Защо очакваме „Honeymoon“ на Лана Дел Рей?

| от |

За първи път се срещам с Лана Дел Рей, когато една сутрин по VH1 пускат „Video Games“. Дотогава почти никой не я е чувал и ми отнема време, докато открия името й и повече информация за нея. Няколко месеца след като „Video Games“ става номер 1 в разни класации, Rolling Stone наричат Лана „новото име в музиката, което трябва да чуете“. На пазара вече е вторият й албум „Born to Die“ – втори в нейната кариера, но реално първи с комерсиално разпространение. Първият й албум носи името „Lana Del Ray a.k.a. Lizzy Grant“, както е истинското име на Дел Рей, но скоро след излизането му в iTunes store e изтеглен, тъй като студиото, което го продуцира, не може да си плати за разпространението.

Години по-късно, Лизи, сменила вече официално името си на Лана Дел Рей, откупува всички права на албума и си го преиздава сама. Това, разбира се, се дължи на огромния успех, който “Born to Die” й носи. Той се появява на музикалния пазар през 2010-а, две години след първия й албум, но близо 4 след първия й сингъл изобщо – парчето „Kill Kill“. След огромния комерсиален успех Лана става известна – половината хора я мразят, другите я обожават. Но всеки, когото попитате, има мнение за нея. Много хора твърдят, че не я харесват и обичат да обясняват защо. Лана Дел Рей предизвиква у хората нужда да я обсъждат, точно сега, веднага да ти обяснят защо не я харесват. 

След „Born to Die“ – най-добрият албум в кариерата й до този момент, Лана Дел Рей пуска “Born to die: Paradise edition”, който е подалбум на „Born to Die“, но реално e разделен в два диска и съдържа нови песни. Те са общо 8 на брой, седем излезли с клипове или като сингли – вторият добър албум в кариерата на Дел Рей. След това тя прави турне и леко се скрива. На турнето хората откриват, че Лана някъде вътре в себе си все още е Лизи и всъщност адски я е срам да пее пред публика. Това е проблем в началото на кариерата й, проблем е и сега. Хора, които са я слушали на живо, казват, че след второто парче се отпуска и концертите й винаги минават страхотно.

След две години пауза от „Born to Die“ и “Born to die: Paradise edition”, Лана Дел Рей пуска нещо, което хем може да мине като типично нейно, хем като много различно – албумът „Ultraviolence“. Част от него изтича онлайн предварително и Лана Дел Рей маха изтеклите парчета от албума си, отказвайки да ги пусне официално. Феновете чакат  „Ultraviolence“ с нетърпение и част от тях са разочаровани, когато в крайна сметка го получават. Защото той наистина е много различен от останалите неща на Лана. Тя го описва като „мрачния си период“, макар в личния си живот да е повече от щастлива. Между двата албума тя пуска три кратки филма със своя музика (Poolside, Lana Del Rey и Tropico) и работи с Баз Лърман по песента „Young & Beautiful“, която е написана специално за „Великият Гетсби“, а малко преди излизането на „Ultraviolence“ пуска и кавър на известната песен „Once Upon a Dream“ към филма „Господарка на злото“.

Лично аз предпочитам Лана Дел Рей от „Video Games“ – клип, който тя си е снимала и монтирала сама и който се състои изцяло от хаотични кадри на самата нея и хора, които е видяла. Сега някой ще каже: „Да бе, снимала си го е тя!“ Хората вече отказват да вярват в обикновени истории, стане ли дума за популярни личности. Те отказват да повярват, че зад нещо не се крие непременно някакъв мастър план, който има за цел да ги направи потребителски зомбита. Аз избирам да вярвам на историите. „Video Games“ ми е като начало на есен, като край на любов. Затова я харесвам и до днес.

