Живеем ли в болна епоха
Чували ли сте за прокрастинация, прекомерно събиране на непотребни вещи, трудно вземане на решения, социална фобия? Това може и да не са истински болести, но се оказва трудно човек да се отърси от тях.
Всъщност те са психологическо състояние, тясно свързано с ускоряването на урбанизацията и спецификата на епохата. От една страна, хората са подложени на натиск в реалния свят. От друга, Интернет се е превърнал във външен „орган“, който непрекъснато дава информация и сближава хората, но едновременно с това води до различни разстройства. Те са резултат от опита на хората да се преборят с несигурността, паниката и страховете си.
През 2000 г. известният манга художник от Тайван Джу Дъйон започва работа по проект на тема модерния живот в градове. Той също страда от безпокойство поради напрежение в работата и се е случвало да мисли за самоубийство. През 2011 г. Джу публикува манга книга със заглавието „Всички са болни“. В първата страница на книгата авторът пише: „Болна е душата ни или нашата епоха?“
Интересното е, че през последните години изразът „всички са болни“ се е превърнал в етикет за хората в градове в Китай. Много хора признават, че страдат от различни проблеми като прокрастинация или пристрастяване към пазаруването.
В Интернет, подобни симптоми широко се приемат от посетителите. В douban.com може да се видят различни „групи на пациентите“: прокрастинация, прекомерно събиране на непотребни вещи, трудно вземане на решения, социална фобия, страх от близост и други. В уебстраницата има общо 475 групи за различни „разстройства“. Китай се развива с бърза скорост, много хора не са достатъчно силни психически да бъдат в крачка с прогреса.
Проблеми в информационната епоха
През 2009 г. Pole (никнейм) случайно прочита статия онлайн, с представяне на книгата „Да победим прокрастинацията“. Статията е от сайта douban.com.
За първи път, Поул чува думата „прокрастинация“, което всъщност е модерното име на отлагането. Осъзнава, че причината два пъти да се провали на изпита си по право, се дължи на отлагането. Тя си спомня: „Всеки път си правих план за подготовка с достатъчно време, но винаги отивах на изпит без да бъда подготвена.“ Открива, че има и други като нея с подобен проблем. „Най-после разбрах, че това е болест и реших с помощта на онлайн групата да се излекувам“, казва тя.
Гаоди Цинфън, администратор на групата „Ние сме болни от прокрастинация“, счита, че повечето „пациенти“ като Поул са открили неговата група случайно. „Те се радват да се срещнат с хора с подобен проблем. Това им носи известно облекчение. Преди са считали, че са мързеливи и безполезни. Сега разбират, че имат симптомите на прокрастинацията.“
Освен групата за прокрастинация, много други групи за хора с различни проблеми започват да изникват от 2006 г. насам.
Тези интересни групи привличат интереса на много интернет потребители. В групата за прекомерно събиране на непотребни вещи, една посетител пише: „Чувствам, че виждам светлина в тунела. Има толкова много хора със същия проблем като моя. Чувствам се по-добре, защото не съм сам.“
Всъщност по-голямата част от тези разстройства не се обхващат от диагностиката и лечението на психичните заболявания. Гаоди Цинфън счита, че популярността на тези думи или групи се дължи на това, че те са резонанс на условията на живот в нашата епоха. Той пише в статията: „прокрастинацията е новият вирус на информационната епоха.“
Още преди популярността на тези симптоми в интернет, докторът по психология на Пекинския университет Ли Сунуей започна да ги следи. През 2005 г. той започва работа като психологически консултант в центъра по психология към Пекинския университет. В началото, много студенти го посещават. Тогава Ли Сунуей остава объркан, защото симптоми като отлагането, липсата на воля и желание за учене и други не отговарят на критериите за психологическа болест. Той постепенно открива, че тези „малки“ проблеми наистина оказват голямо влияние върху някои студенти. Той се срещна със студентката Сяодин. Нейният единствен проблем е, че отлага написването на автобиографията си в продължение на една година. Сяодин: „Не искам да пиша автобиография, защото нямам никакви постиженията и опит.“ Оказва се, че Сяодин е недоволна от себе си и настоящата ситуация и се тревожи за бъдещето.
