Защо Европейският съюз ще оцелее

| от |

Eu

Робърт Д. Каплан, Форбс/Стратфор

Европейският съюз вече от половин десетилетие е на колене, люшкайки се от ниски до негативни нива на икономически растеж и страховито високи нива на безработица. Резултатът беше частично разделение на Европа на държави, главно северни, които се справиха с кризата, и държави, главно на юг, които в някои случаи бяха изправени пред катастрофа, близка до статистическите нива от времето на Голямата депресия.

На югоизток Гърция беше най-тежко пострадалата страна, а България периодично е на ръба на политически хаос. Тези разделения на свой ред са огледално отражение на някогашните географски империи: Каролингската, Пруската, Хабсбургската, Византийската и Османската.

Национализмът, който често се проявява под формата на крайнодесни антимигрантски партии, също изживява възраждане – обезпокоителен знак, че са живи демоните на миналото, за които европейските елити смятаха, че са надмогнати по време на Студената война и най-вече през годините след рухването на Берлинската стена. Очевидно, тези промени се дължат до голяма степен на икономическата криза. Но не само, някои от тези явления са свързани с човешката психология. Норман Маня, румънски писател в изгнание и преподавател в колежа „Бард“, описва как „съвременият свят е изправен пред своята самота и своите отговорности без илюзията на защитната зависимост или на фиктивната утопична свързаност“, така че, според него, всякакви видове изключващи, наподобяващи племенния начин на мислене нагласи оцеляват през 21. век и позволяват на хората да намерят смисъл в някакъв тип защитна група за солидарност. Имаме склонност да асоциираме това поведение с племенни или религиозни бунтове на места като Близкия изток или Африка, но и икономически западащата Европа не е имунизирана срещу такива мрачни развития.

Разбира се, национализмът сам по себе си не е лош, както обяснява изследователят от университета в Мериленд Владимир Тисманяну в книгата си от 2012 г. „Дяволът в историята: комунизъм, фашизъм и някои поуки от двадесетото столетие“: „Той (национализмът – бел. ред.) често се описва като архаичен, антимодерен, традиционалистки, накратко реакционен. Други интерпретации“, продължава Тисманяну, „го разглеждат като движеща сила за модернизиране на освобождението, идеология за колективна еманципация и източник на човешко достойнство и гордост.“ Имахме възможност да наблюдаваме облагородяващата страна на национализма в някои аспекти на украинското въстание срещу властта на неоцаристка Русия под управлението на Владимир Путин. Видяхме и реакционната страна на национализма в антиимигрантските движения в Европа. Понеже населението на Европа застарява, с течение на времето ще бъдат нужни все повече имигранти, за да осигуряват  работници на европейските икономики. Така че, можем да очакваме крайнодесният плам да продължи, дори да се засили.

Причините да бъдем песимисти за европейския проект са няколко. Тромавата бюрократична машина в Брюксел, яхната от съревноваващи се национални интереси, е малко вероятно да достигне реформаторската енергия, небоходима за връщане на континента към здравия и устойчив растеж. Разликите в развитието между например Северна Европа, Иберийския полуостров и Балканите са твърде дълбоки, че да очакваме в обозримо бъдеще да се оформи Европа на една скорост.  През 21. век, без значение какво говори в момента президентът Барак Обама, САЩ, които са заети с Азия и Близкия изток, е малко вероятно да предоставят на Европа същия вид закрила в сферата на сигурността, какъвто й бяха предоставили през десетилетията след Втората световна война. Най-сетне, самото отчуждаване, характерно за постмодерния начин на живот, който има предвид Маня, ще изисква оцеляване на групови идентичности, които твърде често ще бъдат реакционни.

Наистина, в геополитиката необходимостта е по-важна от желанието.  Икономически слабата и все по-яростно националистическа Европа – при това недостатъчно закриляна от САЩ – е олицетворение на бюрократични, психологически и стратегически необходимости. И все пак, дори желанието да не е по-важно от необходимостта, то все пак има голямо значение. Тъкмо това е причината Европейският съюз да има бъдеще.

Движещата сила на Европейския съюз е описана най-сбито от професора в Йейл Тимъти Снайдър в книгата му от 2003 г. „Реконструиране на нациите: Полша, Украйна, Литва, Беларус, 1569 – 1999 г.“ Последната част от неговото изследване разглежда как просветеният полски национализъм от края и след края на Студената война съзря възможности за историческо помирение със съседите си, сред които Литва и Украйна, в контекста на Европейския съюз, който насърчава предимствата на държавите пред недостатъците на нациите. В този случай „държави“ означава юридически субекти, управлявани от безлични бюрокрации, които се отнасят по еднакъв начин към всички граждани и по този начин подкрепят индивидуалните пред груповите права; понятието „нации“ в случая обозначава етнически или религиозни явления, които разглеждат хората като част от групи и по този начин третират някои хора като по-равнопоставени от други.

