Висящият проблем с национализма на Балканите

| от |

в. „Катимерини“

Не бива човек да се изненадва на Балканите от принудителния край на футболната среща на националните отбори на Сърбия и Албания преди десетина в Белград. Възможно е да имало стъпки за нормализиране на обстановката между държавите, възникнали след насилственото разпадане на Югославия, но както писа журналистът Ставрос Дзимас, „под пепелта на войната продължават да тлеят националистически страсти“.

Защо Балканите не са спокойни?

Непосредственият отговор е, че много конфликти са все още „висящи“.  Косово /където албанците обявиха независимост през 2008 г. след намесата на НАТО в тяхна подкрепа във войната от 1999 г./ е пример за взривоопасното прикриване на географските претенции и на историческата памет на различните националности.

Докато Косово бе част от Сърбия в продължение на векове, години наред албанците бяха мнозинство сред населението на тази провинция. Когато през 1989 г. на хоризонта изплува разпадането на Югославия, желанието на сръбския лидер Слободан Милошевич бе да потвърди превъзходството на сърбите в Косово, като отхвърли автономията на тази провинция, изгради имидж на националистически ръководител и разгневи албанците. Търканията доведоха до войната през 1999 г. и обявяването на независимост.

Сърбите притежаваха историческата „собственост“ на региона. Албанците обаче бяха получили правото на самоопределение и не бяха съгласни да я загубят. Намесата на САЩ и на други членове на НАТО изглежда реши окончателно проблема в интерес на албанците.

Естествено Сърбия не прие промяната на границите и загубата на значителна част от територията си, макар че в Северно Косово има сръбско малцинство, което иска да остане част от Сърбия. Така, въпреки че Белград бе подложен на натиск от страна на ЕС /към който сега иска да се присъедини/, проблемът остава нерешен. Както обикновено става при толкова много конфликти в района, замесените в тях предпочитат да живеят с нерешения проблем /и с надеждата за доминиране над своите неприятели/, отколкото да приемат мира, който би ги обвързал с решение, което е далеч от абсолютната победа.

Освен прикриването на географските претенции и искането на всеки народ да бъде суверенен върху възможно най-голяма част от района, важен фактор в тези конфликти е „сгъстеното време“, в което замесените в тях не могат да разграничат миналото от настоящето. За сърбите, например, Косово е значимо днес и има същата символична стойност, колкото в дните на героичната битка срещу османските нашественици през 1389 г.

За албанците с техния все още жив иредентизъм, Косово е само част от редица предявявани от тях териториални претенции. За това и значението на „Велика Албания“, която се появи като знаме на стадиона в Белград предизвика такъв гняв в Сърбия, такава еуфория в Албания и насилствени демонстрации срещу членове на гръцкото етническо малцинство в Албания, за да не се забрави, че и Гърция е мишена на този иредентизъм.

Крайните национализми, които поставят моментния патос над дългогодишния интерес на съвместно съжителство със съседите, са индикация за наличието на общества, притиснати от несигурност и от необходимостта да се наложат над враговете си. Те показват също, че тези народи не вярват на международните правила, норми и закони, и че не ги плашат реалните последици от техните действия.

Само при мисълта, че могат да наложат претенциите си над другите /опирайки се винаги на придобитата в хода на историята „справедливост“/ се отнасят с безразличие към факта, че може би нямат необходимия ресурс за водене на война. Може би в своя ентусиазъм и групов нарцисизъм за победа те са забравили за болката и риска от войната. Много народи на Балканите, в Близкия изток и в други райони демонстрират такова поведение, в резултат на което национализмът е готов да се разпали и при най-малък повод.

Единственото реално решение е присъединяването на тези чувствителни райони към мултиетнически общности, които могат да гарантират сигурността и просперитета на хората, на обществата и на нациите без да има такова значение чия „собственост“ е географският район. Впрочем в това се крие успехът на Европейския съюз и това не бива да се забравя в Брюксел, Париж, Берлин. Нито на Балканите.

 
 

adidas представи новите си обувки AM4LDN и AM4PAR

| от chronicle.bg |

Херцогенаурах, Германия, сряда, 18 октомври 2017. Утре (четвъртък, 19 октомври) adidas ще представи обувката adidas Made For London (AM4LDN), първата от поредица обувки за бягане, които марката създаде за ключови градове по света в собственото си съоръжение SPEEDFACTORY. AM4LDN ще бъде последван следващата седмица (четвъртък, 26 октомври) от лансирането на обувката adidas Made For Paris (AM4PAR).

Използвайки база данни за атлетите, AM4LDN е проектирана да се грижи за културата на градските бегачи в Лондон. Прозрения от атлети и инфлуенсъри са били използвани, за да се създаде обувка, идеална за различни дистанции и трасета, по които бегачите преминават до и от работните си места.

Отличавайки се с възвръщаща енергията технология на adidas BOOST, подвижна Torsion лента за олекотена стабилност, SPEEDFACTORY подложка, подсилваща стабилността и подобрено сцепление на подметките, AM4LDN е проектирана да отговори на уникалните условия за бягане, пред които са изправени различните бегачи в Лондон – от градските улици до атмосферните условия.

