“Влез в час”

| от |

Телевизия България он ер стартира документални поредици за средното и висшето образование в България.

Новатателевизионна поредица „Влез в час“ ще представя  живота в училищата на малките градове и села

„ПроАктивно”  търси мястото и ролята на висшето образование в България и кариерното развитие на образованите млади хора у нас. 

Влез в час 5

Студентската телевизия Алма Матер, Фондация„Заедно в час „ и медийна група България он ер стартират нова поредица от документални филми „Влез в час“. По телевизия и радио България он ер ще се излъчват половинчасови  документални филми за  живота в училищата на малките населени места в България. „Много често хората  мислят, че на подобни отдалечени места нищо положително не се случва, но филмите ще ни разкрият един по-различен свят, в който учители, ученици и родители са активно ангажирани в образователния процес“, споделя Евгения Пеева, изпълнителен директор на  Фондацията.

Новата поредица е насочена към социалните светове на младежите от малки населени места. Предмет на специален интерес са техните усилия  да подобрят средата, така че младите хора да разполагат с  възможности да реализират  собствени идейни проекти в различни области – образование, професионално развитие, изкуства, култура, екология и др.

Основните пространства, в които епизодите ще се разгърнат са реалностите, в които младежите живеят –  училището, клубовете,   домашното пространство, улицата.

Според Светлана Божилова, директор на ТВ „Алма матер”  интересът на увиверситетската телевизия към  този проект е провокиран от потребността за  цялостна реформа в образователната система.”Истинското богатство на една нация са истинкси образованите млади хора”, категорична е тя.

В ефира на България он ер стартира и студентската програма „ПроАктивно”, която се фокусира върху развитието на висшето образование в България.

Поредиците ще се излъчват  всяка събота от 13.00 час . Първите два филма от  „Влез в час” можете да гледате на 3 и 24 май от 13:00 ч. по телевизия  България он ер и да ги слушате по нейното радио.

“ВЛЕЗ В ЧАС”

 

Една от темите, по която всеки българин се чувства компетентен да говори е образованието в училище. Още повече, че това се случва  в момент, в който всекидневно се умува какви реформи са нужни на българската образователна система при доказано ниски резултати на утвърдените международни тестове и понижен престиж на учителите. Опитайте да дискутирате с ваши приятели на тази тема и ще усетите нахлуване на тежки вълни от обвинения към последните: “Те не преподават от години и стоят там по задължение. Това са неуспели хора, които нямат какво друго да правят!”, или пък “Учител, пфу, работят до обяд и после си гледат кефа!”. Младите хора също няма да бъдат пощадени: “Те, сегашните деца се интересуват само от повърхностни неща, не четат, не могат да говорят и пишат”. Скоро ще проумеете, че вашият събеседник разбира още повече от ситуацията в България и ще насочи потока на мисълта си към родителите: “За всичко са виновни обаче родителите, които не умеят да възпитават своите деца и нямат ценности”. Ако се осмелите да го попитате какво може да се направи по въпроса реакцията ще бъде любопитна: “Какво мога аз да направя?! Виж че цялата система е прогнила и с нас си правят каквото си искат политиците?!”.

Наистина ли така стоят нещата? В България има над 2500 училища, над 750 000 ученици и над 120 000 учители.Познаваме ли всички тях, че да говорим общо за училището, учениците и учителите? Общували ли сме си в действителност с младите хора и техните родители, че да можем да говорим с толкова лека ръка отгоре-отгоре за тях? Няма как да отговорим лесно на тези въпроси по една проста причина – всъщност не знаем! Не знаем без да видим, без да си направим труда да проучим. А без да разбираме социалната среда реформи са невъзможни.

Екипът на телевизия “Алма Матер „ взе категорично решение да не се примирява с бързи и лесни отговори в името на по-добро и качествено образование. Решихме да влезем в училище и да видим  какви светове съществуват там. Съгласихме се, че и това не е достатъчно и започнахме да обикаляме градове и села, така че да разберем малко по-добре как живеят и си общуват хората в различни региони и населени места в България. Заключихме, че преди някой друг да може да говори за училище, първо мнението си би следвало да споделят тези, които пряко и ежедневно се трудят и общуват в тази среда. Решихме да се водим от въпросите, а не от готовите отговори или рецепти за успех. С подкрепата на фондация “Заедно в час”и медийна група „България он ер“ отворихме тежките порти на българското средно училище и започнахме да откриваме пъстра и разноцветна картина. Оказва се, че отвъд “видимото” и медийно пространство в България, съществуват множество млади хора и техни учители-будители, които активно преследват свои каузи и проекти не само “на думи”, но преди всичко чрез ефективни и последователни действия. Те остават “невидими”, защото не се целят във високите етажи на властта, не живеят в големи градове, не обитават елитни училища, не е задължително да са завършили “най-добрите” университети, не може да се каже, че са “скандални”… не обживяват пространства, към които са насочени повечето телевизионни камери. Те са “невидимите млади хора”, които могат да реализират победи именно там където има смисъл и е възможно за тях – в обозримите им локални пространства (града, квартала, училището), в пистите, по които самите персонажи се движат всеки ден, докато активно търсят своето място в света. За тях простичката опозиция “песимист – оптимист” няма как да има значение, защото е праволинейна и притискаща свободомислещия човек като в клетка. Страхът от провал не парализира техния свят, защото знаят, че човек се учи от грешките си и е важно да опиташ преди да сочиш гневно с пръст. Модерният млад човек на България може да живее многоизмерно, динамично и пъстро, с “про-активна” нагласа към света. Той не се определя като оптимист или песимист, а е “активист”. “Динамиката” е неговата кръв, “креативността” е неговото съзнание, а “промяната към по-добро” е това, което го зарежда, за да посрещне с усмивка утрешното слънце.

