Защо лайковете са по-вървежни от коментарите

| от |

Имате 5000 приятели, но само 10% от тях са активни, когато споделите снимката си. Нещо по-лошо – вече няколко седмици нямате нито един коментар? Какво им става на тия хора, бе? – питате се вие.

На хората нищо им няма, просто не сте част от рутината им – събуждане, работа, нерви, вечеря, лягане. Това, разбира се, е единият вариант, който е и най-естественото обяснение и най-успокоителният за вас.

Но вие знаете, че и това не е съвсем така. Защото 90% от приятелите ви са тотално закачени за социалните мрежи. Приложения на телефона, лаптопа, служебния компютър, които досадно напомнят за себе си, докато сте на среща с тях. Стига се до там, че дори лирическата героиня на Ерика Баду от най-новата й песен „Phone Down” се заканва люто ритуално да съблазни любимия си, за да си изключи смартфона и да не си чати с никого.

Но защо все пак лайковете винаги са повече от коментарите? И защо това така ви дразни?

На първо място, лайковете са най-неангажиращата интеракция, с която можеш да поддържаш връзка с другата страна, без да даваш заявка за нещо повече. Или иначе казано – напомняш, че съществуваш и ласкаеш реципиента. И ако това не е висша форма егоцентризъм, примесена със суета или лицемерие? Същевременно лайка е лесно достъпен – само клик и готово. Бързо, лесно и без празни обещания. Лайковете са по-предпочитани от мъжете отколкото от жените, разкриват редица проучвания. По простата причина, че мъжете си падат по опростената комуникация – харесвам я, но това не значи нищо. А жените предпочитат да вербализират емоциите си, като ги украсяват и със сочна порция емотикони всякакъв вид – лисици, котки, анимационни герои и досадните gif-ове и meme-та.

Второ – лайковете не поставят клопки. Коментарите са си един вид самоизразяване. Нещо като коментарите в социалната мрежа MySpace, която сигурно сте позабравили.

Преди 10 години моята връзка със социалните мрежи започна точно там. Паднах си по възможността да персонализираш профила си с як бекграунд, фонова музика. Имаше повече тврочество в MySpace.

В наши дни Фейсбук и повечето социални мрежи се трансформираха в морален съдник. Затова и все по-малко хора си позволяват да коментират каквото и да било – снимка, статус, камо ли интересна статия. Още една причина с лайковете да се живее по-лесно.

И трето – има лайковете, които понякога са неизбежни. Това са тези от  кумова срама. Те идват под снимките с бебето на комшията, което не познавате. Както и под видеото с ултра сладкия таралеж, който хапва с малката си устичка царевичка. И за случаите, в които си самочеститиш рождения ден със статус.  Това си е своеобразно извиване на ръце и същевременно машина за лайкове. По подобен начин се налага да  звъниш на далечни роднини по телефона на празници – от едното възпитание. Подобни лайкове ще са много повече от евентуалните коментари (тип „много сладко”) – просто защото няма какво друго да се каже.

Да не забравяме и вратите, които отварят  лайковете-свалки, разбира се –  закъде сме без любов?! Мине се не мине време и някоя позабравена звезда от безпаметния запой в дискотеката преди 4 години вземе, че се присети и сътветно  започва  да харесва всички твои снимки. За капак праща й многозначителни онлайн съобщения със съмнителни усмивки, думи,  и за ужас, по цели изречения с палави предложения. (Любима „закачка” –  „Кога ще те открадна?”). Така формулиран въпросът е в разрез с всяка демокрация – не ми предоставя никакъв избор.

Коментари от този сорт няма как да получите, тъй като рядко някой признава на всеослушание за подобен тип флиртове – така че 4 на нула за лайковете.

Оказва се, че лайковете винаги ще са по-вървежни от коментарите, защото са бързи, прости и ясни.

Харесваш конкретната снимка, но не и конкретния човек. Конкретният статус, в който горе-долу някой се е опитал да изрази себе си, освен ако не е плагиатстван, присвоен цитат (рано или късно това се разбира). Лайковете оставят вирутална вратичка за бягство от комуникацията, но същевременно те държат в играта.

Лошото е, че вместо да изпълнява функцията на тефтер за контакти, Фейсбук все повече се превръща в социална секта, на базата на чийто разбирания се съди за самия теб. Чрез лайкове и коментари. От това се пораждат съмнения, комплекси и невротизъм, които със сигурност не са от полза за потребителя.

Позата е толкова голяма, че човек започва да се замисля всеки път, когато  сподели публично дали харесва нещо, или страда за някого, защото може да му се потърси сметка за всички останали случаи, в които не е емпатичен.

Всестранно развита онлайн личност. Хората изглеждат по-красиви, по-умни, но това, уви,  не е реалност.

Защото няма как да си истински щастлив, докато управляваш живота на виртуалния си робот с джойстик от дивана пред телевизора. Независимо от лайковете и коментарите.

 
 

Как се купува кола „на сляпо“ или историята на един достоен хондаджия

| от chronicle.bg |

Истинските фенове знаят точно какво искат. И точно затова са истински. Ето една интересна история от първите дни на автомобилният салон София 2017.

Запален млад клиент трябва 6 месеца да чака, за да може да види и докосне колата, която е предплатил. Интересното в случая е, че когато той е капарирал избраницата си, дори не е знаел колко всъщност струва тя.

