„Война по разписание“ или внезапна катастрофа?

| от |

Преди 100 години, на 28 юни 1914 година, в босненския град Сараево беше убит австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд. След малко повече от един месец започна Първата световна война, в която загинаха трите главни империи на онова време – Руската, Австро-Унгарската и Османската.


 

По каква ли причина едно такова на пръв поглед обикновено покушение стана причина на толкова глобални последици? – пише нашият наблюдател Пьотър Искендеров. През последните години зачестиха опиите да се представи Сърбия и стоящата зад гърба й Русия като главни виновници за военния конфликт, като с това се засенчат плановете на Берлин, Виена, Лондон, Париж и други световни играчи за преразпределяне сферите на влияние, получаване на източници на суровина, въвеждане на контрол върху транспортните коридори.

Опитите за стоварване на главната отговорност за избухването на Първата световна война върху Сърбия и Русия поразително съвпадат с процеса на новото засилване на икономическата мощ и геополитическите претенции на Германия. През последните две десетилетия в Германия се наблюдава ясната тенденция към отказ от наследството на „школата на Фишер“, която съществува там от 1960-те години. Фриц Фишер – един от големите германски историци – убедително доказа, че именно Германия е тласнала човечеството във водовъртежа на Първата световна война заради преразпределяне сферите за влияние. Превземане на колонии и източници за суровина.

Никакви нови документи, позволяващи да се свали от Берлин отговорността за развързването на Първата световна война, така и не са открити. Затова пък активно се използват повече от съмнителни исторически паралели с днешни събития. Например, британският учен Крис Кларк смята, че трагичните събития в Сребреница през лятото на 1995 изискват кардинално преразглеждане на историческата роля в Европа на Сърбия и нейната съюзничка Русия.

Тук е уместно да се върнем към документите. Генералният щаб на Австро-Унгария имаше подробно изработени планове за превантивно едновременно нападение срещу Сърбия и Русия още през октомври 1912 година – т.е. почти 2 години преди сараевското убийство. А за оправдаване на подобна операция бдеше нужен предлог, който прави Русия и Сърбия отговорни за войната. Началник Генералния щаб на германската армия Хелмут фон Молтке беше писал на своя австро-унгарски колега: „Необходимо е да се изнамери предлог за война, трябва поводът да идва от славяните“. Такъв повод (а не причина!) станаха юнските изстрели на босненския националист Гаврило Принцип.

Ако пък се говори за причините на Първата световна война, тук продължава спорът между две основни концепции. Първата говори за „война по разписание“ – понятие, въведено през 1969 година от историка Тейлър. Неговите опоненти пък настояват, че до общоевропейския конфликт са довери верига от трагични случайности, недоверие между държавите и отсъствие на координация между монарсите. Но и двете концепции са единни, че тогавашните противоречия между великите държави едва ли са могли да бъдат уредени по мирен начин. И опитите да се обвиняват във всичко Русия и Сърбия означават да се отрича обективността на историческия процес.
Гласът на Русия

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?

 

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Плюс моделът точно копие на Джиджи Хадид

| от chronicle.bg |

Първо – искаме да уточним нещо. Нямаме си идея как изобщо понятие като „плюс модел“ съществува или защо, нито кой го е измислил, но от няколко години вече се насади в модната индустрия.

Светът обаче, някак си, свикна с това. А дори една лъжа, повторена 1000 пъти, се превръща в истина. Или поне така казваха старите хора.

Определяна като „плюс“, холандската моделка и блогърка Иза Изерман наскоро се прочу и с друго свое качество – удивителната си прилика със супермодела Джиджи Хадид.

А, ето и разликата – единият е супермодел, а другият – „плюс модел“. А уж се борихме срещу етикетирането…

Набедената за Instagram-двойничка също е със светли очи, но докато нейните са сини, тези на Джиджи бият по-скоро към зеленото. Косата й, разбира се, е руса, а устните й са дори по-плътни от тези на Хадид.

И двете са на 22, но според Иза тя прилича повече на по-малката сестра Хадид – на Бела.

„В началото някой го спомена в Instagram. Но когато започнах да работя с MiLK, те пуснаха снимка със заглавие „Новата закръглена Джиджи Хадид“, и чак тогава осъзнах, че може и да е истина“, споделя Изерман.

Снимкина Иза Изерман може да видите в галерията горе. на Намирате ли прилика?

 
 

Защо американците пишат датите по този начин?

| от chronicle.bg |

В САЩ форматът на изписване на датите започва с месеца, после деня и накрая годината. Тази подредба е доста любопитна и неразбираема за останалата част от света, където йерархията е ден/месец/година. В някои държави като Китай, Корея и Иран, този ред дори е наобратно – година/месец/ден.

В крайна сметка никой не знае защо американците слагат първо месеца. Една хипотеза е, че сравнително често най-важно е да се знае първо месеца, за да се изгради контекст. За нея обаче няма особено силни доказателства. Допълнително объркване внасят честите случаи, в които в един и същ документ авторът изписва датите и по двата начина – американския и стандартния.

Освен да спекулираме с различни версии и причини, не можем да направим много, но поне знаем със сигурност, че това изписване се използва в САЩ, откакто въобще има САЩ.

500px-US-original-Declaration-1776

Един от най-ранните документи, където можем да видим американския начин на датоизписване, е самата Декларация за независимост на Съединените американски щати. Върху нея ясно се вижда „Юли 4, 1776“. Основателите на новата държава са били фенове на този формат, защото можем да го видим и на редица други документи от онова време, включително и на Конституцията, подписана от 38 делегати на „Септември 17, 1787“.

Световният модел обаче също се среща в документи от това време. Въпреки това, до последната четвърт на 19 век Марк Твен предпочита да изписва първо месеца в датата, както и журналистите, отразили потъването на Титник.

Така, бавно, малко по малко, до втората половина на 20 век този метод става стандартен за държавата.