Това, което обединява общите усилия на учители и ученици не е една  голяма идея или идеология, те не биха искали да “изчистят България за един ден” или “make the world a better place”. Сближават ги допълващите се аспекти на техните характери. Това е така, защото  съчетават в себе си множество роли, някои от които са напълно противоречиви от гледна точка на обществено приетата логика. Разнообразността на техния вътрешен свят всъщност позволява на всеки един от персонажите да се свърже с другия в името на социално отговорни действия, така че да правят нещата, които харесват по начина, по който харесват и могат. Отправили се по интересни и вълнуващи пътища, техните многобройни лица се пресичат в сходни граждански визии, за да се обединят постепенно и образуват здрава мрежа, в която са вбримчени реални човешки съдби.

В този смисъл документална поредица „Влез в час“ се опитва да покаже „невидимите млади“ като креативни, кооперативни, гъвкави хора, които, чрез силата на своите житейски философии, ценности, социална активност и взаимоотношения успяват да променят локалната среда, в която живеят – техния дом, клуб, музикално студио, училището, града, региона, себе си. Смисълът на поредицата „Влез в час“ не е да се покаже „светъл“, „героичен“ и „спасителен“ образ на „успели“ млади хора, а по-скоро да се илюстрират социалните ползи от обединяването на усилия, от това да имаш положителна визия за своя живот и този на другите, да задаваш критични въпроси към себе си и към заобикалящата те среда и настойчиво да се оглеждаш за отговорите, търсейки своите таланти и призвание. Смисълът, открит в това да си част от общност, смисълът да създаваш и обединяваш хората, независимо дали живееш в село Мирково или в Самоков. А този смисъл може да бъде открит и в нещо много просто и близко до нас – българското средно училище.

Документалните поредици за българското средно и висше образование „Влез в час“  и „ПроАктивно” ще се излъчват всяка събота от 13.00 часа в ефира на телевизия и радио България он ер. Премиерата на „Влез в час“ е на 3 май, събота.

За Chronicle.bg Деян Петров

 
 

adidas представи новите си обувки AM4LDN и AM4PAR

| от chronicle.bg |

Херцогенаурах, Германия, сряда, 18 октомври 2017. Утре (четвъртък, 19 октомври) adidas ще представи обувката adidas Made For London (AM4LDN), първата от поредица обувки за бягане, които марката създаде за ключови градове по света в собственото си съоръжение SPEEDFACTORY. AM4LDN ще бъде последван следващата седмица (четвъртък, 26 октомври) от лансирането на обувката adidas Made For Paris (AM4PAR).

Използвайки база данни за атлетите, AM4LDN е проектирана да се грижи за културата на градските бегачи в Лондон. Прозрения от атлети и инфлуенсъри са били използвани, за да се създаде обувка, идеална за различни дистанции и трасета, по които бегачите преминават до и от работните си места.

Отличавайки се с възвръщаща енергията технология на adidas BOOST, подвижна Torsion лента за олекотена стабилност, SPEEDFACTORY подложка, подсилваща стабилността и подобрено сцепление на подметките, AM4LDN е проектирана да отговори на уникалните условия за бягане, пред които са изправени различните бегачи в Лондон – от градските улици до атмосферните условия.

AM4LDN е с основен сив цвят, вдъхновен от улиците на Лондон и предпочитан от общността на бегачите в града. Сините стабилизиращи ленти и слънчевочервената подплата отразяват градските светлини и залези. Цветовете са били специално избрани, за да увеличат видимостта в условия със слабо осветление.

AM4PAR е създадена да пасне на различните жени бегачи в Париж, които са склонни да бъдат по-социални в спортните си занимания, като да тичат заедно в група е една от най-големите им мотивации.

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_hero_RGB

Имайки същите технологични преимущества като AM4LDN, нейният олекотен дизайн я прави подходяща за къси разстояния, както и за различните условия на града – от асфалт то павета, от бетон до трева. Обувката е с открояващ се мраморен десен в приглушени розови нюанси, отдавайки почит на величествения характер на Париж. Частично светлоотразителните връзки, осигуряват по-добра видимост при здрач, докато слънчевочервената подплата символизира градския блясък при изгрев и залез.

 

Ben Herath, Вицепрезидент по дизайна на adidas Running, каза:

“AM4LDN и AM4PAR демонстрират потенциала на adidas SPEEDFACTORY да създава продукти, които са приспособени чрез процеси, използващи бази данни. И двата модела бяха проектирани със съдействието на местните общности на бегачите в Лондон и Париж – предлагайки им това, което искат, когато и където го поискат.

„И двата модела отговарят напълно на уникалните условия на градовете, в които ще бъдат носени, предоставяйки предимствата на прецизните технологии, които очаквате от adidas, и са произведени със завидна скорост.“

AM4LDN и AM4PAR ще бъдат последвани от нови модели в Лос Анджелис (AM4LA), Ню Йорк (AM4NYC), Токио (AM4TKY) и Шанхай (AM4SH).

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_Detail_1_RGB

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?

 

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предишната. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.