През месец май тази година младежът влиза в шоурум и иска да купи най-бързата кола с предно предаване, поставила рекорд на пистата Нюрбургринг – новата версия на Honda Civic Type R. Търговците му отговарят, че имат на разположение предишния вариант на бегачката, но за новата няма как да сключат договор, защото все още дори в Европа цената не е обявена – колата ще бъде представена на изложението във Франкфурт, след това ще бъде предоставена на дилърите и чак от есента ще влезе в продажба. А конкретно за нашата страна, това може да се случи чак след като моделът бъде представен на пресконференция в рамките на Автосалон София 2017, което означава от 14 октомври нататък. Младият човек обаче знае точно какво иска и настоява да остави капаро, за да получи още първия екземпляр. След кратка сметка, базирана на цената на предишната модификация, той оставя приблизително 90% от стойността на колата, като цялото плащане да бъде изравнено, когато неговият Type R дойде в България.

Така историята на тази „сделка на сляпо“ завършва с хепиенд в първия ден на софийското автомобилно изложение. Тогава, минути след официалното представяне на колата в Интер Експо Център, той е повикан в шоурума на фирмата в Пловдив, за да види своята красавица. Следва бърза регистрация в КАТ и се очаква до дни младият клиент и Civic Type R най-накрая да се съберат. До момента сключените договори за този супер модел в България са почти 10.

Honda Civic Type-R-1

Еуфорията по най-бързата Honda води до странни търговски практики и на други места по света. Бройките са ограничени, дори и за САЩ, така че дилърствата там са получили само по една кола, независимо колко са поръчали. В едно от тях търговецът е решил, че иска да задържи колата възможно най-дълго, за да могат клиентите да я виждат. Затова е сложил цена, с 30% по висока от реалната и е вярвал, че никой няма да иска да я плати. Е, сгрешил е. Автомобилът е купен на втория ден, въпреки че клиентът е бил ясно уведомен, че плаща свръх цена.

Идеята, макар и без да е постигнала търсения резултат, е била възприета от много представителства на марката в САЩ. Като следствие на този случай, обявените цени на Type R в Щатите си остават с приблизително 30% по-високи. Въпреки това автомобилите не достигат.

 
 

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“

| от chronicle.bg, БТА |

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“ – за най-добро изпълнение на живо и „Икона“, съобщи Прес асосиейшън.

Бившият фронтмен на „Оейзис“ издаде първия си самостоятелен албум „As You Were“ само преди две седмици и веднага оглави британската класация.

Ед Шийран, който се появи на церемонията в Лондон с шина на счупената си китка, получи наградата за най-добър изпълнител в света. Неговият трети албум „Divide“, който излезе през март, стана седем пъти платинен. С него певецът постави рекорд, като зае първите пет места в британската класация за сингли, а всичките му 16 песни попаднаха в топ 20.

Грайм певците Стирмзи и Уайли също спечелиха награди. Стормзи се наложи в категорията за най-добър самостоятелен изпълнител, като успя да измести Шийран, Галахър, Лана Дел Рей и Сейнт Винсънт. Уайли беше отличен за иновационно звучене.

Група „Горилаз“ спечели наградата за най-добър албум за „Humanz“, а „Касейбиън“ – за най-добра песен – „You’re In Love With A Psycho“. Сред победителите беше и Раг ен Боун Ман, чийто албум „Human“ му донесе наградата за пробив.

Хедлайнери на шоуто в зала „Раундхаус“ бяха „Маник стрийт прийчърс“, отличени с наградата „Вдъхновение“, както и „Слийфорд Модс“.

Актрисата Мейзи Уилямс и певицата Палома Фейт бяха сред връчващите наградите.

Носителите на наградите на сп. „Q“ се определят чрез гласуване на читателите.

 
 

Властите иззеха от контрабандисти картина на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, БТА |

Портретът „Мис Рийвс“ от 1954 година, по всяка вероятно дело на Салвадор Дали, попадна в ръцете на ливанските специални служби, борещи се с контрабандната търговия на произведения на изкуството.

Предполагаемият шедьовър е бил откраднат от частна колекция в една от съседните на Ливан държави и може да струва милиони долари.

Двамата контрабандисти, ливанец и сириец, са били задържани в планинския район Дохат-Арамун в околностите на Бейрут.

Международни експерти трябва да установят в близките дни автентичността на творбата. На нея е изобразена жена с червена роза в ръката на фона на пустинен каталунски пейзаж. Мисис Рийвс е осветена от слънчевите лъчи, които падат от плътни облаци.

 
 

Почина Андрония Попова – Рони

| от chronicle.bg |

Вчера сутринта, след тежко боледуване, почина певицата Андрония Попова – Рони.

Тя беше вокал на „Насекомикс“ и „Help Me Jones“, а след това беше и част от българското суинг трио „Sentimental Swingers“. Участва и в създаването на „World Melancholy“ на „Блуба лу“, а песните й озвучават нови български филми като „Източни пиеси“ на Камен Калев и „Каръци“ на Ивайло Христов.

Рони беше майка на две деца, певица, инструменталист, преподавател и приятел. Работи като композитор и изпълнител в много български и международни, театрални постановки, кино и телевизионни филми и най-вече музикални албуми за пораснали и деца.
Тя беше и преподавател е в НМУ „Любомир Пипков“ в специалност поп и джаз. През годините участва в създаването на няколко групи, от които
най-основна и знакова за нея е „Насекомикс“, с която записва два студийни албума с авторски музика и текст, признати от критиката и публика в целия свят!

Надяваме се българската публика да почувства любовта, смелостта и свободата, която им инжектира.

Да почива в мир!

 

Мотото на Рони беше „Има два начина да изживееш живота си. Единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ (Айнщайн)