Защо Йордания остава встрани от хаоса

| от |

Ужасяващият терор на „Ислямска държава“ достигна и до границите на Йордания. Хашемитското кралство обаче успява да парира навлизането му на йорданска територия. За това има политически и религиозни причини, пише Дойче веле.

Йордания изглежда като мирен оазис в сравнение с хаоса и войните в Сирия и Ирак, насилието в Ливан и войната в Газа. От години насам малкото кралство успява да се опази от всевъзможни кризи, разиграващи се в съседство. В това отношение крал Абдула II може да разчита както на милиардните приходи от петрола, така и на голямата си армия. Проблемите в неговата собствена страна обаче също са огромни. Йордания, със своето едва шестмилионно население, е приютила над 600 000 бежанци.

Терористичната групировка „Ислямска държава“ междувременно превзе обширни територии в Ирак, стигайки чак до йорданската граница. В отговор на това предизвикателство Йордания увеличи числеността на войските си в граничния регион. Междувременно сунитската екстремистка групировка има симпатизанти и в самата Йордания. Според журналиста Дауд Кутаб има много причини за относителното спокойствие в хашемитското кралство. Генералният директор на Comunity Media Network със седалище в Аман споменава най-напред монархията. „Кралското семейство стои над ежедневната политика и сменящите се премиери. А това допринася за стабилност“, казва Кутаб в разговор с Дойче веле.

Понастоящем в Йордания не съществува вътрешно-политическа тема, която би могла да застраши разбирателството в страната, допълва журналистът. Мнозинството от населението е с палестински корени, а „между йорданците и палестинците не съществуват сериозни проблеми“, казва Кутаб, който също е от палестински произход. За разлика от Египет, Тунис или Йемен, „Арабската пролет“ не предизвика почти никакви вълнения в Йордания. Насилията и кръвопролитията в съседните държави очевидно стреснаха йорданските граждани. „Хората станаха свидетели на опустошенията из региона и са благодарни, че в тяхната страна има сигурност и стабилност. А и крал Абдула II реагира на уличните протести с предвидливи реформаторски стъпки. По този начин той потуши недоволството“, пише журналистката Рана ал Сабах в арабския вестник „Ал Хаят“.

Религиозните различия не играят съществена роля

Социалният мир в Йордания, според Дауд Кутаб, се крепи и на това, че религиозните различия не играят почти никаква роля. „В Йордания няма конфликти на религиозна основа и това отличава страната съществено от Сирия, Ирак или Йемен, където има напрежения между сунити и шиити, както и между алевити и сунити“, казва той. Мюсюлманите-сунити са преобладаващата част от населението на Йордания, а малката християнска общност живее до голяма степен в сигурност.

Освен това тайните служби и апаратът за сигурност на държавата явно действат доста ефективно. Дауд Кутаб казва, че те са се погрижили за това, „Ислямска държава“ да не се разпростре и в Йордания. „Имаше няколко демонстрации, на които бяха издигнати знамена на „Ислямска държава“, но това бяха единични случаи, казва Катаб, визирайки безредиците в южния йордански град Маан, станали преди няколко седмици.

Стремителното нахлуване на „Ислямска държава“ в Ирак през юни и юли предизвика страхове и в Йордания. „Мнозина се опасяваха, че бойците на „Ислямска държава“ могат да продължат настъплението си и на юг, преминавайки отвъд иракската граница“, казва Осама ал Шариф от близкоизточния информационен портал „AI-Monitor“. Визията на „Ислямска държава“ за създаване на халифат постепенно обхваща обаче и хашемитското кралство. През юли в интернет се появи видеоклип на група салафити от града Зарка, която се кълне във вярност към водача на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал Багдади.

Затова пък влиятелният йордански лидер на салафитите Исам ал Баркауи, известен като Абу Мохамед ал Макдизи отправи остри критики към „Ислямска държава“: Сунити, които избиват единоверци мюсюлмани нямат моралното право да провъзгласява халифат, заяви той. Видният салафит наскоро беше освободен от затвора. Някои политически наблюдатели смятат, че освобождаването му е било знак за това, че йорданското правителство смята да го използва в борбата срещу „Ислямска държава“.

Йордания е част от съюза срещу „Ислямска държава“

Все пак има немалко йорданци, които воюват под черните знамена на „Ислямска държава“, но в Ирак и в Сирия. Според различни източници, техният брой достига до няколко хиляди души. Досега обаче те се придържат към неписаното споразумение с йорданските тайни служби, което гласи: „Не ни интересува какво вършите извън Йордания, но се дръжте прилично на родна земя!“

Йордания играе важна роля и в американските планове за международен съюз срещу „Ислямска държава“. Американският външен министър Джон Кери вече разговаря с крал Абдула II. Журналистът Дауд Кутаб обаче е сигурен, че Йордания няма да се намесва активно в двете съседни държави. Йорданският премиер също изключи пряка намеса на страната в конфликта. „Йордания ще предостави значителна помощ, включително и информации от своите тайни служби, но няма да изпраща сухопътни войски в чужбина“, подчертава Дауд Кутаб. Йорданската общественост също не би одобрила подобен военен ангажимент.

 
 

Златното момче на нова Великобритания

| от |

Тази година той ще навърши 28 години и се е запътил към върховете на по-доброто кино, което в наши дни е рядкост. Избира роли внимателно, изглежда различно и не се срамува да прави неща, които някои биха намерили за прекалени. Може би, защото е британец или защото знае какво прави.

Тайрън Еджъртън е един от вълнуващите млади актьори, които Великобритания праща към Америка и посява в киното, където той има шанс да разцъфне, ако има талант. А той има доста.

Роден в Чешир, Англия, когато е дете Тайрън се мести в Уелс със семейството си, защото имат такива корени и дори името му е вдъхновено от келтите. На техния език то означава „гръм“.

В момента актьорът живее в Лондон и иска да направи голяма кариера в киното, защото го обича. Първият филм, който вижда на кино е „Бамби“ и няколко години по-късно разбира, че иска да се занимава именно с това, след като играе в „Сън в лятна нощ“.

От този случай минават години и днес Тайрън има няколко награди зад гърба си, GQ го нарича „един от най-добре облечените британци за 2015-а“ и участва във филм с Колин Фърт. Както се казва планът му да стане известен актьор очевидно работи. Днес Тайрън има 9 филма и сериала зад гърба си и четири в процес на правене. Освен това е момчето, което ще изиграе Робин Худ в най-новата продукция за крадеца герой.

Освен, че може да играе Тайрън пее и танцува и може да го видите в два от неговите филми, в случай, че не вярвате. Иначе го препоръчваме в ролята, която го направи звезда – Егси в guilty pleasure шпионската комедия Kingsman – нейната втора част вече е по кината.

Междувременно ви черпим и с останалите му роли. В галерията горе.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.