Разбира се, американският защитен чадър над Западна Европа през периода на Студената война беше факторът, който на първо място позволи да се оформи и развие Европейският съюз. С други думи, без НАТО можеше да няма Европейски съюз. Но точно Европейският съюз беше този, който даде визия и бюрократична рамка на страна като Полша, за да може тя, така да се каже, да избяга от трудното си минало и да навлезе в едно по-хуманистично и универсално настояще. Защото само благоприятната геополитика не е достатъчна: за да се извлекат ползи от нея, са необходими мощни вътрешни механизми и специфична програма. Европейският съюз представляваше тъкмо това отначало за Полша, а впоследствие за много от демонстрантите на Майдана в Киев. Мисионерската мощ на Европейския съюз се съдържа именно в предлагането на бъдеще, което по някакъв начин е различно от миналото. Никога не подценявайте силата на символичното, особено в медийната епоха.

Поради това, прогнозирайки бъдещето на Европейския съюз, трябва да внимаваме да не прекаляваме с реализма. Реализмът може да бъде самоограничителен, понеже, точно както в живота има и други неща освен личния интерес, в живота на нациите има нещо повече от национален интерес. Индивиди и цели народи често се стремят към някаква висша истина, която не непременно е прагматична. Универсалистките мотивации не непременно са благоразумни, но въпреки това те могат да задействат политики. Тъкмо затова една геополитика, която се състои изцяло от механика, често се оказва погрешна.

Именно по тази причина протестиращите на Майдана в Киев бяха обречени на провал. Те бяха обречени на деморализация заради апатията в други части на страната. Обречени бяха да бъдат компрометирани от крайнодесните протестиращи, които с известно закъснение се присъединиха към тях. Защото това, което първоначалните протестиращи на Майдана направиха, не непременно беше благоразумно – те очакваха да свалят – с несигурната подкрепа на Запада – гангстерския режим на Путиновия съюзник Виктор Янукович. Но в крайна сметка протестиращите успяха, отчасти защото вярваха във визията за Европа, която се припокрива с Европейския съюз. И макар че ЕС нямаше голямо желание да се разпростира на изток, много от демонстрантите имаха.

Ето защо, не вярвам, че Европейският съюз е просто етап от историята. Той е по-скоро началото на някакъв вид регионално групиране, обединено от универсални ценности, което, макар и не истински единно от Иберийския полуостров до Черно море, ще бъде ключов фактор  в Европа за неопределено дълъг период. Това може да се случи през следващите години, най-вече, ако Русия изгуби господството си на енергийните пазари, усети последиците от намаляването на населението и се калцира още повече в условията на автократично управление. Визията на европейските елити отпреди десетилетие беше прекалено амбициозна, но това изобщо не означава, че времето на Европейския съюз е отминало. Европейският съюз има по-светло бъдеще от Русия.

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

Как се купува кола „на сляпо“ или историята на един достоен хондаджия

| от chronicle.bg |

Истинските фенове знаят точно какво искат. И точно затова са истински. Ето една интересна история от първите дни на автомобилният салон София 2017.

Запален млад клиент трябва 6 месеца да чака, за да може да види и докосне колата, която е предплатил. Интересното в случая е, че когато той е капарирал избраницата си, дори не е знаел колко всъщност струва тя.

През месец май тази година младежът влиза в шоурум и иска да купи най-бързата кола с предно предаване, поставила рекорд на пистата Нюрбургринг – новата версия на Honda Civic Type R. Търговците му отговарят, че имат на разположение предишния вариант на бегачката, но за новата няма как да сключат договор, защото все още дори в Европа цената не е обявена – колата ще бъде представена на изложението във Франкфурт, след това ще бъде предоставена на дилърите и чак от есента ще влезе в продажба. А конкретно за нашата страна, това може да се случи чак след като моделът бъде представен на пресконференция в рамките на Автосалон София 2017, което означава от 14 октомври нататък. Младият човек обаче знае точно какво иска и настоява да остави капаро, за да получи още първия екземпляр. След кратка сметка, базирана на цената на предишната модификация, той оставя приблизително 90% от стойността на колата, като цялото плащане да бъде изравнено, когато неговият Type R дойде в България.

