Жестоките затвори на Русия

| от |

В руските наказателни лагери не се зачитат никакви права. Робски труд, тежки побоища, заплахи за живота – всичко това е преживял бившият мениджър на концерна „Юкос“ В. Переверзин, който прекара седем години в затвора, пише Дойче веле.

„В наказателния лагер често се питаш дали си в лагер или в лудница. Понякога там се организират фестивали на певчески хорове. Представете си го само! Убийци, изнасилвачи, истински опасни престъпници, които премерват силите си в… хорово пеене. Отпред са се настанили надзирателите с пагони на раменете, които слушат изпълнението и дават оценки. Съвършено шантава работа!“ Така звучи част от описанието на Владимир Переверзин за делника в руските затворнически лагери. Самият той е прекарал седем години в четири различни лагера. От февруари 2012 бившият мениджър на концерна „Юкос“ е на свобода.

„Новопостъпилите винаги ядат много бой. Такова е правилото. Поне в мъжките лагери. В побоя участват и надзирателите, които са на смяна. И никой не им търси сметка. Явно на надзирателите това им носи чувство на удовлетворение. Извън лагера хора като тях може да изглеждат и божи кравички, но навлекат ли униформата, те начаса се усещат могъщи почти колкото президента на Русия“, разказва Переверзин.

pereverzin

„Здравейте, граждани затворници!“

Първите години от наказнието си бившият мениджър на „Юкос“ е прекарал в един така наречен „изправителен лагер“. Там затворниците трябвало непрекъснато да маршируват. „В сняг, в дъжд, в кал. А надзирателите през цялото време ни се подиграват: „Здравейте, граждани затворници!“ В отговор ние сме длъжни да отговаряме хорово и с пълен глас. Ако някой излезе от ритъма на маршировката, наказват всички с допълнителни часове. Но на мен лично това не ми пречеше особено. Броях го за фитнес“, спомня си Переверзин.

Що се отнася до трудовото право, в лагерите никой не се интересува от него, разказва Переверзин. По време на престоя си в лагерите самият той е работил в шивашки цех и подреждал плочи за тротоарна настилка. „В един от лагерите работех по 12-13 часа дневно. Нормите са толкова високи, че никога не можеш да ги изпълниш. Просто няма физическа възможност. Истински робски труд“, казва той.

След като веднъж Переверзин се оплакал от прекаленото натоварване, надзирателите насъскали другите лагерници срещу него. Той изпаднал в панически страх. „Тогава ясно си дадох сметка, че трябва някак да се махна от този лагер. Но как? Единственият път бе болницата. Опитах се да прорежа корема си. Раната не стана толкова дълбока, колкото исках, но ми свърши работа. Преместиха ме в друг лагер“, разказва бившият мениджър.

Сега Владимир Переверзин си е поставил за цел да се бори срещу нечовешките условия в руските затвори. Наскоро той издаде книга за жестокостите в руските наказателни лагери. Переверзин се е включил като доброволец и в една правозащитна група.

 

 
 

Кои са Вяра, Надежда, Любов и София?

| от |

Православната църква почита днес паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, загинали в страшни мъчения за Христовата вяра през 126-а година по времето на римския император Адриан (117-138 г.).
София била благочестива християнка с три дъщери, които кръстила на основните християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Момичетата били родени в Рим, когато властите жестоко преследвали вярващите в Христа. Майката и дъщерите не криели своята вяра и я изповядвали открито. Когато научил за тях, император Адриан заповядал да му ги доведат. Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, а Любов – на девет години.

По пътя към двореца София и дъщерите й отправили гореща молба към Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от очакващите ги мъки и гибел. И наистина – когато те застанали пред императора, всички били изненадани от спокойствието им. Император Адриан привикал сестрите една след друга и ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Момичетата обаче упорито отказвали. Императорът се ядосал и наредил да бъдат подложени на мъчения, но това не сломило вярата им в Христа.  Той предал телата на сестрите на майка им и тя ги погребала с почести на хълм извън града. София останала на гроба и след три дни на молитви, починала с вярата, че отива при дъщерите си.

Християнската църква почита София като мъченица, защото в сърцето си тя изживяла мъченията, които изтърпели трите й момичета. Вяра, Надежда и Любов са обявени за покровителки на децата, защото и те самите са пострадали в името на Христа като деца.  От 777 г. мощите на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват в Елзас, Франция. На днешния празник имениците посрещат гости, като в много къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

Денят е обявен и за празник на столицата ни – София,- чието име на гръцки означава „премъдрост“.

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.

 
 

Нов телевизор от Bang&Olufsen

| от |

По време на световноизвестното технологично изложение в Берлин IFA 2017 Bang&Olufsen предстви най-новия си продукт –  телевизора BeoVision Eclipse.

Това е първият телевизор, разработен съвместно от датската компания и LG Electronics в партньорство. Целта на двете компании е била да постигнат абсолютното телевизионно изживяване.

BeoVision Eclipse може да впечатли с 4К екран, невероятен контраст, перфектен черен цвят и разширена цветова гама. Те се постигат чрез обединяването на OLED TV технологията на LG Electronics за възпроизвеждане на абсолютно черно и безкрайно контрастно отношение с висок динамичен диапазон и HDR технологията за намаляване на пикселите. Освен това, потребителят има възможността да настрои позицията на телевизора с дистанционното, без да се налага да става от дивана.

IMG14_170508_B&O_DH_08_001

Bang&Olufsen осигуряват на телевизора чудесна звукова система. BeoVision Eclipse разполага с триканален саундбар (SoundCenter) с мощност 450 W, интегрирани музикални стрийминг услуги и интернет радио. Вградени са и Apple AirPlay, Bluetooth и Chromecast, което пък дава свободата да възпроизвеждате музика директно от мобилния си телефон.

Още по-хубавата новина е, че BeoVision Eclipse съвсем скоро ще дойде и в България. Той ще пристигне в шоурума на Bang&Olufsen в София в началото на октомври.

IMG11_170508_B&O_DH_06_144_SCREEN-version

 
 

Седмицата на модата в Лондон: Burberry и Джонатан Андерсън

| от |

Въпреки терористичната атака в лондонското метро, знаменитости, манекенки и модни критици се стекоха в британската столица за Седмицата на модата пролет/лято 2018, съобщиха Асошиейтед прес и АФП.

Могъщата британска модна къща „Бърбъри“ демонстрира дързост и фантазия, като подмлади класиките си. Главният дизайнер Кристофър Бейли предложи прозрачни дъждобрани в жълто, розово, тюркоазено. Той украси полите с дантели, като не забрави и карето в бежаво, бяло и черно, което от 1924 г. е емблема на марката.

Шоуто в елегантна сграда от 18-и век изгледаха Кейт Мос, Наоми Кембъл, синът на Лиъм Галахър – Ленън.
Дизайнерът Джонатан Андерсън, смятан за един от най-талантливите от поколението на 30-годишните, представи колекцията на собствената си марка в удобен стил дзен, който избягва „истерията“ на медиите и технологиите. Неговите рокли от меки тъкани са много удобни, а грубите боти към тях напомнят за разходките сред природата. Джонатан Андерсън заложи на парадокса – моделите му са едновременно модерни и класически, скромни и дръзки.

Днес колекциите си представят „Армани“, „Топ шоп“, „Върсъс Версаче“.