Възгледите на двама германци, които разбират Путин

| от |

Не руснаците са лошите, а американците – така могат да се обобщят възгледите на двама германски журналисти, които се самоопределят като хора, проявяващи пълно разбиране към поведението на Путин в украинския конфликт, пише Дойче веле.

„Ако руснаците не са готови да преговарят директно с новото украинско правителство, нашите партньори ще се видят принудени да ни последват и да вземат мерки, каквито ние вече предприехме с цел да изолираме Русия в политически, дипломатически и икономически план“ – тези думи са на американския външен министър Джон Кери и бяха изречени на 4 март в Киев, малко след смяната на властта в Украйна. Това посещение на най-могъщия дипломат на света в Украйна можеше да се интрепретира по два начина: като демонстративна защита на демократичните ценности след анексията на Крим или пък като директна заплаха срещу Русия.

Какви цели преследва Вашингтон?

Германските журналисти Матиас Брьокерс и Паул Шрайер са поддръжници на втората интерпретация – двамата са убедени, че визитата на Джон Кери в Киев е имала за цел да сплаши Кремъл. Нещо повече дори: Брьокерс и Шрайер не вярват, че Вашингтон е загрижен най-вече за международните правила и върховенството на закона, както обяви президентът Обама в програмната си реч през май: „Тук не става дума за свобода и човешки права, а за власт и военен контрол. Сценарий, при който Китай, Русия и бившите съветски републики сами се грижат за стабилността в своя регион и взимат в свои ръце търговията с ресурсите си, е напълно неприемлив за САЩ“, пишат двамата журналисти в книгата си „Ние сме добрите“.

Брьокерс и Шрайер твърдят, че от години насам външната политика на САЩ се определя единствено и само от икономическите интереси. В подкрепа на тезата си двамата автори цитират текстове на бившия съветник по въпросите на сигурността Збигнев Бжежински, чиято теория за американското господство и до днес играе централна роля във външнополитическите концепции на Вашингтон. Двамата журналисти обръщат внимание на факта, че почти всички военни интервенции на САЩ през последните години са били извършени в богати на суровини страни. „Който има влияние върху процесите в Украйна, той ще контролира и цялото евразийско пространство с несметните му природни богатства“, пишат журналистите.

Единият от авторите – Матиас Брьокерс, подчертава, че тази интерпретация на американските интереси не бива да се възприема като опит да се оправдае политиката на Путин. В същото време обаче Брьокерс изтъква, че Западът много греши в подхода си спрямо Русия: „Да вземем например гей-парада в Москва. Да, Путин не иска такива прояви, но това е все пак въпрос, по който с него може да се говори. Да не забравяме, че допреди 20 години подобни мероприятия бяха забранени и на Запад. А сега се държим така, сякаш руснаците са някакви варвари. Не, те също са културен народ и с тях може да се разговаря. Не можем да причисляваме към съюзниците си страна като Саудитска Арабия, където жените нямат право да карат кола, а в същото време да сочим с пръст недостатъците на демокрацията в Русия. Това не е правилно“, категоричен е Брьокерс.

В книгата си „Ние сме добрите“ двамата журналисти критикуват западните медии заради едностранчивото отразяване на украинския конфликт. Рядко се срещат публикации, в които да се казва, че и Западът носи вина за ескалацията в Украйна, пишат авторите и дават за пример условията в Споразумението за асоцииране с ЕС, които бяха формулирани така, че на практика не позволяваха на Украйна да поддържа сходни отношения и със съседна Русия. По този начин Украйна, която и без това си е една разединена страна, беше разпокъсана допълнително, а смяната на правителството беше прокарана с помощта на американски провокатори и в угода на Запада, пишат авторите и добавят, че за да разбере руската политика, човек просто трябва да се постави на мястото на Путин: „Представете си следния сценарий: Русия финансира с 5 милиарда долара смяната на властта в Мексико, след което разполага там свои ракети. Какво биха казали американците в една такава ситуация? Нима биха позволили подобно нещо?“.

Едно важно послание

Добрият Запад срещу лошия Путин – такъв образ рисуват западните медии в публикациите си за украинския конфликт, критикуват двамата журналисти: „Тази дихотомия измества погледа от факта, че мирното съвместно съжителство с Русия е за Европа много по-важно, отколкото за САЩ“, казва Брьокерс.

Описвайки американците като лошите в този конфликт, двамата автори определено преувеличават. Да се вярва, че зад всяко освободително движение от последните години стои ЦРУ, е точно толкова спорно, колкото и твърдението, че в американската външна политика всичко се върти около подсигуряването на достъп до природни ресурси. В същото време обаче книгата на двамата германски журналисти отправя и едно важно послание: в случая не е толкова важно кои са добрите и кои – лошите; много по-важно е друго – а именно, че Европа трябва да реши чии интереси ще преследва оттук нататък – американските или своите собствени.

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.