Западът трябва да изтръгне Украйна от хватката на Путин

| от |

5f05a724b15b

в. „Вашингтон пост“

За много украинци сметките на президента Виктор Янукович може би изглеждат неразбираеми. След като предизвика масово протестно движение с решението си да откаже споразумение за асоцииране между Украйна и Европейския съюз, изглеждаше, че той може да устои на протестите с приемането на голямо спасително предложение от руския президент Владимир Путин. Сега обаче Янукович успя да съживи и засили бунта срещу себе си, като прокара през парламента редица мерки, целящи да обявят за незаконни опозиционните демонстрации. Десетки хиляди хора се събраха в центъра на Киев в неделя, а стотици бяха ранени при сблъсъци с милицията.

Янукович вероятно няма усет за украинската политика, въпреки че повече от десетилетие ръководи една от водещите партии в страната. Или може би не следва свой сценарий, а този на Путин. Репресивните нови ограничения, криминализиращи действия като носене на каски и опъване на палатки на обществени места, много приличат на стратегията, която руският лидер използва, за да потуши масовите демонстрации срещу неговото управление през 2011 и 2012 г. Янукович даже прие разпоредбите, които Русия наложи на неправителствените организации, получаващи финансиране от чужбина. Тези правила са плод на параноидното убеждение на Путин, че продемократичните движения в страната му и на други места са резултат от заговори на западни правителства.

Това не е първият път, когато Янукович позволява на Путин да бъде негов кукловод. През 2004 г. той беше кандидат за президент на избори, които руските тайни служби се опитаха да манипулират по начина, по който нагласяват изборите у дома. Резултатът беше Оранжевата революция – масово въстание, което отхвърли измамата и прати Янукович в политическата пустош, докато той се съгласи да играе по демократичните правила. Не е ясно дали сегашните протести могат да доведат до същия резултат – отчасти защото някои войнствени опозиционери, подкрепяни от организирани от правителството провокатори, нападат милицията и подпалват автомобили, очерняйки мирния преди това облик на протестното движение.

Западните правителства не могат да управляват събитията в Украйна, каквото и да си мисли Путин. Но те биха могли да направят много повече от това, което правят в момента, за да не допуснат една страна, която се беше насочила към интеграция с демократичния Запад, да стане авторитарна колония на Кремъл подобно на съседен Беларус. Обезсърчените лидери на Европейския съюз, изглежда, изоставят Украйна тъкмо в момента, когато би трябвало да действат, за да спрат репресиите на Янукович. Те биха могли да направят това, като подготвят санкции срещу президента и неговото обкръжение, които да бъдат наложени, ако бъде използвано насилие срещу протестиращите, и като изпратят специален представител, който да притисне двете страни да се отнесат сериозно към преговорите, които засега са непоследователни.

Правителството на Обама е малко по-дейно – то призовава Янукович да отмени антипротестното законодателство и намеква, че може да има санкции. Но Вашингтон също така би трябвало да признае ролята на Путин, който се опитва да наложи своя авторитарен модел на страна, мъчеща се да стане истинска демокрация, и да му потърси сметка за това.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Риана иска от Дейвид Копърфийлд да й върне… девствеността

| от chronicle.bg |

Дейвид Копърфийлд е легендарен магьосник, но не сме сигурно дали дори той може да се справи с една от последните задачи, за които бе помолен.

Световно известният фокусник бе помолен да… върне девствеността на Риана.

„Не се шегувам. Мога да те направя да изчезнеш и да се появиш навсякъде по света. Къде би искала да отидеш и защо?“, казва Копърфийлд на карибската певица.

В интервю за женското списание Elle пък Риана споделя нетрадиционното местоположение, на което е поискала да се пренесе.

„10 минути преди да загубя девствеността си… Ще чакам да изпълниш обещанието си, хаха…“

Най-добрият опит на Копърфийлд с „номера“, доколкото сме запознати ние, се появи в Twitter от официалния профил на магьосника.

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.