Защо Израел се страхува от сделката с Иран

| от |

Споразумението с Иран, постигнато в Женева, е смятано за историческо. В Израел обаче то буди противоречиви дискусии, предава Дойче веле. Докато премиерът Нетаняху говори за „историческа грешка“, според някои медии то не е толкова фатално.

Още докатo в Женева взаимно си честитяха постигнатото споразумение с Иран, от Израел вече се сипеха остри критики. Израелският премиер Нетаняху нарече Женевското споразумение „историческа грешка“. Според него светът се бил превърнал в опасно място, защото най-опасният режим в света направил крачка напред към възможността да притежава най-опасното оръжие.

netanyahu

Почти целият израелски кабинет споделя тази позиция. Външният министър Авигдор Либерман дори обяви, че ставало дума за най-голямата дипломатическа победа на ислямската република от революцията на Хомейни насам. Други пък сравниха ситуацията с Мюнхенското споразумение от 1938, което откри пътя към Втората световна война и Холокоста. Само израелският президент Шимон Перес апелира към въздържаност – може би за да не се вреди допълнително на и без друго хладните отношения със САЩ.

Коментарите в израелските медии

В израелския печат споразумението с Иран се обсъжда доста по-диференцирано. „Израел, както и всяка друга страна в региона, ще трябва да свикне с новия статут на Иран като държава, която се намира на прага на атомното оръжие“, пише например израелският журналист Нахум Барнеа в ежедневника „Йедиот Ахронот“. Според него това не е положително, но пък не можело да се смята за края на света.

Yediot-Netanyahu-Shapiro-Obama-620x322

Надав Ейал от вестник „Маарив“ коментира, че сегашната ситуация не е нито „Мюнхен 1938″, нито „Версайският договор за Иран“. „Временното споразумение е все пак по-добро от продължаването на досегашната конфликтна ситуация“, пише той и подчертава, че със сегашното си поведение израелското правителство се оказва в почти пълна изолация. Единствените, които споделяли опасенията му, били кръгове в Саудитска Арабия и някои други държави от Персийския залив, които гледат критично на Женевското споразумение.

Според иранско-израелския анализатор Мейр Яведанфар, поведението на кабинета на Нетаняху не е изненадващо, нито пък е конструктивно. Той казва: „Това споразумение поне гарантира, че Иран сега няма да може да продължи строежа на атомна бомба – не и докато има диалог със страната. А това развитие заслужава да получи шанс“. Положително, от негова гледна точка, е това, че в Иран ще има ежедневни посещения на международните инспектори, които ще контролират атомните съоръжения на страната. „Решаващо обаче ще е това, което ще се случи след шест месеца“, казва още експертът.

„Споразумението не дава поводи за голям възторг, но пък не е и пълен провал“, смята Емили Ландау, експерт по въросите на Иран в Института за изследвания по въпросите на сигурността в Тел Авив. Според нея обаче Западът не бива да отменя и други санкции, наложени на Иран, защото ислямската република е седнала на масата за преговори именно в резултат на натиска, възникнал покрай санкциите.

Switzerland Iran Nuclear Politics

Западът бил „жертва на чара на Рохани“

Тъкмо отхлабването на някои санкции разгневи силно израелското правителство. Тези санкции били мъчително постигнати в хода на много години и сега отпаднали само защото Иран направил няколко дребни отстъпки с козметичен характер. От гледна точка на премиера Нетаняху, западните политици са станали жертва на чара на новия ирански президент Хасан Рохани. Все пак само преди няколко дни аятолах Али Хаменей нарече Израел „бясно куче“.

В официалните кръгове сега се говори, че през следващите шест месеца Израел би трябвало да се опита да окаже политическо влияние върху преговорите за по-нататъшно споразумение. За тази цел би трябвало да бъдат подобрени отношенията със САЩ. Впрочем, тези дни американският президент Обама разговаря по телефона с израелския премиер Нетаняху и му предложи съвместни консултации по атомната програма на Иран. Остава обаче неясно дали това обаждане е успяло да успокои духовете в израелския кабинет или не. Тези дни Нетаняху на няколко пъти повтори, че Израел така или иначе не се чувства обвързан със споразумението от Женева.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Донатела Версаче почете Джани на Седмицата на модата в Милано

| от |

В третия ден от Седмицата на модата в Милано италианската дизайнерка Донатела Версаче почете 20-годишнината от убийството на брат си Джани Версаче със звездно шоу, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Почерпила вдъхновение от модното наследство на брат си и същевременно останала вярна на собствения си стил, Донатела Версаче изпрати на модния подиум представителките на новото поколение манекенки, които според нея излъчват необходимата увереност – сестрите Джиджи и Бела Хадид, Кендъл Дженър и Кая Гербер, дъщерята на супермодела Синди Крофорд. Гвоздеят на шоуто обаче беше неговият изненадващ финал – след последното вдигане на завесата за почетната обиколка на Донатела Версаче към нея се присъединиха супермоделите, за чиято шеметна кариера на модните подиуми принос има Джани Версаче – Карла Бруни, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крофорд и Хелена Кристенсен, до една облечени в златисти рокли и приветствани бурно от публиката.

„Шоуто беше за него – от началото до самия край“, сподели Донатела Версаче с репортерите зад сцената.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.

