Япония – измамна икономическа смелост и реален национализъм

| от |

Автор : Макото Кацумата, Монд Дипломатик / Превод: Станимир Делчев

Когато оповести икономическите мерки, наречени по-късно „абеномика“ и пусна печатницата за пари, с цел да се съживи разклатената икономика, японският министър-председател Шинзо Абе получи поздравления от всички страни. Най-сетне един ръководител бе посмял да се противопостави на догмата за строги икономии! На дневен ред обаче излиза пренебрегнатият въпрос за предназначението на паричните средства. Военните разходи, например, ще нараснат с 5% през настоящата година. А що се отнася до растежа…

Shinzo Abe (C), electedd by the parliame

ЮЛИ 2013 г. След смазващата победа на Либерално-демократическата партия (ЛДП) в изборите за Сенат японският министър-председател Шинзо Абе разполага с абсолютно мнозинство в двете камари. Страната от години страда от дефлация (след кризата от 1997 г.), както и от пораженията, нанесени от земетресението и историческата авария в атомната електроцентрала „Фукушима“ през март 2011 г. Още с идването си на власт на 28 декември 2012 г. правителството на Абе категорично изрази волята си за икономическо възстановяване. Медиите нарекоха това „абеномика“, по аналогия с „рейгъномиката“– първия период на американския неолиберализъм по времето на Роналд Рейгън през 80-те години.

За излизане от дефлацията властите заложиха на три вида мерки: да се увеличи ликвидността, с други думи да се задейства печатницата за пари и за две години да се постигне инфлация от 2% (далеч от нерационалните опасения на Европа при най-малкото покачване на инфлацията); да се възстановят публичните инвестиции; да се приложи стратегия за растеж, основан на износа, приватизацията и дерегулацията на пазара на труда. Каква е равносметката година по-късно?

Не е достатъчно да се скъса с догматичното мислене

НЕТИПИЧНОТО наливане на пари, наложено на Японската централна банка от началото на януари 2013 г., най-напред подейства като допинг на борсовата икономика. Още повече че котировките бяха започнали да растат в месеците преди изборите за Сенат. След многократни настоявания на големите износители курсът на йената бе понижен, по-специално спрямо долара и еврото. Продажбите в чужбина бяха стимулирани (+16% от октомври 2012 до октомври 2013 г.), макар и далеч по-малко от очакванията (само +4% в обемно изражение) поради слабия ръст в страните клиентки и значителното изнасяне на производството в чужбина през последните десетилетия. От това нараснаха единствено печалбите на износителите.

За сметка на това, пониженият курс на японската валута рязко повиши цените на вносните стоки. По данни на Министерство на финансите, от 1979 г. насам външнотърговският дефицит никога не е бил толкова висок – повече от 9 милиарда евро през ноември 2013 г. (1293 милиарда йени), срещу излишък от над 11 милиарда евро през 2007 г.

Стимулирането на публичните строежи (тема табу през предходните години поради значителната задлъжнялост на държавата – 224% от брутния вътрешен продукт през 2013 г.) бе радушно прието от местните фирми, които страдат от забавяне на дейността. Идеята за подем чрез публични разходи – в момент, когато навсякъде другаде, особено в Европа, неолибералната догма повелява те да се орязват – се хареса особено много на привържениците на държавната намеса и на икономистите, враждебно настроени към строгите икономии, като Джоузеф Стиглиц: „Абеномиката“ е правилният път за възстановяване на японската икономика. Европа и САЩ трябва да се вдъхновят от нея.“ Обаче това частично връщане към кейнсианството не бе увенчано с желания ефект. Годишният ръст на БВП, достигнал 4,3% в периода януари-март 2013 г., спадна на 1,9% през третото тримесечие (юли – октомври). Процентът на производствените инвестиции на фирмите, които през последните години ускорено изнасяха производството си, остава малък. Равносметката никак не е убедителна и Шинзо Абе оповести в началото на октомври ново финансиране на обща стойност 40 милиарда евро.

Обаче, за да се възстанови икономическата дейност не е достатъчно да се скъса с господстващата ортодоксалност и да се наливат пари във фирмите. В социално отношение равносметката от „абеномиката“ е съвсем отрицателна. Броят на домакинствата на социални помощи достигна исторически рекорд – един милион и шестстотин хиляди семейства през август 2013 г.

Зад едно от най-ниските нива на безработица в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – около 4%, се крие подмолно, но сериозно влошаване на условията за работа. Несигурността расте, а трудът става все по-интензивен. 35% от работните места са свързани с несигурни условия (работа на непълен работен ден, временна заетост и др.), а реалният доход на трудещите се е намалял с 1,3% от октомври 2012 до октомври 2013 г., по данни на Министерството на здравеопазването, труда и социалното осигуряване.

