За какво е сблъсъкът в Крим?

| от |

Полуостров Крим рискува да се превърне в ново поле за военни действия на територията на бившия Съветски съюз. Защо се стигна дотук и как може да свърши всичко? Анализ на Роман Гончаренко и Михаил Бушуев за Дойче веле.

352678_Ukraine-Crimea-Russia

„Това са пълни глупости“, заяви Владимир Путин на пресконференция през декември 2013. Неговото възмущение беше предизвикано от въпроса дали Русия би изпратила свои войски на полуостров Крим. В контекста на опозиционните протести в Украйна тогава започнаха да се чуват призиви за военна помощ от страна на Москва. Междувременно Путин явно е променил своето мнение. Въоръжени групи временно окупираха сгради и летища на полуостров Крим. Новият украински вътрешен министър Арсен Аваков дори обвини Русия във военна интервенция. Много наблюдатели се питат как и защо се стигна дотук?

Бурна история

Историята на полуостров Крим е изпълнена с превратности. Векове наред тук господстват номадските народи на скитите, гърците, татарите и турците. Докато не идват руснаците. „Крим винаги е бил „най-апетитното парче“ от Руската империя. Руските царе винаги са мечтаели да имат излаз на Черно море“, казва Вилфрид Илге, експерт за Източна Европа от университета в Лайпциг. Екатерина Велика успява да осъществи тази мечта. През 1783 година Кримският полуостров става част от Руската империя. Едва през 1954 руският дотогава полуостров е административно присъединен към Украинската съветска република. това става по инициатива на тогавашния ръководител на КПСС Никита Хрушчов.

Ескалация след разпадането на СССР

След разпадането на Съветския съюз през 1991 година Крим става част от независима Украйна. Това води до напрежение, тъй като две трети от населението на полуострова са етнически руснаци. През 1992 година руският парламент обяви за невалидно решението на Хрушчов за присъединяване на Крим към Украйна. Като следствие от това Крим обяви своята независимост от властта в Киев. Тамошното правителството все пак успя да успокои ситуацията. През 1994 година обаче конфликтът отново се изостри. Крим избра за президент Юри Мешков, който се опита да ускори присъединяването на полуострова към Русия.

И този път Киев успя да задържи Крим като своя територия, а постът президент на Крим бе премахнат, на самия Мешков се наложи да се спасява в Русия. Спорът за подялбата на Черноморския флот приключи през 1997 година с подписването на договор за партньорство между Украйна и Русия. В него беше предвидено Русия да изтегли своите войски от полуостров Крим през 2017 година. Но президентът Виктор Янукович удължи действието на договора до 2042 година.

_Crimea_2837793b

Руските геополитически интереси

„Сепаратистите в Крим сега обаче не са така добре организирани както през 1990-те години“, казва експертката по проблемите на Източна Европа от университета Оксфорд Гуендолин Засе. Тя смята, че в сегашната ситуация става дума за „спонтанни опити“ на сепаратистите да се възползват от политическата криза в Украйна. Според нея Русия не разполага с „готов план“ за откъсването на Кримския полуостров от Украйна.

Лайпцигският експерт Вилфрид Илге смята, че сегашната ескалация около Крим се дължи на неспособността на Русия да приеме свободния политически избор на украинците. Москва възприема опозиционното движение в Украйна като „геополитическо решение“. Ако Украйна се интегрира в ЕС, проектът на Путин за създаването на нов Евразийски съюз се проваля“, казва експертът.

Проруското мнозинство и татарите

Все още няма актуални допитвания как хората на полуостров Крим виждат своето бъдеще. Има обаче статистически данни, които дават косвен отговор на този въпрос. Според тях само 31 процента от жителите на Крим подкрепят украинската независимост от Русия. 36 на сто обаче /предимно етнически руснаци/ са за по-тясното обвързване на държавата с Москва. Това сочат данните от едно допитване, преведено от Киевския институт Разумков през юни 2013-та.

Много от руснаците в Крим междувременно се страхуват за своите права и език: „Аз съм израснал в Съветския съюз. Моят език е руският“, казва Дмитрий, около 30-годишен мъж, дошъл да протестира пред сградата на парламента в Крим. Той е убеден, че Крим няма да намери общ език с новото правителство в Киев. „Те привнасят тук само национализъм и хаос. Опитват се да забият клин между хората с различно вероизповедание“, казва Дмитрий. Мнозина като него са убедени, че трябва да защитават „руската цивилизация“ от украинските националисти.

