Заплахата, която сближи Москва и Вашингтон

| от |

Руската инвазия в Украйна „смрази“ отношенията на САЩ с Русия. Терорът на „Ислямска държава“ обаче е на път отново да ги сближи. Москва дори обяви, че ставащото в Близкия изток доказва правотата й по отношение на Сирия. Един анализ на Дойче веле.

На пръв поглед всичко си е постарому: руската държавна телевизия не пропуска нито една възможност да заклейми Запада. Една телевизионна водеща тези дни цитира с наслада част от речта на иранския президент Хасан Рохани пред Общото събание на ООН в Ню Йорк, където се казваше, че укрепването на терористичната групировка „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия било резултат от „стратегическите грешки на Запада“.

Не се минава и без полемични нападки: „Много ми беше странно да чуя повтореното от американския президент изказване, че светът бил станал по-свободен и по-сигурен“, коментира с нескрита ирония руският външен министър Сергей Лавров изявлението на Барак Обама пред Общото събрание на Обединените нации. Лавров се възмути, че Обама посочил Русия и поведението й спрямо Украйна като втората най-сериозна опасност за световния мир, по-сериозна дори от ислямисткия терор!

Руски бойни самолети за Ирак

Случаят „Украйна“ продължава да обременява отношенията между Русия и Запада. Но пък борбата срещу „Ислямска държава“ в Близкия изток изглежда помогна за силното сближаване на Москва и западния свят. Заедно с други държави от Съвета за сигурност на ООН, Русия подкрепи внесената от САЩ резолюция срещу ислямистката терористична групировка. В нея държавите поемат задължението да не оказват никаква помощ на екстремистите.

Москва реагира сдържано, почти неутрално на сформираната от Вашингтон широка коалиция в борбата срещу „Ислямска държава“, но не изказва желание да се включи в нея: „Коалицията срещу „Ислямска държава“ не е клубно парти. Нито очакваме да ни поканят, нито пък смятаме да си купуваме входен билет“, каза пред агенция Интерфакс представител на руското външно министерство. Той обаче подчерта, че Русия вече оказва подкрепа на онези държави, които се борят срещу терористичната групировка.

Москва има предвид главно военната помощ, която оказва на Ирак. Според съобщения в медиите, Русия е доставила дузина военни самолети от типа „Suchoi“ SU-25 и неизвестен брой бойни хеликоптери Mi-28 на правителството в Багдад.

През юли Москва и Багдад сключиха и договор за няколко милиарда, предвиждащ доставката на ракетни установки „Град“, гаубици и друга военна техника. „И без да сме в някаква коалиция, ние отдавна помагаме на Ирак, Сирия и на други държави от региона в борбата срещу това зло“, заяви външният министър Лавров, визирайки „Ислямска държава“.

Москва загрижена за Сирия

Докато в Ирак Русия и Западът де факто работят в името на една и съща кауза, различните им оценки за Сирия все още предизвикват напрежение помежду им. Москва гледа критично на последните въздушни удари на американците и техните съюзници срещу позиции на „Ислямска държава“ в Сирия. Русия настоява подобни действия да се извършват само със съгласието на правителството в Дамаск. САЩ обаче отхвърлят това искане, защото не признават легитимността на управлението на президента Башар Асад заради подхода му спрямо опозицията в страната.

Сирия е близък съюзник на Русия още от съветски времена. От началото на гражданската война в Сирия през 2011 година Русия закриля правителството на Асад и на няколко пъти осуети приемането на строги резолюции в Съвета за сигурност. Преди около година Москва убеди Сирия да предаде своите химически оръжия за унищожение. По този начин Русия предотврати въздушните удари на САЩ срещу сирийската армия. Сега Москва се притеснява, че САЩ биха могли да бомбардират не само позиции на „Ислямска държава“, а и на редовната армия на Асад.

Москва обвинява Вашингтон за „двоен стандарт“ спрямо Сирия и твърди, че ставащото в Близкия изток е доказателство за правотата на руската политика спрямо Дамаск. „Когато апелирахме за подкрепа на сирийското правителство в борбата срещу тероризма, никой не пожела да ни чуе“, каза външният министър Лавров.

„Ислямска държава“ застрашва Русия на Путин

Индиректната руска подкрепа за борбата срещу „Ислямска държава“ всъщност е вид самозащита. Преди броени седмици терористите от „Ислямска държава“ заплашиха и Русия. Във видео, разпространено в интернет, беше казано, че Северен Кавказ ще бъде „освободен“. „Заплахите за терористични нападения в Кавказ би трябвало да бъдат взети насериозно“, заяви по този повод председателят на Комисията по външните работи в Съвета на Федерацията Михаил Маргелов.

Експерти по сигурността предполагат, че в Сирия воюват и бойци, изпратени от Русия. Знае се обаче и това, че активисти на „Ислямска държава“ действат и на руска територия. Точният им брой не е известен. В началото на септември в Москва беше задържан предполагаем член на „Ислямска държава“, а в руските социални мрежи на няколко пъти бяха блокирани различни сайтове на поддръжници на „Ислямска държава“.

 
 

Бивша готвачка на Гуинет Полтроу разкри, че тя „не яде нищо“

| от |

Актрисата и лайфстайл гуру Гуинет Полтроу е смайващо слаба, но начинът, по който поддържа елегантната си фигура, никак не е за подражание. Бивша нейна готвачка разкри тайната й – тя практически „не яде нищо“, съобщи Контактмюзик.

Същият режим е спазвал и фронтменът на „Колдплей“ Крис Мартин, бивш съпруг на Гуинет Полтроу, когато шеф-готвачът Кейт Макълун е работила за суперзвездите. Тя се е грижела за храната им през 2008 г., по времето на снимките на първия филм „Железният човек“.

Кейт Макълун разкри изключителните ограничения, които звездите непрекъснато са си налагали. Когато личният асистент на двойката й ги съобщил първоначално, тя била шокирана. С такива продукти не можела да сготви нищо прилично.
„Те не ядяха нищо. Много са стриктни. Избягваха всякакви захари, всичко сладко, без млечни продукти, само зеленчуци“ – разказа Кейт Макълун.

За да има храната някакъв вкус, Кейт Макълун решила тайно да добавя забранени съставки. Семейството веднага започнало да хвали гозбите й.

„Така е като ядеш само трева“, коментира Кейт Макълун.

Лайфстайл сайтът на Гуинет Полтроу редовно предизвиква критики. Актрисата обаче настоява, че те са неоснователни и са базирани не на факти, а на предположения.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.

 
 

18-годишен мъж беше обвинен за атентата в лондонското метро

| от |

Британската полиция обяви днес, че е повдигнала обвинения срещу 18-годишен мъж в опит за убийство, в рамките на разследването на бомбения атентат в лондонското метро на 15 септември, съобщиха световните агенции. Ахмед Хасан беше арестуван на терминала за заминаващи за Франция пътници на пристанището в град Дувър ден след нападението. Той е обвинен също в причиняването на експлозия в метростанция „Парсънс Грийн“, при която бяха ранени 30 души.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.