Спаднал е и процентът на профсъюзните членове (18% срещу 24% в началото на 90-те години). Исканията на работниците и служителите, засегнати от влошените условия на труд, се защищават главно от сдружения, а не от профсъюзите. От 2012 г. те публикуват черен списък на предприятията, които налагат на работниците нечовешки условия на труд. Ежегодната награда за „най-черна компания“ бе присъдена през 2013 г. на голямата верига от ресторанти „Уатами“, чийто основател и бивш президент Мики Уатанабе неотдавна беше избран за сенатор от листата на мнозинството. Прочутият му призив към служителите „Работѝ 365 дни в годината и 24 часа в денонощието до смъртта си“ обогати списъка на лозунгите на японския неолиберализъм, най-старият от които е „Разчитай на собствените си сили“.

За да оправдае решението си за намаляване на корпоративния данък, Шинзо Абе призова собствениците на предприятия да увеличат заплатите, за да се стимулира потреблението. На практика обаче той прилага усърдно световната стратегия да се намалява „цената на труда“. Не само запазва данъчните подаръци, но увеличава данъка върху добавената стойност (ДДС). От 1 април той ще нарасне от 5% на 8%, за да компенсира дефицита на общественото осигуряване, и ще бъде в тежест на домакинствата. Вместо това Абе можеше да увеличи процента на осигурителната вноска, дължима от работодателите. Сега тя е сред най-ниските в света и представлява малко повече от 5% от БВП, срещу средно 11% в страните от Европейския съюз.

Същевременно властите предприемат търговска офанзива, широко разгласявана от японските медии, за износ на атомни електроцентрали, луксозни хранителни продукти и високотехнологично военно оборудване. До момента продажбата на военно оборудване в чужбина беше стриктно ограничена от три принципа, които като цяло се спазваха от 1967 г.: да не се продават оръжия на държави, които участват във военен конфликт, на държави, за които има риск да започнат военни действия, както и да не се стимулира износът на военно оборудване.

TEPCO Fukushima Daiichi Nuclear Power Plant

Стремежът да се продават атомни електроцентрали може да изглежда неуместен. Макар министър-председателят да заяви на 7 септември 2013 г. пред Олимпийския комитет, че централата във Фукушима е под контрол и че всичко ще бъде уредено преди игрите в Токио през 2020 г., изтичането на радиоактивна вода все още не е овладяно, което предизвиква недоволство у жителите, селяните, зеленчукопроизводителите и рибарите от района.

Що се отнася до износа на земеделска продукция, активната политика на правителството се смята за тактически похват, чиято цел е да отклони вниманието на критиците от споразумението за Транстихоокеанско партньорство, по което се водят преговори. Мнозина наблюдатели се опасяват, че това споразумение може да извести края на семейното земеделие и на нормите за безопасност на храните, които в Япония са по-стриктни, отколкото в САЩ.

Насоката, очертана от тази нова икономическа политика, предизвиква още по-голямо безпокойство поради факта, че в историята на страната като отговор на социалните неблагополучия почти винаги са били ограничавани свободите. По време на икономическата криза през 20-те и 30-те години на XX век, за справяне с вълната от демократични искания на селяните и работниците от градовете, в края на краищата се взима решение за милитаризация и репресии. Това благоприятства възхода на завоевателния национализъм.

Ускорена милитаризация

СЛЕД войната започва период на силен стопански растеж и ново разпределение на благата, което позволява да бъде задоволено мнозинството от населението. Но митът за възходящата средна класа окончателно се срива през двете „загубени десетилетия“ (така се нарича периодът, чието начало бележи кризата от 1997 г.). В същото време сферата на социалните протести се свива все повече. В период на криза национализмът и политиката, възхваляваща идентичността, представляват ефикасни инструменти за заобикаляне на социалните искания – забогатели и обеднели работят заедно за родината, обединени срещу съседните страни.

055260-japan-china-disputed-islands-senkaku

Зачестиха инцидентите във връзка с териториалните спорове, с Китай – за островите Сенкаку (Дяоюй на китайски) в Източнокитайското море, и с Южна Корея – за островите Такешима (Докдо на корейски), широко коментирани в пресата. Това предоставя на правителството на Абе прекрасен повод за националистическа мобилизация. Неслучайно проектът за изменение на Конституцията, публикуван през 2012 г., известен под името „Конституция на мира“, премахва в уводната част позоваването на „универсалния принцип на човечеството“ и възприема формулировки като „държавата се основава на родината и семейството, зачитането на хармонията“. Конституционалистът Йоичи Хигучи изразява безпокойство за бъдещето на японската демокрация „Държава, която все повече дава изключително предимство на правото на гражданство по произход [понастоящем при определени условия системата допуска и правото по месторождение] рискува да се превърне в ксенофобска.“

Според Шинзо Абе това преразглеждане има за цел „да се излезе от следвоенния режим“ и да се постави под съмнение международният ред, произтекъл от конференциите в Ялта и Потсдам (1945), които санкционираха фашизираните сили. Министър-председателят обаче не се стреми да се дистанцира от САЩ в името на националния суверенитет. Напротив, той настоява за укрепване на военния съюз и приема присъствието на големи американски бази като тази в Окинава.

