Възможен ли е нов, демократичен Близък изток?

| от |

Революциите в арабския свят не успяха да решат нито един от проблемите в региона. Сега отново всичко зависи от активността на хората, които се нуждаят най-вече от нов манталитет, твърди в коментара си Насер Шруф от Дойче веле.

Не бе много отдавна, когато светът празнуваше революционните събития в арабския свят като отхвърляне на потисничеството на диктаторите. Западните издания бяха в еуфория от „Арабската пролет“, „Фейсбук-революцията“ и задаващия се нов, демократичен и плуралистичен Близък изток, включвайки райони даже и от Северна Африка. Кадрите с цивилизовани и мирно протестиращи млади араби, чийто оръжия бяха интернет и социалните мрежи, обиколиха света. Или пък тези с молещите се мюсюлмани на площад Тахрир в Кайро. Навсякъде се усещаше въодушевлението и убеждението на тези млади хора, тяхната еуфория и смелост да се възправят срещу репресивните режими.

Разбираемо е, че много коментатори съзираха възникването на един нов Близък изток, без да могат да прецизират понятието „нов“. Но скоростта, с която един след друг паднаха жилавите автократични режими в Тунис, Алжир и Йемен, беше впечатляваща. По всичко изглеждаше, че е в ход епохална промяна. И какво остана от всичко това? – Почти нищо. Даже напротив – Близкият изток наистина придоби „нов“ облик. Но този облик е грозен.

Мрачни перспективи

Отрезвяването дойде много бързо. Защото същевременно започна и една репресивна промяна, която продължава да влошава нещата с всеки изминал ден. Това развитие започна още с конфликта в Либия, прекратен с намесата на НАТО. Апогея си тази репресивна промяна достигна в Сирия, където революцията мутира в кървава гражданска война, отнела живота на много хора.

Участниците в „Арабската пролет“ са изтикани в ъгъла или вече са в затворите. Затова пък в арабския свят бушуват граждански войни и се извършват етнически чистки. Разрухата и разрушението са общ белег на целия регион. В много страни нещата диктуват въоръжени мъже с дълги бради и перверзно желание да убиват хора. Бойците от т.нар. „Ислямска държава“ контролират територии в Сирия и Ирак, по-големи от Йордания или Ливан. Ислямистите тероризират всички, които не искат да се подчинят на техния халифат, който е прикрито псевдорелигиозно господство на терора.

Равносметката от арабските революции

Навремето Близкият изток беше мозайка от различни култури, етноси и религиозни традиции. А днес възникват все повече разделителни линии, които настройват хората един срещу друг и ги принуждават да воюват. Днес вече няма кадри с християни, които закрилят мюсюлмани, или обратното. А само такива с масови екзекуции, разрушени шиитски светини и прокудени християни и язиди. Хиляди хора напускат родните си места и се спасяват с бягство към Европа или Америка. В момента сме свидетели на една от най-тъмните и трагични страници в най-новата история на Близкия изток, в който, въпреки войните, конфликтите и бежанските вълни, сунити, шиити, християни, язиди и безброй други групи в общи линии живееха в мир помежду си.

Това е опустошителната раносметка на „Арабската пролет“. Защото тя не успя да реши основните проблеми. Да вземем Египет, където хората донякъде може би удовлетвориха копнежа си по силния човек. Но генерал Абдел Фатах ас Сиси досега не успява да обедини страната, камо ли да я поведе към демократично бъдеще.

А останалият свят? – Авторитарните режими в Русия и Китай никога не са одобрявали събитията от „Арабската пролет“. Иран пък подхожда избирателно и подкрепя само бунтовете, които обслужват неговата идеология и интереси. Западът пък (отново) е решен да постигне стабилност в Близкия изток на всяка цена, вместо активно да насърчава плурализма и демокрацията. Това се налага също и поради заплахата, произтичаща от различни терористични организации като „Ислямска държава“. Въпреки всичките си симпатии към „Арабската пролет“, Западът, и най-вече САЩ така и не промениха отношението си към Саудитска Арабия, макар тя да притежава един от най-деспотичните режими в целия регион.

Нуждата от нов манталитет

Затова са разбираеми арабските критики в това отношение. Те обаче няма да избавят региона от проблемите му – тук може да помогне само активността на хората. Сегашните политически елити в региона не са в състояние, а в голямата си част и не желаят да осъществят необходимите промени. Арабският свят има спешна нужда не само от смяна на поколенията, а и от промяна на манталитета. Новото поколение трябва не само да знае как да борави с интернет, то трябва да се организира политически и граждански по-добре, отколкото по време на „Арабската пролет“. Новото поколение трябва със собствени сили да намери и онзи манталитет, който няма да позволи религиозните различия и терорът да задушат и унищожат процеса на реформи, така необходими на тази част от света.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

Любопитни факти за есента

| от |

По случай днешното есенно равноденствие и настъпването на астрономическата есен британският в. „Дейли експрес“ предлага няколко интересни факта за сезона:

– Всъщност и двете твърдения – за есенното равноденствие и астрономическата есен, могат да бъдат оспорени.

– Според метеоролозите есенният сезон започва в началото на септември. Според астрономите началото на есента съвпада с есенното равноденствие.

– Освен това, ако за начало на деня се приема появата на Слънцето над хоризонта, то днес денят и нощта не са с еднаква продължителност. Денонощието с равни количества слънчева светлина и мрак е било преди около десетина дни.

– При равноденствие оста на въртене на Земята сочи директно към Слънцето.

– В историята на наградите „Оскар“ филм с думата „есен“ в заглавието никога не е печелил най-престижното киноотличие. Пролетта, лятото и зимата са „удостоявани“ с приза по веднъж.

– Нивата на човешкия хормон тестостерон са най-високи през есента – наследство от древните инстинкти за размножаване.

– Изследване е установило, че най-голяма вероятност да доживеят до 100-годишна възраст има за бебетата, родени през есента.

– Според друго проучване жените губят най-много коса през есенния сезон.

– До около 1500 г. есента е била наричана жътва.

– Най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие е известно като „жътвена Луна“.

– „Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветя“, е казал английският поет, есеист и критик Самюел Джонсън.

 
 

Колко са високи любимите ни поп звезди?

| от |

Трудно е да преценим точно колко високи са любимите ни звезди само от видеоклиповете им. На червеният килим повечето от дамите носят токчета, което също скрива истината.

Модата също има своите начини да създаде оптичната илюзия за височина.

Днес Netflix пускат документалния филм „Gaga: Five Foot Two“ – „Гага: 5 фута 2 инча“, което е референция за височината й. Затова решихме галерията ни днес да показва именно каква е реалната височина на любимите ни поп звезди.

Приятно прекарване!

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.