Вашингтон и Техеран биха могли да обединят усилия в Близкия изток

| от |

1173

Вашингтон, Никола Ревиз и Джо Бидъл от Франс прес

През последните трийсет години Иран наричаше САЩ „Големия Сатана“, а Вашингтон отвръщаше, че Техеран е част от „Оста на злото“. Но разведряването на отношенията между двата противника може да ги тласне към общи усилия, свързани с горещите точки в Близкия изток.

Безспорно двойката е натрупала твърде много горчилка, за да възстанови от днес за утре изгубеното взаимно доверие. Конфликтите в Афганистан, Ирак и Сирия обаче създават според аналитици „общи интереси“, насърчаващи двете сили да работят задружно.

Само за месеци Техеран и Вашингтон, които не поддържат дипломатически отношения от април 1980 г., видимо се сближиха и в края на септември последва историческият телефонен разговор между президентите Барак Обама и Хасан Рохани. Правителствата също дейно подновиха преките преговори: отпърво тайно – през 2013 г. в Оман, после открито, а в края на ноември се стигна и до първите договорености за ядрената дейност на Иран.

„Двете страни се сближават, демонстрирайки много силен прагматизъм, отчасти защото нямат друг избор“, обобщава пред АФП Джон Брадшоу от изследователския център „Нешънъл секюрити нетуърк“.

Алиреза Надер, аналитик от центъра „РАНД корпорейшън“, също предрича, че е „възможно взаимно обвързване (между иранци и американци) в търсене на решение за някои регионални кризи“.

Най-вече в Афганистан, „най-добър пример за пресичане на интересите“ според Надер. Първо, защото „също като Иран САЩ не искат талибаните да се върнат на власт“ в Кабул; освен това „и двете страни са разтревожени от потока от наркотици, който тръгва от Афганистан“, граничещ с Иран, обяснява той.

Експертът припомня, че при падането на талибаните в края на 2001 г. Вашингтон и Техеран с общи усилия доведоха на власт режима на афганистанския президент Хамид Карзай. Тогавашният ирански преговарящ Мохамад Джавад Зариф днес е шеф на дипломатическото ведомство и основен играч в преговорите по ядрения въпрос с великите сили.

В случай че тази международна ядрена криза се реши, Афганистан може да стане „най-доброто поле за сътрудничество“ между САЩ и Иран, прогнозира Надер, като изтъква, че афганистанската ситуация има „слабо идеологическо измерение“ за двете държави.

За Сирия важи тъкмо обратното.

Вашингтон и Техеран заемат противоположни позиции за войната там – американците подкрепят опозицията срещу сирийския режим и обвиняват Иран, че е „спонсор на тероризма“ заради военната подкрепа за ливанското шиитско движение Хизбула, сражаващо се на страната на Дамаск.

Алиреза Надер обаче вижда и „някои съвпадащи интереси“.

„Иран и САЩ са разтревожени от засилването на Ал Каида и на сунитския екстремизъм“ в Сирия, констатира той.

Съперници в Близкия изток

Страхът, че Ал Каида и сунитските екстремисти в Ирак, управляван днес от шиити, ще укрепнат, подхранва допълнително общите стремежи на Техеран и Вашингтон, посочват Брадшоу и Надер.

През уикенда например иранските въоръжени сили заявиха, че са готови да подпомогнат Ирак с военно оборудване и ноухау в борбата му с Ал Каида. Междувременно Пентагонът ще ускори доставките на ракети и разузнавателни безпилотни самолети за Багдад, за да подкрепи действията му срещу екстремистката групировка.

Но тези „насоки в сътрудничеството“ засягат ограничени сфери и за момента не водят към „съюз“ между Иран и САЩ, които „остават съперници в Близкия изток“, подчертава Алиреза Надер.

Според него „най-голяма пречка за сътрудничеството между Иран и САЩ е враждебността на Ислямската република към Израел“.

Историческото американско-иранско разведряване впрочем буди твърде силно недоволство и в Израел, и в Залива, на първо място в Саудитска Арабия – конкурент на Техеран на регионалната сцена.

А и във Вашингтон част от конгресмените не харесват никак идеята САЩ да свалят гарда пред Иран, настояват дори за по-сурови санкции.

Да сътрудничиш с Иран, особено в борбата с Ал Каида, ще е все едно „да предложиш на подпалвач дърва, за да подклажда пожара“, предупреждава в сп. „Форин полиси“ Реймънд Тантър, ветеран от администрацията на Рейгън.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предишната. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Никита Михалков е вечният гений на руското кино

| от chronicle.bg |

Никита Михалков е най-известният жив руски режисьор и сред гениалните европейски режисьори. Филмите му са признати за световни класики, които подобно на Чеховите пиеси, могат да бъдат гледани по всяко време без да губят актуалност. Защото човешките копнежи са константи във всяка една епоха. А гениалните творци улавят тези копнежи в изкуството си и то става вечно.

Това правят Шекспир, Молиер, древногръцките философи, Чехов, Тенеси Уилямс … това прави и Никита Михалков. Разказвач на истории, познавач на човешката душа, смешен, сериозен, той може да бъде всичко. Филмите му са като старите албуми в къщата на баба ви. Те са интимните съкровища, към които от време на време се връщаме, за да си дадем равносметка, да си припомним кои сме, да потърсим обичта, която ни липсва, но поради тленността и течението на времето няма да усетим повече.

Никита Михалков е роден на днешната дата преди 72 години. Роден е в знатен дворянски род, бунтар от дете, той решава да се посвети на света на киното. Първият му успешен филм е за звезда от нямото кино, която избягва от Москва по време на Октомврийската революция, за да снима филм на брега на Черно море, надявайки се че кошмарът скоро ще приключи.

Филмът много точно описва напразните надежди на интелигенцията, която е длъжна да приеме суровата реалност. Оттогава той се превръща в галеникът на Руската култура. И има защо. Този творец се доближава максимално до Чеховия образ – такъв, който ни показва колко глупаво живеем и какви нетрайни химери са всичките ни стремежи и желания.

Ние ви предлагаме да си пуснете някои от нашите любими филми на Никита Михалков. Внимавайте как ги гледате – под повърхността се крият големи богатства.

 
 

Мелания Тръмп дари „встъпителната“ си рокля на музей

| от chronicle.bg по БТА |

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп дари на музея „Смитсониън“ роклята, която носеше на бала след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Тоалетът от копринен креп в кремав цвят ще стане част от музейната изложба „Първите дами“, включваща 26 рокли, носени от Жаклин Кенеди, Лора Буш, Мишел Обама и други президентски съпруги.

На церемонията, на която официално дари тоалета си, 47-годишната Мелания Тръмп сподели, че за нея е чест да даде приноса си към музея.

Първата дама е участвала в проектирането на балната рокля, сътворена от френския дизайнер Ерве Пиер. Мелания Тръмп споделя, че Пиер е разполагал само с две седмици, за да създаде тоалета, но въпреки краткото време е надминал всичките й очаквания.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?