Дълго време единствено Японската комунистическа партия (ЯКП) разобличаваше това военно, политическо и икономическо подчинение и говореше за страната като за „колония на САЩ“. Сега вече критиките произтичат основно от либерали и бивши държавни служители, които никога не са били под влиянието на ЯКП. Укеру Магосаки, бивш дипломат и бивш професор в Школата за национална отбрана, съавтор на наскоро публикуваната книга Безкрайната „Окупация“, се застъпва за относителна автономност спрямо САЩ и ревизия на военното споразумение, както и за създаване на източноазиатска общност. Тази позиция на част от либералите е в противоречие с политическата линия на правителството на Абе както по споразумението за отбрана, така и по споразумението за Транстихоокеанско партньорство, на което управляващата днес партия се противопоставяше при предишните правителства. Тези либерали смятат, че въпросното споразумение за свободна търговия ще бъде в изгода единствено на американските фирми, които в случай на спор ще могат да подведат японското правителство под отговорност и да го осъдят съгласно американските юридически норми. Един изключително ярък пример за отказ от националния суверенитет.

Но критиците на зависимостта най-силно се безпокоят от политиката за отбрана. Амбициозното изменение на Конституцията, предлагано от Шинзо Абе, не само не осигурява по-голяма автономност, но би позволило Япония да участва в операции за колективна отбрана заедно с американската армия, което в момента е забранено.

Този стремеж за промяна на Конституцията и увеличен износ на военна техника хвърля особена светлина върху „абеномиката“, която в ръцете на Абе е само средство за издигане на Япония до ранга на голяма военна сила, както пише Зюддойче цайтунг (22 юли 2013).

Япония и Китай си съперничат по национализъм, а милитаризацията нараства и в двете страни. Това е съпътствано от провокации на японската десница, свързани с новата история на Югоизточна Азия. Висши държавни ръководители посещават спорния мемориал Ясукуни в чест на воините, загинали за императора, включително най-големите военнопрестъпници. Те отричат също така насилственото проституиране на азиатски жени, организирано от императорската армия по време на Втората световна война.

Необходима е сериозна преоценка на „абеномиката“, за да не прерасне регионалното напрежение във въоръжен сблъсък. Преди всичко трябва да се успокои социалното недоволство, да се съдейства за чувствително увеличение на заплатите и да се разшири законодателството за правата на работниците, за да се коригират значителните неравенства. Освен това Шинзо Абе би трябвало да спре окончателно ядрената програма – горчивият му провал се потвърждава с всеки изминат ден от непрестанното изтичане на радиоактивна вода във Фукушима. Замърсяването би могло да предизвика тежък конфликт с държавите от тихоокеанското крайбрежие.

По-общо казано, вместо да се внушава идеята за възстановяване на производството чрез големите фирми, които имат всякакви привилегии, по-добре би било да се вземат предвид структурните промени в обществото, както подчертава Косуке Мотани. Този икономист сочи постоянния спад на активното население, което ще намалее до 44,2 милиона души през 2035 г., срещу 81,2 ми­лиона през 1995 г. Той изтъква и слабо изразената склонност към потребление от страна на състоятелната класа. Същото твърди по свой начин и друг икономист – Тошиаки Тачибанаки, специалист по анализ на социалните неравенства. „Абеномиката“, която се стреми да създаде богатство на всяка цена, утвърждава неравенствата в съответствие с логиката на системата – „преуспелите взимат всичко“. Тази логика, според него, дори не е в състояние да се задейства, тъй като населението застарява, а ценностите на японците се променят. Те все повече се стремят към „щастието“, а не към потреблението.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

Даяна Рос ще получи приза за цялостно творчество на Американските музикални награди

| от chronicle.bg |

Даяна Рос ще бъде удостоена с почетен приз за цялостно творчество на церемонията на Американските музикални награди следващия месец и ще го отпразнува с изпълнение от сцената.

Миналата година отличието получи Стинг, а предходни носители на приза са Елвис Пресли, Франк Синатра, Ела Фицджералд и Майкъл Джексън.

„Отне ми цял живот да стигна до тук. . .Беше удивително пътешествие за мен, изпълнено с радост и много признания“, каза 73-годишната Даяна Рос.

Иконата от Supremes вече неколкократно е пяла на сцената на Американските музикални награди и е била водеща на церемонията два пъти.
Шоуто ще бъде излъчено на живо по телевизия ABC от Лос Анджелис на 19 ноември.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предишната. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.