„Honeymoon“, който е четвърти студиен албум в кариерата на Дел Рей, обещава да върне на феновете старата Лана, онази от „Born to Die“. Не се знае дали това е точно така, защото всичко свързано с албума се пази в дълбока тайна. Знае се само, че премиерата е на 18 септември, албумът ще съдържа общо 14 песни, а  „High by the beach“ е първият сингъл от него, който дава много обещания. Дали ще ги изпълни. Надявам се. До тогава оставам на „Video Games“.

“Honeymoon” излиза у нас от Universal Music.

Снимки: Universal Music, Twitter 

 

 
 

Защо очакваме „Honeymoon“ на Лана Дел Рей?

| от |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.

 
 

Защо очакваме „Honeymoon“ на Лана Дел Рей?

| от |

Популярната актриса от британските сериали Пола Уилямсън възнамерява да се венчае за един от най-закоравелите английски рецидивисти – Чарлз Бронсън, излежаващ доживотна присъда, съобщава в. „Дейли мейл“.

Това ще бъде третият брак за 64-годишния затворник. За своето 43-годишно пребиваване зад решетките той е успял да смени 120 места за изтърпяване на наказанията. По време на пребиваването си в тях 38 години той е излежал изолиран в единична килия. Бракът ще бъде сключен в затвора в Уейкфийлд.

„Въобще не съм си представяла, че животът ми ще претърпи подобен обрат, коментира актрисата. Любовта може да бъде зла, но Чарлз в никакъв случай не е чудовище! Ние искаме да бъдем нормална двойка и в деня на венчавката ни той няма да бъде затворник, а младоженец!“.

Бронсън направил предложение на Пола през месец февруари 2017 година. Истинското име на затворника е Майкъл Гордън Питърсън, но той се прекръстил на известния холивудски актьор и взел имената му за свой псевдоним. Първата си присъда той получава през 1974 година за въоръжен грабеж. Чарлз не веднъж е пребивал надзиратели и съкилийници, с което си спечелва славата на най-жестокия затворник в историята на Великобритания. През 2008 година излезе филмът „Бронсън“, разказващ за жизнения му път и в който Том Харди изпълни главната роля.

 
 

Защо очакваме „Honeymoon“ на Лана Дел Рей?

| от |

Актьорът Даниъл Крейг, който потвърди, че ще се снима за пети път във филм за Джеймс Бонд, ще настоява тематичната песен на лентата да бъде поверена на инди рок състав, съобщава Контактмюзик.

Екранният 007 много харесвал алтернативната американска банда „Кар сийт хедрест“ и щял да положи усилия честта да изпълнят главния хит в 25-ия филм за Джеймс Бонд да се падне именно на нея.

Известен е фактът, че мнението на Даниъл Крейг се уважава от продуцентите на култовата шпионска сага. Така например по препоръка на актьора Адел бе избрана да изпее тематичната песен в „007 координати Скайфол“ от 2012 година.

Крейг настояваше „Рейдиохед“ да изпълнят хитовата композиция в 24-ия филм за Бонд „Спектър“,но тяхната песен впоследствие не беше използвана.

 
 

Защо очакваме „Honeymoon“ на Лана Дел Рей?

| от |

Певецът Робин Тик и приятелката му Ейприл Лав Гиъри ще имат бебе, съобщи Контактмюзик. Изпълнителят  на Blurred Lines ще става баща за втори път. 

Ейприл Гиъри, която е на 22 години, сподели щастливата новина в Инстаграм. Тя разкри, че терминът на бебето е на рождения ден на починалия миналата година актьор Алън Тик, баща на половинката й.

„Робин и аз сме много развълнувани да ви споделим, че ще имаме бебе! Терминът е на 1-ви март, рожденият ден на Алън!“, написа бъдещата майка към публикуваната снимка от ултразвуковия скенер с плода.

Двамата имат връзка малко след като певецът се раздели с детската си любов Пола Патън през 2014 г. Робин и Пола бяха женени 9 години и имат син – 7-годишният Джулиън. Певецът направи опит да си върне актрисата с песента „Get Her Back“, но той се увенча с неуспех.