 

 

 
 

“Kingsman: Златният кръг“ е тук и Слава Богу!

| от |

 Все още е рано да говорим за хубавото кино, което ни предстои да видим и което, в крайна сметка, ще се бори за престижни награди, но първите студени подухвания и листата по земята говорят на върлия киноман, че по-доброто идва и той може да си отдъхне.

Летните заглавия се провалиха не само финансово, но и чисто творчески в очите на хората, които обичат кино. Простите неща като забавата, добрият сюжет и интересните персонажи бяха натикани някъде в ъгъла, за сметка на бомбастик ефекти, много силни саундтраци и мерене на пишки откъм тъпи сюжети. Дори епичното чудо „Дюнкерк“ трудно успя да измие срама от неприятното кино, на което бедният зрител беше подложен многократно през изминалите няколко месеца.

Есента е предвестник, че по-добрите истории предстоят да бъдат разказани. Кината ще се пълнят с истории, страхотии, добри актьори и крайности, които могат да шокират някои, но ще бъдат запомнени.

Kingsman: Златният кръгне е заглавие, което ще ви шокира или ужаси и не това е неговата цел. Тя е по-скоро да ви забавлява и умело да отмие срама на летните си събратя и той го прави на няколко доста прилични нива.

Британската шрионска комедия е логично продължение на своята първа част от 2014 година. Тогава „Kingsman“ прави приличен боксофис по света и има доста приятен успех, както сред критиците, така и сред обикновените зрители, но не и у нас. Тук той минава незабелязано от повечето, въпреки наличието на първосигнални знаци за комерсиален успех, каквито са Колин Фърт, Марк Стронг, Самюел Л. Джаксън и ефектите.

Слава богу, че световното кино не се влияе от родния пазар, така че „Kingsman“ получава своята втора част три години по-късно. И тя е толкова забавна, цветна и крещяща, колкото трябва да бъде.

Адаптация по комикс, „Kingsman“ няма никакви претенции, че ще е киното, което ще се хареса на всеки. Той разполага с няколко ключови елемента, които могат да ви допаднат обаче – има хубави ефекти, много звезди, готин саундтрак и боже, великолепно чувство за хумор, което понякога минава границите на добрия вкус, но по онзи начин, по който само британците могат да го направят.

Ако не сте гледали първата част е редно да си я причините и няма да съжалявате нито за миг. „Kingsman“ е забавното guilty pleasure вълнение, което ще ви оправи деня. Историята разказва за тайни служби във Великобритания, маскирани като скъпа марка за мъжки дрехи, които се борят с голямото зло, за което обикновения гражданин няма и идея.

Както се очаква от филм адаптиращ комикс всичко вътре е хипербола. Злодеите са почти всесилни и доста ненормални, ефектите са много, а супер агентите са толкова супер, че дори Спайдърмен ще се срамува пред тях. В центъра на цялата тази епохална цветна британска истерия стои великолепният Колин Фърт, за когото са измислени добрите смокинги и перфектните маниери.

Той е най-добрият таен агент, който вербува млад келеш и го превръща в джентълмен, който може да ти направи чай и да те убие с чадър в рамките на пет минути, и не непременно в този ред.

Втората част на комиксовото удоволствие логично е продължение на първата част. Тоест, ако не сте гледали „Kingsman 1вероятността да не разберете „Kingsman 2е много голяма, затова препоръчвам неговото гледане в прилични дози в някой следобед.

Във втората част на тази великолепна поредица, която може да продължи колкото си иска и има вероятност да е феномен след комиксовите адаптации и да не омръзне, голяма част от сюжетните линии заплетени в първата част се разплитат и се заплитат нови.

Kingsman са унищожени, за да могат да потърсят помощ от своите американски събратя – чаровни реднеци предвождани гордо от Джеф Бриджис и с антураж от Чанинг Тейтъм и Педро Паскал. В компанията на младото британско секси бижу Тайрън Еджъртън и Марк Стронг те се впускат в неравна битка срещу новото всемогъщо зло в лицето на ухилената до уши Джулиан Мур, която буквално може да те направи на кайма и да те изпече.

Към цялата тази палитра от приятни хора събрани на едно място, добавяме и щипка от Колин Фърт, Хали Бери, Попи Делевин и гост участието на сър Елтън Джон в ролята на сър Елтън Джон.

Kingsman: Златният кръге забавното бижу в ранния есенен киноафиш, което има чувство за хумор на интелигентен простак, шокиращо добри ефекти – благодарение на чудесния Матю Вон, на когото дължим и чудния Kick-Ass, готин сюжет, чувство за хумор, чувство за мярка и достатъчно кръв, за да задоволи и най-претенциозните от вас. Изобретателността и бързината, с която „Kingsman“ убива своите персонажи е наистина трогателна и ще допадне на повечето зрители с афинитет към насилие и сарказъм.

Kingsman: Златният кръге онова, което може да си причините на кино и няма да съжалявате в нито един от двата часа, които ще прекарате там. Да, „Kingsman: Златният кръге вече по кината и у нас, въпреки възможността за неуспех, и Слава Богу, иначе ще бъдем принудени да дъвчем плоски сюжети и тъпи смешки, докато падне първия сняг. А никой не иска това!