Завръщането на Деп

| от |

Някъде от дълбините на комерсиалното кино. Под маските грим, останали от някой пират или по-добрия вариант – Лудия Шапкар, Джони Деп изпълзява, за да ни напомни, на нас вече не вярващите в него, че още го бива.

Човекът, който му помага да го направи, е режисьорът Скот Купър, за когото пък това е първият толкова сериозен проект и реално е трети в неговата кариера като режисьор. Филмът е „Черна служба“. Тук обаче Купър има шанса да работи с Джони Деп, при това в една от най-добрите му форми като актьор от години насам, и купчина други адски добри актьори. Също така – да разкаже истинската история на модерния Ал Капоне – Джеймс „Уайти“ Бълджър – мафиот от Бостън, който вилнее из града си години наред, разширява криминалната си дейност, при това с протекцията на ФБР и е арестуван чак през 2011 година.

Филмът е направен по книгата „Black Mass: The True Story of an Unholy Alliance Between the FBI and the Irish Mob“ на журналистите Дик Лиър и Джерард О`Нийл и разказва за израстването на Уайти от дребен престъпник от ирландски произход до мафиотски бос.

Първото, което ти прави впечатление още с началните сцени, е шокиращият вид на Джони Деп. Той, разбира се, не изглежда като себе си. Истината е, че той отдавна е забравил да се появява като истинското си „аз“ на голям екран. Деп наподобява Уайти Бълджър от албиносовия вид до набитата походка и носовия тембър на гласа. Той е толкова специфичен, че Деп дори изглежда леко театрален на моменти.

Гангстерското кино беше позагубило своя блясък в последните години, може би защото някак неумело се опита да се слее с общия комерс, който заля киноекрана по едно време. Това не е първият път, в който Деп играе истински мафиот за последните си киногодини. Но това е първият, в който го прави сурово и достоверно. През 2009-а неговият Джон Дилинджър изглеждаше по-скоро като фигура, която си извадил от роман, отколкото като истински човек. Не броим разбира се, Джордж Джънг в „Дрога“, който излиза преди близо 15 години.

Случаят с Уайти Бълджър не е такъв. Най-големият плюс на този филм е участието на Деп в него, не само заради известността, която това носи, но и заради изпълнението. Хората бяха забравили, че Деп може да бъде истински и достоверен, а не просто някакъв палячо и театрал, облечен в странни дрехи (Извини ме, Джак Спароу!).

„Черна служба“, не „Черна маса“, е от филмите, които трябва да се видят най-вече заради Джони Деп и суровия разказ, който предлага. Той се опитва да не ти спести нищо – от социопатията на Бълджър до тоталната немощ на ФБР – че на моменти дори изглежда толкова брутален, че даже не ти е достоверен.

Няма да ви разказвам историята на Уайти Бълджър. Ако я знаете ще гледате с любопитство, а ако не сте чували за него – то интересът ви ще бъде по-силен и примесен с няколкото изненадващи елемента в историята.

Към Деп добавям прекрасните Бенедикт Къмбърбач, който дори е качил няколко килограма за ролята на Били Бълджър – по-малкият брат на мафиота и конгресмен в Америка, Джоел Едгъртън, който има умението винаги да е различен в ролите, които избира и играе;  като Джон Конъли – ФБР агентът, по чиято протекция Бълджър върши делата си дълги години необезпокоявано, великолепният Питър Скарсгаард, който винаги убягва на хората, и разбира се, Кори Стол като прокурора, който се осмелява да преследва и да хване в крайна сметка Бълджър – Фред Уишак.

„Черна служба“ е един от филмите, за които се говори, че ще влезе в надпреварата на големите – тоест има реален шанс за номинации при важните награди. Не мога да кажа дали е чак толкова добър като филм, тъй като още не съм гледала останалата част от доброто кино, което се очаква да финишира тази година, но е твърде възможно. Това го прави автоматично задължителен за гледане.

„Черна служба“ е по кината от днес.

 
 

Завръщането на Деп

| от |

Психолозите от години се опитват да обяснят на какво се дължи тревожността от липсващия смартфон. Според китайски и корейски специалисти причината за нея е, че хората вече ги възприемат като свое продължение, съобщи Прес асосиейшън.

Тревожността от липсващия смартфон се нарича номофобия. Учени от университета в Хонконг и университета в Сеул се опиха да определят на какво се дължи тя с помощта на 300 доброволци. Те установиха, че тревожността заради невъзможността човек да използва смартфона си няма нищо общо с телефонните обаждания в спешни случаи, а се определя от ролята им в ежедневието ни за нашата идентичност, като наше продължение, с което записваме дигитално спомените си.

Роля за тази тревожност имат и социалните платформи като Фейсбук, Инстаграм и Туитър – обявяването на това, което правим в интернет, вече е част от преживяването на събитията.