В годината на основаването на центъра, се навършиха 7 години от старта на политиката за увеличаване на приема на студенти в Китай. В резултат се появиха проблеми с трудовата заетост при новозавършилите студенти. Ли Сунуей започва да приема все повече пациенти, повечето от които с проблеми като прокрастинация в ученето и трудно вземане на решения. Много студенти не могат да направят своя избор между следването в чужбина или работа, стабилна работа или високи доходи.
Ли Сунуей забелязва, че сегашните студенти се надяват да изработят перфектния план за бъдещето си още от първия курс. Те се бързат да получат различни шансове за практика, или да подават молба за учене в чужбина. Те не само мислят за днес, но и за живота си след 20 години, вманиачени от въпроса „как да получим мечтания живот“. Ли Сунуей казва: „Сегашните студенти изглеждат много зрели, но според мен, трудно е за човек да ангажира бъдещето си, затова те се чувстват несигурни и губещи.
„Паническото безпокойство“
В началото на 2012 г. известният китайски музикант и режисьор Гао Сяосун публикува в микроблога си: „Всеки път, когато включа пътеката за бягане решавам, че искам да свиря на пиано; когато включа пианото, решавам, че само да свиря, без да творя песни е безсмислено; после включвам компютъра, и след час сърфиране в интернет вече нямам настроение за музика. Впоследствие започвам да ям, и най-накрая отивам да спя.“
Публикацията на музиканта привлече много коментари и репортажи за прокрастинацията. Гаоди Цинфън каза: „Обсъждането на темата за прокрастинацията се разпространява бързо и превръща във вид мода.“
В известна степен репортажите на масови медии за това социално явление увеличават безпокойството на хората. Психологическият консултант Шъ Сяося е забелязала, че много от посетителите й се влияят от медиите. Един от пациентите й се самодиагностицира с обсесивно-компулсивно разстройство, заради факта, че е свикнал да проверя два три пъти дали вратата е заключена преди да излезе.
Шъ Сяося казва, че при повечето хора се наблюдава тази ситуация. Истинските пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство са тези, при които заболяването повлиява на обществените им функции, като например многократното миене на ръце до нараняване на кожата. Такива хора трябва да се лекуват в болница и да вземат лекарства.
Няколко посетители привидно страдат от безсъние и раздразнителност, но Шъ Сяося открива, че всъщност зад симптомите се крият дълбоки причини, например, страх от брака, съвместния живот, отглеждането на деца, купуването на апартамент и др. „Нашата епоха е пълна с безпокойство.“ констатира Шъ Сяося.
Нашата епоха е свободна, но несигурна
Много съвременни психологически симптоми са свързани с развитието на обществото. Някои хора непрекъснато имат навика да свалят нови неща от Интернет, но всъщност не ги четат. Те се страхуват да не изостанат с времената. Други непрекъснато участват в различни курсове по обучение. Шъ Сяося казва, „Приятелят ми харчи стотици хиляди за различни обучения, но няма полза за него.“
Спецификата на нашата епоха е обогатяване със знания и бурното увеличаване на информация. Според Ли Сунуей, прекалено големият избор води до проблеми. Последните 30 години бяха период на бързо развитие на науката и технологиите и най-големите промени в обществото. Появата на различни психологически проблеми е естествена.
Ли Сунуей каза: „Откривам, че през последните 10 години, съм се променила много. Понякога усещам паника. Цялото общество непрекъснато се променя и развива. Всеки се страхува да не изостане.“
Известният психолог Ерих Фром казва: свободата и сигурността не могат да съществуват заедно. На фона на сегашните времена, тази теория изглежда още по-смислена.
