Ядрените оръжия и неравенството – най-големите заплахи

| от |

От ядрените оръжия и природните бедствия до неравенството в доходите и заразните болести, 7,1-милиардното население на света е изправено пред немалко заплахи.

Ново изследване на института „Пю“, цитирано от в. „Дейли телеграф“, показва как е възприемана всяка една от най-големите заплахи за човечеството в 44 страни. Над 1000 души във всяка страна трябвало да отговорят на въпроса: „Кое от тези неща е най-голяма заплаха за света?“.

Близо 50 000 анкетирани трябвало да избират между СПИН и други заболявания, религиозната и етническа омраза, замърсяването, ядрените оръжия и неравенството. Резултатите показват, че повечето страни от Близкия Изток са разтревожени главно от религиозната и етническата омраза, а мнозинството европейци и северноамериканци се страхуват от неравенството.

Но данните разкриват също така въздействието на местни и исторически конфликти върху възприятията на хората за глобалните заплахи. Над една трета от анкетираните 1600 души в Украйна, където конфликтът с Русия продължава въпреки предполагаемото примирие, заявили, че ядрените оръжия са най-голямата тревога.

Но в Китай, най-големият производител на въглеродни емисии в света, мнозинството от хората заявили, че замърсяването и околната среда са най-голямата заплаха. Населението на страните с най-развити икономики, където съществува голяма разлика в доходите на богати и бедни, посочило неравенството като свой най-голям страх.

„В изследваните страни мненията за това кои от петте опасности са най-голямата заплаха за света варира значително по региони и страни и на много места няма ясен консенсус“, заключават авторите на доклада. „Със задълбочаването на конфликтите в Близкия Изток хората в региона посочват най-често религиозната и етническата омраза като най-голяма заплаха за света. Освен това хората по света виждат заплахата от религиозното и етническо насилие като нарастваща заплаха за бъдещето на света“, допълват те. /БГНЕС

 
 

Колко са реални риалити предаванията?

| от chronicle.bg |

Разпространяването на риалити телевизията започна с „The Real World“ на MTV през 1992 година, а „Survivor” и „Big Brother“ следват няколко години по-късно. Успехът на тези предавания доказа, че без сценарий и без актьори могат да се постигнат високи рейтинги само за част от цената на традиционна продукция.

Как обаче продуцентите уреждат цялата драма, конфликти, хумор и вълнения без предаването да има сценарии?

Степента, до която риалититата са организирани, ще ви изненада.

 

American Idol“ на Fox

Риалити: Хиляди изгряващи певци се надпреварват, за да остане накрая само един, който получи огромна възможност за кариера в музикалния бранш.

Реалност: Съдбата на повечето (ако не и на всички) участници е решена още преди да излязат пред съдиите. През 2011 година една участничка разкри, че няколко от най-напредналите певци не е трябвало дори да се явяват на прослушвания и че те са намерени за шоуто от т.нар. търсачи на таланти. В началото на формата виждаме големи многобройни редици от желаещи да участват – те са снимани в продължение на седмици и месеци преди реалните кастинги.

 

Hell’s Kitchen“ на Fox

Риалити: 20 участници се състезават за възможността да бъдат главни готвачи в един от ресторантите на Гордън Рамзи.

Реалност: Самият Гордън Рамзи обяснява в интервю как „50% от участниците са там заради таланта си и 50% заради характера. Така талантливи готвачи напускат шоуто за сметка на по-некадърни, но така продуцентите поддържат драмата.“

Самият процес на снимки пък е изключително натоварващ – постоянното псуване на Рамзи, готвенето и чистене се извършва от самите участници, които пък са сложени в изолация без телевизия, интернет и телефон. Стресът е толкова голям, че след като някой от участниците отпадне, веднага се изпраща при психоаналитик, „за да сме сигурни, че не искам да се самоубие или да убие някой друг“ казва човек от екипа на шоуто.

А в крайна сметка половината от 10-12 победители до този момент получават мечтаната работа, други заемат по-ниски служби в кухнята, а някои получават парични награди.

 

The Voice“ на NBC

Риалити: Популярни и успели музиканти менторсват изгряващи таланти, които са избрани на „сляпо“ прослушване. Победителите се избират чрез вот на зрителите.

Реалност: NBC Universal страстно комуникират на публиката, че предаването им не е предварително уговорено. Това на ръка, участниците трябва да подпишат 32 страници договор, който изтече в интернет през март 2014 година. Някои от клаузите са:

Участникът може да бъде премахнат от предаването за каквато и да била причина, дори ако печелят по вот.

Участникът се съгласява, че предаването може да го представи в друга светлина – тя може да е опозоряваща, клеветническа, неудобна по всякакъв начин и може да го изложи на публично унижение, осъждане или присмех.

Продуцентите могат да променят правилата, когато си поискат, като игнорират вота на зрителите. Те също така могат да накарат участниците да се подложат на психологически и медицински тестова и при определени обстоятелства да оповестят резултатите по телевизията.

Ако участниците не нарушат договора, могат да бъдат съдени и да платят глоба в размер на 100 000 до 1 милион долара.

 

 

 

 

 

House Hunters” на HGTV

Риалити: Камерите записват как хора избират една измежду три къщи, предложени им от агенти на недвижима собственост.

