За всичко е виновен… Крим

| от |

Кремъл си е подготвил тайно оръжие срещу недоволството на руснаците от намаляването на доходите и галопиращата инфлация. Лайтмотивът за дългата ръка на ЦРУ щe отстъпи място на друг политрефрен, твърди пред Дойче веле И. Преображенский.

Делът на руснаците, които смятат анексията на Крим за правилна, остава непроменен: близо 90 процента я одобряват. Това показват данните на водещите руски социологически агенции. Еуфорията от присъединяването обаче ще отлети твърде бързо.

Икономика срещу еуфория

Главните причини са икономически. Жизненият стандарт на руснаците спада. Курсът на рублата се понижава. Всерусийският център за проучване на общественото мнение /ВЦИОМ/ установи, че само 17 процента от руснаците смятат, че икономиката се развива в правилната посока. По данни на центъра Левада, 61 процента от руските граждани очакват влошаване на финансовото си положение през 2015 година. 56 процента от анкетираните твърдят, че присъединяването на Крим към Русия и помощта за сепаратистите в Донбас ще доведат в близко време до спадане на жизнения стандарт на руското население и до икономическа криза. Тези цифри би трябвало да накарат Кремъл да се замисли за мерки, с които да избегне нарастване на социалното недоволство. Нищо подобно обаче не се случва. Управлението на Владимир Путин спокойно наблюдава как в Москва на митинг излизат лекари, които протестират срещу масовите уволнения и закриването на районни поликлиники. Кремъл не се плаши и от уволнените учители и възпитатели в детските градини на руската провинция. Дали пък властите не разполагат с някакъв таен ключ, който да им позволи да неутрализират недоволството на гражданите, които идват да протестират пред сградата на градските власти с празни тенджери в ръце? Не е изключено този таен ключ да се окаже Крим.

Полуостровът на бежанците

И сега руснаците недоволстват срещу бежанците, пристигащи от Донецка и Луганска област. Те трябва да бъдат хранени, нуждаят се от работа и помощ. А парите в Русия се топят застрашително и повечето руснаци също са опасяват да не попаднат на трудовата борса още през 2015 година. Кой да го е грижа за бежанците? При това целят полуостров Крим е нещо като регион-бежанец. Там трябва да се осигури работа за два милиона души. Крим се отдели от Украйна и сега има нужда от нови пътища, от мост през Керченския проток, от питейна вода, храни, пенсии и какво ли още не. Русия беше обещала да осигури всичко това. Но ако и нейните пари свършат? По-точно казано, какво ще стане, когато населението осъзнае, че пари няма, защото руската икономика така и не расте, а бюджетът намалява? Естествено е хората да се питат кой е виновен за всичко. Най-логичният отговор е – властта. Така поне биха отговорили гражданите на повечето страни в света, изпаднали в затруднена ситуация. Аако става дума за демократични държави, гражданите после отиват на избори и сменят правителството. Така на власт идват нови хора, които търсят начини за промяна на положението.

Несменяемата власт

В Русия обаче властта е непроменлива величина. Тя не се е променяла от повече от 15 години насам. Властващите твърдят, че ако се махнат, страната ще загине. Как, при това положение, да оставят Русия на „произвола на съдбата“, как да позволят на народа да ги смени? Естествено, че няма как! Това пък означава, че Кремъл трябва да намери изкупителна жертва за всички възникнали проблеми, защото няма как постоянно да обвинява Запада и САЩ за собствените си неудачи.

Крим и неговите жители са идеалните кандидати за ролята на изкупителна жертва. Достатъчни са няколко изяви на опозиционери по централните телевизионни канали, а това може да се организира лесно, за да разберат руснаците колко скъпо им е излязло присъединяването на полуострова. Един или двама либерални иконимисти ще им го обяснят и научно, а представителите на властта ще им разкажат колко неблагодарни са се оказали кримските граждани.

Новата роля на Кремъл

Възможно е по същото това време жителите на Крим действително да започнат да роптаят. Кримчани свързваха много илюзии с присъединяването си към Русия. Сваляйки розовите очила, те неизбежно ще видят залеза на средния и малък бизнес, ща забележат недостига на питейна вода, електричество и продоволствия, и не на последно място – масовата безработица. Кримските власти молят за още една година, докато осъществят пълния преход на полуострова към руското законодателство. Но може и да не им разрешат, и тогава първият изблик на недоволство на полуостров Крим неизбежно ще дойде още в началото на 2015 година. Тогава медиите ще покажат на руснаците митингите на „неблагодарните“ им съграждани, спасени от „украинската хунта“ и ще подемат лайтмотива: „Ние ги спасихме и почти се разорихме заради тях, а те на всичкото отгоре са и недоволни“. Това на бърза ръка ще промени настроенията сред руските граждани и ще ги накара да забравят как са ходили да протестират с празните си тенджери пред градската администрация. Тях ще ги убедят, че властта не е виновна, защото е спасявала кримчани, а те, видиш ли, се оказали неблагодарни и ненаситни в прахосването на руските пари. За руските власти пък ще остане само задачата да попитат населението на Симферопол, Севастопол и другите кримски градове къде е дянало милиардната руска помощ, която всъщност може и изобщо да не е достигнала до онези, за които е била предназначена.

*Иван Преображенский е политолог и постоянен участник в германско-руския форум „Петербургски диалог“. Той е член на руско-полския експертен дискусионен клуб PL-RU.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

adidas Originals представя „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

| от |

Superstar е емблематична обувка и за сезон есен/зима 2017 ще го отпразнуваме с колекцията „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

За да уловим духа на Superstar, се съюзихме с поколение млади хора, които променят света, използвайки креативността си.

Кампанията празнува автентичността и едно ново поколение, документирано от фотографката Nadine Ijewere. В своята работа Ijewere популяризира разнообразието и мултикултурализма, представяйки различна гледна точка към красотата и идеалите за красота в процеса. Ijewere залага своята автентичност и творчество в кампания.

В кампанията се включват таланти като активистката за позитивна нагласа към тялото Barbie Ferreira и активиста по въпроса с климатичните промени Xuihtezcatl Martinez. Участват и музикални таланти като Khalif Diouf и Kiran Handhi, както и скейтбордистката Rachelle Vinberg.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.