Освен руснаците, които са мнозинство на полуостров Крим, там живеят още украинци и татари. Тези две групи категорично отхвърлят отделянето на провинцията от Украйна. През последните две десетилетия от разпадането на СССР, на полуостров Крим се завръщат прокудените от Сталин кримски татари, които в момента съставляват над 14 процента от населението на автономната провинция. „Кримските татари по традиция са проукраински настроени. Те виждат своето бъдеще в рамките на украинската държава“, казва Вилфрид Илге. На тяхна демонстрация в Симферопол те категорично заявиха предпочитанията си, скандирайки: „Крим е Украйна“.

Нефт и газ от Черно Море

На полуостров Крим обаче нещата далеч не се въртят единствено около политиката. Ако регионът действително се отдели от Украйна, това би нанесло непоправими щети на икономиката на страната. Досега полуостровът живееше предимно от туризма. Само че това може скоро да се промени. Експертите предполагат, че на полуостров Крим, а и в Черно море има големи залежи на природен газ. В края на 2013 година украинското правителство подготви споразумение с международен консорциум, ръководен от американския енергиен гигант Ексон Мобайл за добив на нефт и газ в Черно море. Споразумението обаче все още не е подписано.

Министерството на енергетиката в Киев предполага, че от 2017 година нататък от недрата на Черно море ще се добиват ежегодно до дест милиарда кубически метра природен газ. А това би могло да намали огромната зависимост на Украйна от руския газ.

 

 
 

Защо американците пишат датите по този начин?

| от chronicle.bg |

В САЩ форматът на изписване на датите започва с месеца, после деня и накрая годината. Тази подредба е доста любопитна и неразбираема за останалата част от света, където йерархията е ден/месец/година. В някои държави като Китай, Корея и Иран, този ред дори е наобратно – година/месец/ден.

В крайна сметка никой не знае защо американците слагат първо месеца. Една хипотеза е, че сравнително често най-важно е да се знае първо месеца, за да се изгради контекст. За нея обаче няма особено силни доказателства. Допълнително объркване внасят честите случаи, в които в един и същ документ авторът изписва датите и по двата начина – американския и стандартния.

Освен да спекулираме с различни версии и причини, не можем да направим много, но поне знаем със сигурност, че това изписване се използва в САЩ, откакто въобще има САЩ.

500px-US-original-Declaration-1776

Един от най-ранните документи, където можем да видим американския начин на датоизписване, е самата Декларация за независимост на Съединените американски щати. Върху нея ясно се вижда „Юли 4, 1776“. Основателите на новата държава са били фенове на този формат, защото можем да го видим и на редица други документи от онова време, включително и на Конституцията, подписана от 38 делегати на „Септември 17, 1787“.

Световният модел обаче също се среща в документи от това време. Въпреки това, до последната четвърт на 19 век Марк Твен предпочита да изписва първо месеца в датата, както и журналистите, отразили потъването на Титник.

Така, бавно, малко по малко, до втората половина на 20 век този метод става стандартен за държавата.

 
 

Кейли Куоко зарадва феновете си с голо видео

| от chronicle.bg |

Кейли Куоко зарадва феновете си и всички почитатели на женската красотата с видео, което сама заснема в гримьорната.

По някаква причина звездата от „Теория за Големия взрив” решила, че докато се преоблича, е перфектно време да извади телефона си и да заснеме видео.

Ние, лично, одобряваме.

В официалния си профил в Instagram – @normancook, Куоко рядко пуска толкова секси снимки или видеа, но за наше щастие, най-големите й фенове често запълват тази празнина.

Вижте някои от тях в галерията горе.

 
 

Мелания Тръмп дари „встъпителната“ си рокля на музей

| от chronicle.bg по БТА |

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп дари на музея „Смитсониън“ роклята, която носеше на бала след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Тоалетът от копринен креп в кремав цвят ще стане част от музейната изложба „Първите дами“, включваща 26 рокли, носени от Жаклин Кенеди, Лора Буш, Мишел Обама и други президентски съпруги.

На церемонията, на която официално дари тоалета си, 47-годишната Мелания Тръмп сподели, че за нея е чест да даде приноса си към музея.

Първата дама е участвала в проектирането на балната рокля, сътворена от френския дизайнер Ерве Пиер. Мелания Тръмп споделя, че Пиер е разполагал само с две седмици, за да създаде тоалета, но въпреки краткото време е надминал всичките й очаквания.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.