли Сунуей започна да ги следи. През 2005 г. той започва работа като психологически консултант в центъра по психология към Пекинския университет. В началото, много студенти го посещават. Тогава Ли Сунуей остава объркан, защото симптоми като отлагането, липсата на воля и желание за учене и други не отговарят на критериите за психологическа болест. Той постепенно открива, че тези „малки“ проблеми наистина оказват голямо влияние върху някои студенти. Той се срещна със студентката Сяодин. Нейният единствен проблем е, че отлага написването на автобиографията си в продължение на една година. Сяодин: „Не искам да пиша автобиография, защото нямам никакви постиженията и опит.“ Оказва се, че Сяодин е недоволна от себе си и настоящата ситуация и се тревожи за бъдещето.

В годината на основаването на центъра, се навършиха 7 години от старта на политиката за увеличаване на приема на студенти в Китай. В резултат се появиха проблеми с трудовата заетост при новозавършилите студенти. Ли Сунуей започва да приема все повече пациенти, повечето от които с проблеми като прокрастинация в ученето и трудно вземане на решения. Много студенти не могат да направят своя избор между следването в чужбина или работа, стабилна работа или високи доходи.

Ли Сунуей забелязва, че сегашните студенти се надяват да изработят перфектния план за бъдещето си още от първия курс. Те се бързат да получат различни шансове за практика, или да подават молба за учене в чужбина. Те не само мислят за днес, но и за живота си след 20 години, вманиачени от въпроса „как да получим мечтания живот“. Ли Сунуей казва: „Сегашните студенти изглеждат много зрели, но според мен, трудно е за човек да ангажира бъдещето си, затова те се чувстват несигурни и губещи.

„Паническото безпокойство“

В началото на 2012 г. известният китайски музикант и режисьор Гао Сяосун публикува в микроблога си: „Всеки път, когато включа пътеката за бягане решавам, че искам да свиря на пиано; когато включа пианото, решавам, че само да свиря, без да творя песни е безсмислено; после включвам компютъра, и след час сърфиране в интернет вече нямам настроение за музика. Впоследствие започвам да ям, и най-накрая отивам да спя.“

Публикацията на музиканта привлече много коментари и репортажи за прокрастинацията. Гаоди Цинфън каза: „Обсъждането на темата за прокрастинацията се разпространява бързо и превръща във вид мода.“

В известна степен репортажите на масови медии за това социално явление увеличават безпокойството на хората. Психологическият консултант Шъ Сяося е забелязала, че много от посетителите й се влияят от медиите. Един от пациентите й се самодиагностицира с обсесивно-компулсивно разстройство, заради факта, че е свикнал да проверя два три пъти дали вратата е заключена преди да излезе.

Шъ Сяося казва, че при повечето хора се наблюдава тази ситуация. Истинските пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство са тези, при които заболяването повлиява на обществените им функции, като например многократното миене на ръце до нараняване на кожата. Такива хора трябва да се лекуват в болница и да вземат лекарства.

Няколко посетители привидно страдат от безсъние и раздразнителност, но Шъ Сяося открива, че всъщност зад симптомите се крият дълбоки причини, например, страх от брака, съвместния живот, отглеждането на деца, купуването на апартамент и др. „Нашата епоха е пълна с безпокойство.“ констатира Шъ Сяося.

Нашата епоха е свободна, но несигурна

Много съвременни психологически симптоми са свързани с развитието на обществото. Някои хора непрекъснато имат навика да свалят нови неща от Интернет, но всъщност не ги четат. Те се страхуват да не изостанат с времената. Други непрекъснато участват в различни курсове по обучение. Шъ Сяося казва, „Приятелят ми харчи стотици хиляди за различни обучения, но няма полза за него.“

Спецификата на нашата епоха е обогатяване със знания и бурното увеличаване на информация. Според Ли Сунуей, прекалено големият избор води до проблеми. Последните 30 години бяха период на бързо развитие на науката и технологиите и най-големите промени в обществото. Появата на различни психологически проблеми е естествена.

Ли Сунуей каза: „Откривам, че през последните 10 години, съм се променила много. Понякога усещам паника. Цялото общество непрекъснато се променя и развива. Всеки се страхува да не изостане.“

Известният психолог Ерих Фром казва: свободата и сигурността не могат да съществуват заедно. На фона на сегашните времена, тази теория изглежда още по-смислена.

 
 

Какви документи трябва да пратите на Слави Трифонов, за да ви вземе

| от |

Вероятно до вас вече е достигнала новината, че Слави Трифонов обяви кастинг за политици, на който може да се яви всеки, който иска да направи България „прекрасно и желано място за живеене“.

Е, дотук добре. Звучи като перспективна работа с добра стартова заплата и възможности за развитие. В Jobs.bg и Zaplata.bg обяви за политици няма, така че един кастинг ни идва дюшеш. Само дето се говори,че Слави Трифонов е взискателен работодател, а тая работа не е като оная работа. Затова желаещите да подадат кандидатурите си за политици ще трябва внимателно да помислят какво трябва да присъства в CV-то и мотивационното им писмо.