Учените са установили също, че страдащите от номофобия по-често се оплакват от болки в китката и врата от останалите.

 
 

Завръщането на Деп

| от |

В древността загадъчните слънчеви затъмнения са приписвани на свръхестествени причини. Смутени от изчезването на Слънцето посред бял ден, различните култури са се опитвали да обяснят феномена с намесата на божество, демон или зъл дух. Според китайците дракон е разкъсвал нашата звезда, според народа Шан в Азия – гигантска жаба я е поглъщала, а според викингите – Слънцето е ставало плячка на вълци, съобщава Франс прес.

Древните люде дори са правили опити да прогонят „нападателя“ – в Китай са вдигали шум, блъскайки по различни предмети, докато австралийските аборигени са разчитали на шамани да мятат отровни копия по него.

Дълго време слънчевите затъмнения са били възприемани като лоша поличба, казва Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество в Лондон. Трябва да мине доста време, преди човечеството да открие, че истинският виновник за изчезването на Слънцето посред бял ден е скромната Луна, която е 400 пъти по-малка от него. Въпреки това тя успява понякога да го скрие, тъй като се намира 400 пъти по-близо до Земята от Слънцето. Феноменът се наблюдава при почти съвършена подредба между трите небесни тела.

Слънчевите затъмнения са обект на изследване от хилядолетия. Между 700-ата до 50-ата година преди Христа древните вавилонци са ги описвали върху дъсчици.

Китайците внимателно са наблюдавали феномена, смятан за изключително важен за императора. Горко на онези, които не са успявали да ги предскажат. Заради това през 2137 г. преди Христа главите на двама братя астрономи, Хо и Хи, „хвръкват“.

Древногръцкият историк Херодот разказва как Талес от Милет е успял да предскаже слънчево затъмнение през 585 г., предотвратявайки битка между лиди и мидийци.

Астрономите обаче се съмняват, че Талес е разполагал със средствата да направи подобна прогноза в древни времена.

Едва през втори век от новата ера, благодарение на Птоломей, човечеството придобива познания за различните параметри, необходими за прецизно прогнозиране на слънчево затъмнение.

„По времето на Ренесанса, и със сигурност след изобретяването на телескопа и с появата на трудовете на Коперник, е трудно да се повярва, че много хора продължават да смятат пълните слънчеви затъмнения за страховити явления“, казва Маси.

Николай Коперник (1473 – 1543) допуска, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.

Едва през 17-и и 18-и век обаче учените и астрономи Йохан Кеплер, Исак Нютон и Едмънд Халей успяват наистина да „заковат“ механиката на Слънчевата система.

В наши дни астрономите вече са в състояние да прогнозират затъмненията с изключителна точност (под една секунда).
„Имайки предвид този факт, затъмненията могат да бъдат възприети като триумф на рационализма“, се посочва на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Въпреки всичко продължават да битуват някои суеверия, заради което на сайта на НАСА е поместен списък с „погрешни представи“ относно затъмненията. Сред тях са, че бременните жени не трябва да наблюдават феномена поради страх от увреждане на неродените бебета или че по време на слънчево затъмнение не трябва да се приготвя храна, защото може да бъде отровена от слънчевата радиация.

 
 

Завръщането на Деп

| от |

Музикантът от популярния шведски поп квартет АББА Бени Андершон ще издаде албум със свои композиции и изпълнения на пиано, предаде Контактмюзик.

Тавата е озаглавена „Пиано“ и ще види бял свят на 29 септември. В нея са включени 21 популярни хита на музиканта от АББА, изпълнени на пиано. „Композициите, включени в албума, са неразделна част от мен! По време на записите имах чувството, че изпълнявам своите мемоари!“, коментира новата си продукция Андершон.

Шведската група АББА се раздели през 1982 година, но Бени след това издаде девет албума със своя състав „Бени Андершон Оркестра“.

 
 

Завръщането на Деп

| от |

Много хора не се свенят да правят секс на открито. Традиционно предпочитаното място за „външни страсти“ е паркът, въпреки че на места подобно поведение е наказуемо. В представите на дамите обаче идеалната обстановка за целта е друга, пише в. „Дейли стар“.

Проучване, направено от Superdrug Online Doctor сред 1000 американци и 1000 европейци, е установило, че за участничките сред тях предпочитаното място за секс на открито е плажът. Дамите не крият, че морската обстановка им действа възбуждащо.

Във въжделенията си за интимност извън дома на второ място жените поставят парка, следван от съблекалнята. Изглежда височините също възбуждат представителките на нежния пол, тъй като на следващата позиция те поставят покрива на хотел или заведение.

Допитването показва още, че идеята за секс на открито е по-възбуждаща за мъжете, отколкото за жените – 57 процента срещу 44 процента