Реалност: През 2012 година година след като семейство Йенсен участва в шоуто, съпругата Боби казва за сайта за търговия с недвижими имоти Hooked On Houses, че почти всичко, което са направили в предаването, е фалш: „Продуцентите разбраха, че си купуваме нова къща, а старата я отдаваме под наем и не ни допуснаха в предаването преди да сме сключили сделката. След това сами трябваше да си намерим още 2 къщи, които да се правим, че разглеждаме в предаването. Тези къщите дори не се продаваха – те бяха на наши приятели.“

 

Duck Dynasty“ на A&E

Риалити: Камерите записват живота на семейство Робъртсън от Луизиана, начело с Фил, който има успешен бизнес с патешки свирки. Предаването представя семейството като брадати глупаци в камуфлажни дрехи.

Реалност: “Глупаците“ се оказва, че не само са обръснати до кожа, ами и играят доста често голф и се обличат модерно. Обвиненията към A&E веднага заваляват.

 

 

 
 

Рецепта за тиквено-доматена супа

| от Росица Гърджелийска |

Сезонът на жълтите листа, жълъдите и мъглите е тук, макар все още да е топло навън. Ето една супа за душата!

Нужни продукти:
1 малка тиква
3 глави червен лук
1 зелена чушка
500мл доматена пасата
500мл нарязани домати на кубчета
1 скилидка чесън
един стрък пресен босилек
малко пресен магданоз
олио, черен пипер, сол

Начин на приготвяне:

DSCN8863

Нарежете лука и чушката, изсипете ги в тенджера с малко олио на дъното и включете котлона.
Добавете малко сол, захлупете с капак и оставете да се поизпотят.
През това време обелете и нарежете тиквата на средно големи кубчета.
Добавете тиквата към тенджерата, залейте с вода и оставете да заври. Гответе до пълното омекване на тиквата.
Добавете пасатата и нарязанито домати и продължете а готвите, за да е изпари една част от течността.
Добавете накълцания чесън и продължете а готвите още няколко секунди.
Пасирайте всичко и добавете босилека и черният пипер.
Поръсете всяка паничка с пресен магданоз и запечени тиквени семки, които ще добавят приятно хрупкане към така прекрасно кадифената супа.

DSCN8892
Усмихнете се!

 
 

Плюс моделът точно копие на Джиджи Хадид

| от chronicle.bg |

Първо – искаме да уточним нещо. Нямаме си идея как изобщо понятие като „плюс модел“ съществува или защо, нито кой го е измислил, но от няколко години вече се насади в модната индустрия.

Светът обаче, някак си, свикна с това. А дори една лъжа, повторена 1000 пъти, се превръща в истина. Или поне така казваха старите хора.

Определяна като „плюс“, холандската моделка и блогърка Иза Изерман наскоро се прочу и с друго свое качество – удивителната си прилика със супермодела Джиджи Хадид.

А, ето и разликата – единият е супермодел, а другият – „плюс модел“. А уж се борихме срещу етикетирането…

Набедената за Instagram-двойничка също е със светли очи, но докато нейните са сини, тези на Джиджи бият по-скоро към зеленото. Косата й, разбира се, е руса, а устните й са дори по-плътни от тези на Хадид.

И двете са на 22, но според Иза тя прилича повече на по-малката сестра Хадид – на Бела.

„В началото някой го спомена в Instagram. Но когато започнах да работя с MiLK, те пуснаха снимка със заглавие „Новата закръглена Джиджи Хадид“, и чак тогава осъзнах, че може и да е истина“, споделя Изерман.

Снимкина Иза Изерман може да видите в галерията горе. на Намирате ли прилика?

 
 

До половин година всеки ще има достъп до електронното си здравно досие

| от chronicle.bg |

Министерството на здравеопазването си е поставило за цел до половин година всеки българин да има достъп до електронното си здравно досие. Това обяви пред БНТ министър Николай Петров.

„Трябва да престанем с хартиените епикризи, хартиените рецепти и здравни книжки. Базата данни я имаме, кодовете за достъп са налични, но само 30 000 души са проявили интерес“, добави той. Мнението на проф. Петров е, че с електронните досиета ще се засили контролът върху дейностите, финансирани от здравната каса.

Иначе в самата каза догодина ще влязат над 400 милиона лв. „Повече пари ще влязат в системата на здравеопазването, но това изисква по-голяма отговорност. Моята отговорност виждам в тази посока – не просто да пестим пари, а рационално да ги разходваме и да има един момент, в който да кажем „за здравеопазване са необходими толкова пари и това да бъде защитимо…. Защото в момента се движим в омагьосан кръг: знаем, че за здравеопазване са нужни повече пари, но нямаме аргументите да кажем колко“, коментира здравният министър.

По думите му, клиничните пътеки ще бъдат преразгледани и по отношение на тяхното съдържание. Проф. Николай Петров обясни, че в тях трябва да бъде включен и трудът на лекаря, като той да се оценява по резултата му. Акцентът ще бъде поставен върху интереса на пациента и на второ място – върху този, който извършва лечебната дейност.

„Средствата по всяка от пътеките са определени през 2006 г., когато средната работна заплата беше 600 лева, сега е над 1000 лева. Процентът за заплащане на труда е все по-голям и това създава напрежение и стремеж да се правят повече пътеки, да се изкарват пари, с които да се защитят заплатите“, каза още министърът.