Излизаме крачка напред с няколко предложения какво да включите в документите си за новата длъжност, преди да ги изпратите на slavi@referendumbg.com:

Относно първата част на CV-то няма какво да усуквате. Имена, телефон, имейл адрес – тук може да сте откровени. Рисковано е да лъжете за прогимназията и университета, които сте завършили, но в частта, в която обръщате внимание на личните си качества, артистичните си умения, хобитата си и качествата ви, свързани с работната позиция, може да се развихрите.

Освен традиционните „умения за работа в екип“ и „основно владеене на Microsoft Office“, вмъкнете нещо патриотично. Умение за плетене на една кука, спечелен конкурс „Валя Балканска“ за най-добре изпята българска народна песен в трети клас, три години народни танци в читалище „Народна плам“, нещо такова. Упоменете, че никога не сте се занимавали с политика, но имате голямо желание да направите България желано място за живеене. Не подхождайте популистки, Дългия ги разбира тия работи.

Много е важно какво мотивационно писмо ще изпратите. Със сигурност е добре да проявите оригиналност, интелект, воля, но и скромност. Може да съчините нещо в стихотворна форма. Например:

„Политик ще стана аз,

този път от раз,

не го правя за пари,

ни за хубави жени,

не ща ферари с цвят червен,

ни блондинка с бронзов тен.

За небето от коприна аз милея,

за родината си свидна,

всяка вечер със ракия пея,

знам, че каквото пожъна това ще посея,

и ще бачкам за народа наш…докат’ побелея.“, Иван Тодоров, електротехник.

Друг вариант е да се спрете на добрата, стара проза, но отново да вкарате фолклорен патос. Например:

„Никога не съм харесвал българските политици. Всяка вечер семейството ми се събира на вечеря и след баклавата ритуално късаме снимки на различни партийци. След като дойде Вашето предложение да променим България, нещо в мен се пробуди – като пламък из недрата на сърцето ми, побрало в себе си години мъка от потисничеството на турското иго, комунистическите отрепки, Костов, Бойко и всички политикоиздънки на прехода. Пробуди се желанието да защитя родината със собствената си кръв, да работя за майка България, за да може децата и внуците ми да живеят в една чиста, зелена и гостоприемна страна. Готов съм да защитавам родината с пот на челото и да се бия за нея, както са го правили истинските българи навремето“, Георги Петров, мениджър комуникации в кол център „Диана“.

Ако поезията и прозата не са вашите формати, може да отправите писмото си към г-н Трифонов във формат на конвенционално мотивационно писмо:

„Притежавам много черни дрехи и бяла душа, които, смятам, ще допринесат за Вашата кауза. Харесвам идеите Ви и смятам, че старата политическа класа трябва да бъде изметена от парламента и там да се нанесат нови кадри, професионални, компетентни хора, които обичат страната си и искат да допринасят за нейното благо с онова, в което са най-добри. От четири години работя като хамалин и смятам, че съм натрупал достатъчно опит в тежката работа, с която неизбежно се сблъскват съвестните политици.“, Чарли-Браун Младши Карпуцев, IT corporate brand regional marketing manager.

Предлагаме и много приятен, оригинален и иновативен метод да изпратите своите документи до шоумена под формата на обява за запознанства. Ето пример:

„Приятен на външен вид, скромен, трудолюбив пенсионер, на 81 години, с богат стаж в отглеждането на фураж за добитък, търси да намери професионално призвание в сферата на политиката.“

Със сигурност има и други начини да спечелите вниманието на Трифонов и да станете политици. Просто бъдете себе си. Съдбата обича смелите.

 
 

“Kingsman: Златният кръг“ е тук и Слава Богу!

| от |

 Все още е рано да говорим за хубавото кино, което ни предстои да видим и което, в крайна сметка, ще се бори за престижни награди, но първите студени подухвания и листата по земята говорят на върлия киноман, че по-доброто идва и той може да си отдъхне.

Летните заглавия се провалиха не само финансово, но и чисто творчески в очите на хората, които обичат кино. Простите неща като забавата, добрият сюжет и интересните персонажи бяха натикани някъде в ъгъла, за сметка на бомбастик ефекти, много силни саундтраци и мерене на пишки откъм тъпи сюжети. Дори епичното чудо „Дюнкерк“ трудно успя да измие срама от неприятното кино, на което бедният зрител беше подложен многократно през изминалите няколко месеца.

Есента е предвестник, че по-добрите истории предстоят да бъдат разказани. Кината ще се пълнят с истории, страхотии, добри актьори и крайности, които могат да шокират някои, но ще бъдат запомнени.

Kingsman: Златният кръгне е заглавие, което ще ви шокира или ужаси и не това е неговата цел. Тя е по-скоро да ви забавлява и умело да отмие срама на летните си събратя и той го прави на няколко доста прилични нива.

Британската шрионска комедия е логично продължение на своята първа част от 2014 година. Тогава „Kingsman“ прави приличен боксофис по света и има доста приятен успех, както сред критиците, така и сред обикновените зрители, но не и у нас. Тук той минава незабелязано от повечето, въпреки наличието на първосигнални знаци за комерсиален успех, каквито са Колин Фърт, Марк Стронг, Самюел Л. Джаксън и ефектите.