Така историята на тази „сделка на сляпо“ завършва с хепиенд в първия ден на софийското автомобилно изложение. Тогава, минути след официалното представяне на колата в Интер Експо Център, той е повикан в шоурума на фирмата в Пловдив, за да види своята красавица. Следва бърза регистрация в КАТ и се очаква до дни младият клиент и Civic Type R най-накрая да се съберат. До момента сключените договори за този супер модел в България са почти 10.

Honda Civic Type-R-1

Еуфорията по най-бързата Honda води до странни търговски практики и на други места по света. Бройките са ограничени, дори и за САЩ, така че дилърствата там са получили само по една кола, независимо колко са поръчали. В едно от тях търговецът е решил, че иска да задържи колата възможно най-дълго, за да могат клиентите да я виждат. Затова е сложил цена, с 30% по висока от реалната и е вярвал, че никой няма да иска да я плати. Е, сгрешил е. Автомобилът е купен на втория ден, въпреки че клиентът е бил ясно уведомен, че плаща свръх цена.

Идеята, макар и без да е постигнала търсения резултат, е била възприета от много представителства на марката в САЩ. Като следствие на този случай, обявените цени на Type R в Щатите си остават с приблизително 30% по-високи. Въпреки това автомобилите не достигат.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

„Блейд Рънър 2049″ на върха на топ 10 у нас

| от chronicle.bg |

Създаденият по романа на Филип Дик „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ и римейк на едноименният филм от 80-те години – „Блейд Рънър 2049″ вече втори уикенд продължава да е най-гледаният в българските киносалони, сочат обобщените данни от тях.

Продуцираната от режисьора на първия филм Ридли Скот нова история по същия сюжет, в която играе и главния герой от тогава – Харисън Форд, е гледана от 26 201 зрители и има 301 702 лева за десетте дни от излизането си на екраните у нас.

На втора позиция е премиерният филм от миналия уикенд – „Вездесъщият“. Българският филм, награден вече със „Златна роза“ в пет категории, който поставя въпроса докъде стига личното пространство, с Велислав Павлов и Теодора Духовникова в главните роли, е гледан от 7 998 зрители и има 68 507 лева приходи за първите три дни у нас.

Трето място е за втората премиера от миналия уикенд – „Снежния човек“ по едноименния роман на Ю Несбьо. Криминалната история, свързана с разследването на загадъчни убийства, започнали при първия сняг, е гледана от 5 177 зрители и има 48 720 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за анимацията „Емоджи: Филмът“. Макар и вече над два месеца по екраните у нас, разказът за случващото се в един смартфон продължава да предизвиква интерес, като до този момент е гледан от 97 776 зрители и има 843 744 лева приходи.

На пето място сред най-гледаните филми е третата премиера за миналия уикенд „My Little Pony: Филмът“. Анимацията, създадена по едноименния телевизионен сериал отпреди седем години, разказва за приключенията на Сумрачна искрица, Ябълчица, Бързоногата дъгичка, Розовка, Срамежливка и Чаровница, като вече са я гледали 4 280 зрители и има 33 322 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На шесто място е римейка на едноименния филм от 90-те години на миналия век – „Линия на смъртта“. Историята за прескачането между живота и смъртта, в която играе и българката Нина Добрев е вече 17 дни по екраните у нас и за това време са я гледали 24 546 зрители и има 202 232 лева приходи.

На седмо място е българският „12 А“. Историята на учителката по литература Лина, която вече се е разделила със съпруга си и трябва да спечели доверието на новият си клас, е от пет седмици на екраните у нас и за това време са я гледали 51 959 зрители, като има 404 541 лева приходи.

Осмо място сред най-гледаните филми у нас е за „Lego Ninjago: Филмът“. Анимационният филм за шестте малки нинджи, които защитават своя остров Нинджаго, е гледан от 33 616 зрители и има 297 161 лева приходи за месец на екраните у нас.

На девета позиция е екшънът „Kingsman: Златният кръг“. Продължението на историята за елитните британски шпиони, които трябва да потърсят своите американски събратя за помощ, за да спасят повторно света, е от месец на екраните у нас и за това време филмът е гледан от 40 588 зрители и има 375 113 лева приходи.

Десета позиция е за комедията „Всички мои мъже“. Историята с Рийз Уидърспун, в която самотна майка с две деца приютява трима младежи, нуждаещи се от жилище, е гледана от 8 003 зрители и има 68 618 лева приходи.