За какво е новата война в Босна?

| от |

Протестите в Босна и Херцеговина имат социален характер. Политическите елити обаче се опитват да ги изкарат етнически, за да запазят властта си. Страната няма да се оправи без помощ отвън, коментира Бенямин Парган за Дойче веле.

sarajevo, dim, vatra

Корумпирани и некадърни политици, масова безработица, бедност и политически застой. Партии, които безсрамно „доят“ държавата и гражданите, раздут и неефективан административен апарат и непотизъм в най-ужасяващ вид. Към тези характеристики се прибавят безперспективността, недоволството и фрустрацията на гражданите. От почти 20 години това са ключовите понятия, които грубо, но точно характеризират ситуацията в Босна и Херцеговина. Въпреки това населението на малката балканска страна неизменно „поставя на власт“ все едни и същи партии. Изборите дори протичаха демократично и образцово, благодарение на активната подкрепа от международната общност. Ще рече, че корумпираните политици, срещу които хората от дни насам демонстрират, действително са избрани демократично.

Тази абсурдна ситуация трудно може да се обясни единствено с липсата на демократична култура или с наивитета на гражданите. От края на войните в бивша Югославия националистически настроените политици от всички народностни групи държат в ръцете си едно вълшебно оръжие и изпитано средство за превръщане на гражданите в послушни пионки, гласуващи по тяхно нареждане: т.нар. етническа карта. Политиците съзнателно поддържат страховете на хората и подклаждат предразсъдъците спрямо другите етнически групи. При това собственият етнос неизменно се представя като маргинализирана група, която е беззащитна жертва, а собствената партия се възвеличава от медиите с етническа окраска като спасител на нацията, гарант за политическото оцеляване и единствен застъпник на националните интереси.

В ожесточената битка за политическо оцеляване на собствения етнос избирателят в Босна и Херцеговина явно забравя да си зададе въпроса защо икономическото му положение е плачевно. Не му идва на ум да повдигне въпроса за корупцията и социалната несправедливост. Пък и как би посмял, след като става дума за нещо много по-важно – а именно за националните интереси. Така партиите правят всичко възможно за запазване на статуквото. Етнически разединеното население може много по-лесно да се държи под контрол.

Контраударът на националистите

Острите социални размирици от последните дни разчупиха срамната логика на националистите. Мизерията и тежкото икономическо положение не се съобразяват с етническата принадлежност. Хората в Босна и Херцеговина сега протестират, без значение към кой етнос спадат. Този факт буди безпокойство сред управляващите етно-национални партии на бошняците, сърбите и хърватите в Босна и Херцеговина.

morning after protests 1

Затова те отново прибягват до изпитаното оръжие и залагат на етническата карта. Президентът на Република Сръбска в Босна Милорад Додик демонстрира в случая особена наглост. Той твърди, че икономическото положение на „неговия“ етнос е по-добро от това на останалите и се стреми на всяка цена да наложи „етнически печат“ на протестите. Тези протести били доказателство, че Босна и Херцеговина не може да функционира като държава, а той нямало да търпи повече опити за дестабилизиранета на Република Сръбска.

Тази хватка винаги е била успешна. Милорад Додик и неговата медийна артилерия отклоняват вниманието от корупционните скандали в собствените редици и отчайващото икономическо положение в Република Сръбска, насочвайки гневните си атаки срещу общата държава. Политическите противници и потенциалните демонстранти биват заклеймявани като предатели и противници на сръбската автономия в Босна и Херцеговина. Додик обаче забравя, че доходите на неговите „поданици“ са още по-ниски от тези на събратята им по съдба в босненската Хърватско-мюсюлманска федерация. Бедността и корупцията в Република Сръбска са по-големи, отколкото в другите части на общата държава.

Нужна е помощ отвън

Подобна е и реакцията на управляващите националистически партии на босненските хървати. От няколко дни насам те се опитват да представят протестите за „етнически“ – ставало дума за опит на бошняците /т.е. мюсюлманското население на Босна/ да орежат правата на хърватите. Крайно корумпираният елит на босненските националисти на свой ред обявява протестиращите за хулигани и мародери.

За съжалание и до днес гражданите на Босна и Херцеговина не са си изградили съпротивителни сили срещу подобни националистически и популистки клеветнически кампании. Затова и надеждите за „Босненска пролет“ са твърде крехки. Условията за революция на зрелите граждани са крайно неблагоприятни. Дейтънското споразумение надяна на Босна и Херцеговина усмирителна риза, която прави почти невъзможно каквото и да било развитие на демократично гражданско общество.

Само обхватна конституционна реформа и скорошно прекратяване на Дейтънското споразумение биха направили възможна „Босненската пролет“. Националистическите властници с всички сили искат да предотвратят подобно развитие. И те отново ще успеят, ако международната общност не се намеси активно.

 

 

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Как да подобрим качеството на съня си

| от |

Експерт по фън шуй съветва да покрием огледалото в спалнята си или да го премахнем, за да се радваме на по-здрав сън, съобщи в. „Дейли мирър“.

Аманда Гиби Питърс е консултант по фън шуй в Далас, щата Тексас. Тя съветва хората с проблеми при заспиване да изпробват този малък трик в обзавеждането на стаята. Според нея огледалата са много вредни за съня и затова е добре да ги заместим с голяма картина или друг вид декорация.

Ако не можете да живеете без огледало в спалнята си, то поне го окачете на стена, която не е срещу леглото, съветва Питърс.

Според принципите на фън шуй съществува силна връзка между огледалата и лошата енергия, като те я отразяват и не позволяват на човека, лежащ в посоката на разпространението й, да заспи.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.