“Зелената революция“ на Куба

| от |

Независимо от прекрасния си климат, Куба има крайно изостанало земеделие. Тя внася отвън 70% от нужните й хранителни продукти. Сегашното правителството иска да раздвижи икономиката с елементи на частна инициатива, пише Дойче веле.

Plantation-de-Tabac-à-Cuba

От ранни зори Антонио е на крак и полива зеленчуците в градината си. Тя се е сгушила между оживена градска улица и сиви панелни блокове в самия център на Мантансас, малък град в северната част на Куба. „Навремето тук играехме бейзбол, докато баща ми не взе под аренда угарта“, разказва Антонио. Градината е собственост на кубинската държава, която му позволява да ползва парчето земя и водата за поливане безплатно. Антонио сам си отглежда семената за посев, за да му е по-евтино. Тор и пестициди не ползва, защото са скъпи. Затова неговите зеленчуци са по принуда „био“.

„Градски“ ниви

В Куба има безброй подобни зеленчукови градини – разположени насред градовете и най-вече в столицата Хавана. Там и улиците са по-широки, и градините – по-големи. Някой достигат до 10 хектара. Тези градини снабдяват столичани с фасул, домати и сладки картофи, а туристите – с прочутите банани и манго.

Първите градски зеленчукови градини се появяват през „perioda especiale“ – годините след 1993. Разпадането на Съветския съюз доведе до срив и на кубинското селско стопанство. „Големият брат“ спря доставките на машини, торове и бензин. Интензивно развиваното дотогава кубинско земеделие започна да дава едва половината от предишните реколти. Огромни площи останаха да пустеят.

Хората се видяха принудени да използват всяко свободно парче земя в градовете, за да се самозадоволяват с плодове и зеленчуци. Това урбанизирано селско стопанство беше кубинският отговор на недоимъка. Селското стопанство на острова и до днес не се развива добре. Въпреки прекрасния климат то е едно от най-нископроизводителните в целия регион.

Навсякъде се виждат пустеещи земи, а селските кооперативи не разполагат с достатъчно средства, за да купуват торове, семена и машини. Куба е принудена да внася 70% от необходимите й хранителни продукти. Само едно страната има в изобилие: тютюн. Когато човек пътува от Хавана на югоизток, ландшафтът става все по-зелен. Регионът е особено плодороден. Малкият град Винялес е обкръжен от тютюневи насаждения.

Тютюн от Винялес

Бенито Камехо е най-големият тютюнопроизводител във Винялес. „2014 ще бъде добра година“, казва той, гледайки с гордост големите и здрави тютюневи листа. През април тютюнът ще може да се бере – от полето ще излязат около 3 000 килограма тютюн. Бенито Камехо има право да задържи 10 процента за себе си, останалите 90 процента е длъжен да продаде на държавата и то на твърда цена от 1 700 песос за 50 килограма, или малко повече от 50 евро. Когато рекултата му е висококачествена получава от държавата високи добавки към основната цена.

Тютюнът и кубинският ром са най-популярните експортни стоки на Куба. Тютюнът се преработва в държавните фабрики за пури, чиято продукция заминава предимно за Европа. Производството и износът на пури носят валута на държавата, а Бенито Камехо се радва на туристите, които идват в неговото стопанство, за да наблюдават ръчното производство на пури. По-късно туристите получават по едно кафе и оставят бакшиш. Това са много важни приходи за селските стопани, защото са в „истинската“ валута – така нареченото конвертируемо песо /CUC/, с които се купуват резервните части за машините от чужбина. Кубинските селски стопани обаче получават заплатите си в кубинско песо /CUP/.

Страната има нужда от реформи

Една страна с две паралелни валути. Този принцип скоро ще бъде отменен. Президентът Раул Кастро иска да обнови страната, вкл. и чрез реформи в селското стопанство. Правителството възнамерява да оползотвори два милиона хектара пустеещи земи. Куба иска да стане независима от вноса на хранителни стоки, който всяка година „гълта“ по 1,7 милиарда долара.

На мястото на огромните държавни кооперативи дойдоха вече малки сдружения на земеделци, разрешени от правителството. В бъдеще те ще могат и сами да продават своята селскостопанска продукция – например на хотели. Повечето селски стопани обаче не могат да се възползват от този нов потенциал, защото им липсват познания как да управляват фирмите си и как да анализират нуждите на пазара.

 

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.

 

 

 
 

Британско семейство посрещна 20-ото си дете

| от |

Сю и Ноел Радфорд обявиха раждането на 20-ото си дете, което затвърди статута им на най-многобройното британско семейство, съобщи АФП.

Арчи, 11-ият син на семейството, се е родил тази седмица. Майката е на 42 години, а бащата – на 46.

„Казвахме си, че искаме три деца. След това ни стана приятно да има малчугани около нас и продължихме – обясни Ноел пред в. „Сън“. – Пристрастихме се, страхотно е.“

Двойката обаче каза, че не иска повече деца.

Сю и Ноел са били изоставени при раждането си и след това осиновени. Първото им дете се родило, когато Сю била на 14 години. Четири години по-късно сключили брак.

Семейството има собствена хлебарница. Те живеят в къща с десет стаи. Придвижват се с миниван с 15 места. Вече имат трима внуци от най-голямата си дъщеря Софи, която е на 23 години.

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.