За Левски, за криптата и…

| от |

Публикуваме втората част на разговора на Николай Крижитски със скулптора Александър Стефанов. Тук може да прочете първата част на интервюто.

D_3684_583x600

– Сашe, каква беше тази история с дървото върху паметника на Левски?
– Хахахах, това дръвче няколко години си растеше необезпокоявано, така да се каже – върху раменете на Апостола на Свободата. Аз съм го кръстил „Джанката на Фандъкова“. Всеки ден първенците и кмета на столицата минават с колите си покрай паметника. И то поне по два пъти на ден. И пет пари не дават. Вероятно ще чакат дървото да върже плодове и да варят ракия ли, що ли. Или дървото като наедреее – да го нацепят и раздават на социално слабите във вид на дърва за огрев. А знаеш ли, че паметника на Апостола в родния му град Карлово още не е открит?!
– Е как така? Нали го има някъде от 20-те години на ХХ-ти век?!!
– Гледал съм и съм прехвърлял всякакви документи в архива – паметника на Васил Левски в гр. Карлово не е осветен и до ден днешен. Лъжат, че е открит и осветен, но истината е съвсем друга.
Значи: имало е комисия след комисия, после пък комитет, за да провери предната комисия, която междувременно ще се провери от куп краеведи. После следва допълнителна проверка от цял автобус компетентни местни историци и музейни уредници. Цялата 1907 година е преминала в преписки и пререкания между скулптора Марин Василев и д-р В. Генков. Цялата година, цялата! От многото формалности и неразбории, от безкрайните извънредни сесии, се ражда планина от папки, пълни с протоколи и контра-протоколи. И така, осветяването се отлага и си остава дефакто НЕЗАВЪРШЕНО. Преустановява се и откриването на самия паметник с участието на някой важен държавник, например Царя, който е отказал или не е предвидил в програмата си. Независимо от дребните причини, наистина финално откриване и най-вече освещаване не са се състояли никога. Има записан протокол, в който в деня на поклонението (на рождения ден на Апостола през 1926г) д-р В. Генков и скулптора Маринов си разменят две поздравителни телеграми. Което обаче не е откриване или осветяване на паметника на Васил Левски, ами си е чисто поклонение. Нищо повече.
Новото нещо на паметника, на което не се обръща внимание знаеш ли какво е?

– Не Сашо, не зная.

– Има една халка, забодена в гранита.

– Костница?!!

0_Alex-Stef_800x579

– Не. Вероятно отзад в гранита има кухина и е сложено някакво послание. Нещо подобно на капсула с посвещение. Тоест, зазидат за поколенията нещо. А отвън слагат халка, за да се маркира мястото.

– Мислиш ли, че е това, посвещение?!!? Да не е костница!!!? Както на Докторския Паметник: това отгоре ако се загледаш – прилича на саркофаг. А всъщност си е точно такова – костница и съркофаг. Там са събрани останките от загинали през руско-турската война медицински чинове от Императорската армия. И те са събирани от различните краища на България. Нещо подобно на мемориала на връх Шипка, там също им сборна костница. А пък тази част на София: – карето от Паметника Левски > тръгваш към бившата сграда на Червения кръст (преди това сградата е била „Родилна клиника д-р Тричков“) > после към парцелите на Статистиката и Чешкото посолство > минаваш през бул. Мадрид > продължаваш около ул. Сан Стефано към Докторската градина > и стигаш до гърба на Библиотеката (вкл.). Всичкото това е било турско гробище за неизвестни, за бездомници и за хаярсъзи. (*хаярсъзи на турски – разбойници, престъпници).

– Възможно е.

– Допускаш ли, че Апостола на Свободата след обесването е хвърлен, погребан някъде там? Тоест – бесят го на границата на гробището и го закопават там, в един от многото неизвестни гробове. Без обозначение естествено.

– Не е сигурно. По-вероятна е версията на проф. Овчаров – за погребването на тялото на Апостола в старата, малка църквичка „св. Николай Мириклийски“ на ул. Калоян.

– Саше, доколкото знам от това, което съм чел – военните са се интересували от това дали има кости в паметника или не. Знае се, че паметника е проектиран така, че под него да има крипта. И то реално има такава. А в самата крипта са искали да препогребат главата на войводата Георги Бенковски.

D_3686_590x600

Разговорът ми със скулптора Александър Стефанов през този ден прекъсна по ред причини, на които няма да се спирам сега. Ще продължи естествено, но, след като се разделихме, се зарових да проверя редица документи. И по-надолу ще цитирам точно от тях. А главно става въпрос за документи от 30-те години на ХХ-ти век. Цялата работа прилича на ровенето в Царичинската дупка, но, както винаги е свързано с такива подобни мисии в KLETA MAJKA BALGARIQ – те не се довършват. Никога не се докарват докрай. И причините за това не са страшно много, а главно изпъква липсата на адекватно решение за парите и бюджета. Въпреки, че ентусиазъм и желание не липсват. Не че няма пари, но точно за такива проучвания и за такива каузи пари липсват.

Светлина по горните въпроси могат да хвърлят следните случки:
– През 30-те години на ХХ-ти век, главите в „Отделение на воените музеи, паметници и гробове“ към Щаба на Войската, имат идеята, че паметника на Апостола е костница, тъй като прилича повече на надгробен паметник. Идеята е била и по развита теория и заръка от библиотекаря на Общината – Н. Ганев с Окръжно № 170 от 06 август от 1878г.

DSC_8650_800x536

Най-важната находка на същия Ганев е постановлението му с №5 от 28 юли от 1885. То съдържа предложение от основателя на Софийския Революционен Комитет, в което става дума останките на Величествения покойник да се извадят по подобаващ начин и да се поставят в паметника. Ганев дори добавя и имената на свидетелите, знаели мястото на гроба със „свещенний прах“. Дори в издирените доказателства се посочват и белезите по черепа на Левски от раняването до ухото, както и описан един счупен наполовина преден зъб.

0_735_450x600
Тогавашната Община опонира, че няма никакви положителни сведения за издирването, но все пак под натиск на обществеността определя някакъв мижав бюджет за делото по издирването.
През същото време от Карлово пристигат данни за баба Неда Тачова Черкезова, укривателка на Апостола. И информация от роднините и, че баба Неда е присъствала лично при полагането на основите на паметника на В. Левски. И по-важното е, че Черкезова е видяла, как в основите се полагат кости. Тъкмо това свидетелство са чакали и военните. Започват да копаят под паметника. Специалистите посочват откъде да се започнат разкопките, но след като не откриват нищо – зазидат основата със специален твърд разтвор. Копали са и под вертикалната ос и то в двете посоки. Откриват тухлен зид под цокъла. Продължават упорито да копаят за да проникнат до основата на паметника – очакванията са за откритието на ниша със скъпите останки на Апостола.

Накрая не стигат до никъде, защото парите свършват, а България влиза във Втората Световна Война. Като очакван типично по нашенски финал – Общината прекратява дейността с „основанието“, че участниците са свикани под знамената. А и пари няма. Толкоз.

 
 
Коментарите са изключени за За Левски, за криптата и…