Слава богу, че световното кино не се влияе от родния пазар, така че „Kingsman“ получава своята втора част три години по-късно. И тя е толкова забавна, цветна и крещяща, колкото трябва да бъде.

Адаптация по комикс, „Kingsman“ няма никакви претенции, че ще е киното, което ще се хареса на всеки. Той разполага с няколко ключови елемента, които могат да ви допаднат обаче – има хубави ефекти, много звезди, готин саундтрак и боже, великолепно чувство за хумор, което понякога минава границите на добрия вкус, но по онзи начин, по който само британците могат да го направят.

Ако не сте гледали първата част е редно да си я причините и няма да съжалявате нито за миг. „Kingsman“ е забавното guilty pleasure вълнение, което ще ви оправи деня. Историята разказва за тайни служби във Великобритания, маскирани като скъпа марка за мъжки дрехи, които се борят с голямото зло, за което обикновения гражданин няма и идея.

Както се очаква от филм адаптиращ комикс всичко вътре е хипербола. Злодеите са почти всесилни и доста ненормални, ефектите са много, а супер агентите са толкова супер, че дори Спайдърмен ще се срамува пред тях. В центъра на цялата тази епохална цветна британска истерия стои великолепният Колин Фърт, за когото са измислени добрите смокинги и перфектните маниери.

Той е най-добрият таен агент, който вербува млад келеш и го превръща в джентълмен, който може да ти направи чай и да те убие с чадър в рамките на пет минути, и не непременно в този ред.

Втората част на комиксовото удоволствие логично е продължение на първата част. Тоест, ако не сте гледали „Kingsman 1вероятността да не разберете „Kingsman 2е много голяма, затова препоръчвам неговото гледане в прилични дози в някой следобед.

Във втората част на тази великолепна поредица, която може да продължи колкото си иска и има вероятност да е феномен след комиксовите адаптации и да не омръзне, голяма част от сюжетните линии заплетени в първата част се разплитат и се заплитат нови.

Kingsman са унищожени, за да могат да потърсят помощ от своите американски събратя – чаровни реднеци предвождани гордо от Джеф Бриджис и с антураж от Чанинг Тейтъм и Педро Паскал. В компанията на младото британско секси бижу Тайрън Еджъртън и Марк Стронг те се впускат в неравна битка срещу новото всемогъщо зло в лицето на ухилената до уши Джулиан Мур, която буквално може да те направи на кайма и да те изпече.

Към цялата тази палитра от приятни хора събрани на едно място, добавяме и щипка от Колин Фърт, Хали Бери, Попи Делевин и гост участието на сър Елтън Джон в ролята на сър Елтън Джон.

Kingsman: Златният кръге забавното бижу в ранния есенен киноафиш, което има чувство за хумор на интелигентен простак, шокиращо добри ефекти – благодарение на чудесния Матю Вон, на когото дължим и чудния Kick-Ass, готин сюжет, чувство за хумор, чувство за мярка и достатъчно кръв, за да задоволи и най-претенциозните от вас. Изобретателността и бързината, с която „Kingsman“ убива своите персонажи е наистина трогателна и ще допадне на повечето зрители с афинитет към насилие и сарказъм.

Kingsman: Златният кръге онова, което може да си причините на кино и няма да съжалявате в нито един от двата часа, които ще прекарате там. Да, „Kingsman: Златният кръге вече по кината и у нас, въпреки възможността за неуспех, и Слава Богу, иначе ще бъдем принудени да дъвчем плоски сюжети и тъпи смешки, докато падне първия сняг. А никой не иска това!

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.

 
 

Бивша готвачка на Гуинет Полтроу разкри, че тя „не яде нищо“

| от |

Актрисата и лайфстайл гуру Гуинет Полтроу е смайващо слаба, но начинът, по който поддържа елегантната си фигура, никак не е за подражание. Бивша нейна готвачка разкри тайната й – тя практически „не яде нищо“, съобщи Контактмюзик.

Същият режим е спазвал и фронтменът на „Колдплей“ Крис Мартин, бивш съпруг на Гуинет Полтроу, когато шеф-готвачът Кейт Макълун е работила за суперзвездите. Тя се е грижела за храната им през 2008 г., по времето на снимките на първия филм „Железният човек“.

Кейт Макълун разкри изключителните ограничения, които звездите непрекъснато са си налагали. Когато личният асистент на двойката й ги съобщил първоначално, тя била шокирана. С такива продукти не можела да сготви нищо прилично.
„Те не ядяха нищо. Много са стриктни. Избягваха всякакви захари, всичко сладко, без млечни продукти, само зеленчуци“ – разказа Кейт Макълун.

За да има храната някакъв вкус, Кейт Макълун решила тайно да добавя забранени съставки. Семейството веднага започнало да хвали гозбите й.

„Така е като ядеш само трева“, коментира Кейт Макълун.

Лайфстайл сайтът на Гуинет Полтроу редовно предизвиква критики. Актрисата обаче настоява, че те са неоснователни и са базирани не на факти, а на предположения.