AM4LDN е с основен сив цвят, вдъхновен от улиците на Лондон и предпочитан от общността на бегачите в града. Сините стабилизиращи ленти и слънчевочервената подплата отразяват градските светлини и залези. Цветовете са били специално избрани, за да увеличат видимостта в условия със слабо осветление.

AM4PAR е създадена да пасне на различните жени бегачи в Париж, които са склонни да бъдат по-социални в спортните си занимания, като да тичат заедно в група е една от най-големите им мотивации.

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_hero_RGB

Имайки същите технологични преимущества като AM4LDN, нейният олекотен дизайн я прави подходяща за къси разстояния, както и за различните условия на града – от асфалт то павета, от бетон до трева. Обувката е с открояващ се мраморен десен в приглушени розови нюанси, отдавайки почит на величествения характер на Париж. Частично светлоотразителните връзки, осигуряват по-добра видимост при здрач, докато слънчевочервената подплата символизира градския блясък при изгрев и залез.

 

Ben Herath, Вицепрезидент по дизайна на adidas Running, каза:

“AM4LDN и AM4PAR демонстрират потенциала на adidas SPEEDFACTORY да създава продукти, които са приспособени чрез процеси, използващи бази данни. И двата модела бяха проектирани със съдействието на местните общности на бегачите в Лондон и Париж – предлагайки им това, което искат, когато и където го поискат.

„И двата модела отговарят напълно на уникалните условия на градовете, в които ще бъдат носени, предоставяйки предимствата на прецизните технологии, които очаквате от adidas, и са произведени със завидна скорост.“

AM4LDN и AM4PAR ще бъдат последвани от нови модели в Лос Анджелис (AM4LA), Ню Йорк (AM4NYC), Токио (AM4TKY) и Шанхай (AM4SH).

FW17_Speedfactory_AM4_PR_London_Product_Detail_1_RGB

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Кой е Макдоналд в името McDonald’s?

| от chronicle.bg |

McDonald’s е, без второ мнение, най-успешната верига ресторанти за бързо хранене в историята на света. Името му се свързва с това на Рей Крок – предприемачът, който инвестира в ресоранта. Но защо се казва точно McDonald’s – кръстен ли е на някого и ако да , на кого? Каква е историята на веригата?

 

През 50-те години работата на Крок била да продава машини за млечни шейкове. Един от клиентите му е ресотрант в Калифорния, уравляван от братята Ричард и Маурис Макдоналд. Родом от Ню Хемпшир, те се местят в Калифорния през 20-те години и си намират работа като носачи на филмови декори.

Двамата братя влизат в ресторантьорския бизнес през 30-те годни на 20 век благодарение на баща им, Патрик Макдоналд, който отваря “The Airdome” – щанд за хотдози и хамбургери.

През 1940 Ричард и Маурис разрастват бизнеса като отварят „McDonald’s“ – барбекю драйв-ин ресторант. Това ги учи на няколко важни урока – че хамбургерите са една от най-доходоностните храни и че служителите, които занасят храната от кухнята до колата, са ненужни (по онова време те са около 20). Братята имат и няколко идеи как да забързат цялото приготвяне на храната от сурово месо до готов хамбургер в ръцете на клиента.

Те затварят ресторанта за 3 месеца и го отварят пак с ново поразчистено меню, нови възможно най-ниски цени от 15 цента за хамбургер (днешни 1,30 долара) и изключително бързо изпълнение на поръчките.

До 1954 година братята Макдоналд вече имат 9 ресторанта и 21 продадени франчайза като до голяма степен давали на франчайз самия метод на приготвяне, а не името на бранда си.

На 52-годишна възраст Рей Крок влиза в картинката.

Той служи в армията заедно с Уолт Дисни, по-късно е джаз музикант, радио DJ, продава хартиени чаши, работи в ресторант и накрая е търговец на машини за млечни шейкове. Брандъд Prince Castle, чийто машини продава, е доста по-скъп от конкуренцията Hamilton Beach, което ги прави и все по-трудни за продаване. Това кара Крок да потърси ново начинание.

Той познава ресторантьорския бизнес и може да различи добре функциониращ ресторант от лош. Някъде по това време братята Макдоналд се разделят с франчайз агента си Бил Тансей заради влошеното му здраве. Рей заема неговото място и задвижва плановете си – а те се оказват много по-мащабни от тези на Макдоналдови. На 15 април 1955 година той отваря първият си ресторант, а само за 5 години те ще се разраснат до 100.

 

Но как в крайна сметка Рей превзема бизнеса?

През 1961 година Ричард и Маурис са доволни от бизнеса си и нямат интерес да го развиват, за разлика от Крок. Той събира инвеститори и купува ресторанта за 2,7 милиона долара (около 21 милиона днешни долари). Двете страни също така се разбират Рей да изплаща на Ричард и Маурис част от печалбата, но не вписват това в договора по молба на Рей – за да не изглежда зле пред инвеститорите. След сделката, понеже няма нищо написано черно на бяло, Крок не дава на братята нито стотинка от печалбата.

 

50 години по-късно: 35 000 различни ресторанта в 118 държави, 1,7 милиона служители, които обслужват около 68 милиона клиенти всеки ден. Годишните печалби на веригата Макдоналдс са над 5 милиарда долара.