В Пекин за 72 часа получавате 3000 години

| от |

„За 72 часа получавате 3000 години“ – тази туристическа реклама е първото нещо, което след изморителния полет ме посреща на летището в Пекин. По време на краткия ми, 3-дневен престой в китайската столица се убеждавам колко истина има в тези думи.

Първото, което поразява в Пекин, са мащабите и естетиката, любовта към красивото, която проличава във всеки детайл. Все пак се намираме в една от люлките на световните цивилизации. От леко затъмнените стъкла на микробуса, с който се движа, се  виждат море от зеленина, изобилие от цветя край магистралата и  между мантинелите, отделящи двете посоки на движението. Още през първия ми час на пекинска земя разбирам, че в тази страна  розата е на най-голяма почит. Тя е навсякъде, във всевъзможни  цветове, редуваща се с пламъчета и тагетис. Очаквам нещо  екзотично, а виждам познати и в България цветя.

Приликата обаче свършва дотук. Още с влизането в самия Пекин небостъргачите, край които се движим, смайват с красивата си съвременна архитектура. Сградите са хармонично съчетани едни с  други, събрали са в себе си модерното с елементи на древната китайска архитектура. В съзнанието ми се е запечатал небостъргач, върху покрива на който е кацнала стара китайска къща с характерния си завит нагоре покрив, заобиколена от градинка.

Имаш усещането, че си попаднал в един съвсем нов, току-що построен град на ХХI век. Отчасти това си е така. Домакините обясняват, че повечето впечатляващи постройки, край които минаваме, са се появили през последните десетина години. Градът е толкова променен, модерен и привлекателен, че се питаш това ли е древният Пекин с 3000-годишната си история, това ли е сивият град от годините на културната революция. Същото се отнася и до хората – модерни, лъчезарни, уверени в себе си, които изграждат една от най-бързоразвиващите се икономики в света.

По статистически данни от 2012 година в Пекин живеят 20,69   милиона жители. Но единственото място, където това може да се  усети, е площад „Тянанмън“. Тук са се събрали хиляди туристи, за да разгледат „Забранения град“ или Мавзолея на Мао Цзедун. По автобусните спирки в Пекин не чакат тълпи, в пиковите часове автобусите от градския транспорт се движат почти един след друг

и нито един от тях не е препълнен. Минавайки край един автобус, виждам шофьора му да го кара с бели ръкавици. Другата,  запечатала се в съзнанието ми гледка, са многото колела и моторчета – предпочитано транспортно средство от млади и стари.

В гигантския мегаполис изумява чистотата. В страната, заляла с китайски ресторанти целия свят, се срещат западни заведения от прочути вериги, като KFC например, издигнати близо до традиционни местни ресторанти, в които можеш да опиташ от  прословутата патица по пекински до пържени корени от лотос.  В Китай има специално отношение към храната. На обяд или вечеря по-малко от 30-ина блюда не са ми поднасяли. Всичко е  толкова вкусно, че залисан да опитваш, забравяш да ги броиш. А и това едва ли е най-важното. Убеждавам се, че ястията в Пекин са доста по-различни от предлаганото в китайски ресторант в  България. Причината е, че част от продуктите просто липсват у  нас и трудно могат да бъдат доставени. Но и в самия Китай има много разнообразни кухни, от които само основните са 8, свързани с историческото развитие и особеностите на готварската  технология. Оказват влияние климатичните условия, местните  продукти, хранителните навици и т.н. От 8-те кухни  най-разпространена е съчуанската, която обръща голямо внимание на цвета, аромата, вкуса и формата на ястието и си е спечелила  репутацията на „едно ястие с 1 форма, 100 ястия със 100 вкуса“.

За несвикналите европейци е изненадващо редуването на серия  от основни ястия със супи и плодове. На вечеря например могат да ти поднесат 3-4 супи, като с някоя от тях вечерята почти  приключва. Към основните блюда се сервират и плодове, като в  този сезон преобладават динята, пъпешът и плодът на дракона –  розово-лилав отвън с бяла сърцевина отвътре, осеяна с малки черни семчици.

Освен вкусна, храната е и великолепно поднесена, аранжирана като произведение на изкуството. На вечеря ме водят в ресторант  „Бян и фан“, построен през 1416 година, на 14-ата година от управлението на император Юнлъ (в превод Вечно щастие) от династията Мин. В заведението с близо 600-годишна история ни  поднасят патица по пекински, изпечена в специална пещ. За приготвянето й самите китайци казват, че е толкова сложно, че ако искаш да опиташ нещо наистина вкусно, трябва да отидеш на ресторант.

В задължителните маршрути за туристи влизат Забраненият  град, Небесният храм, Великата китайска стена. Там разбираш  колко древен е Пекин, колко богата история има. Ако не си го  усетил докато пътуваш и гледаш как се редуват ултрамодерни  небостъргачи с древни постройки.

В един такъв модерен небостъргач се помещава в. „Чайна дейли“. В сградата има голям вътрешен двор, увенчан със стъклен купол, издигащ се на 15-ина метра височина, през който струи слънцето. Всекидневникът, създаден през 1981 година, се списва  на английски език, издава се в 900-хиляден тираж и се  разпространява в Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка.

Читателите на онлайн изданието му са над 2 милиона. Самото  книжно тяло е от 24 страници. От 1 януари 2015 година всички те  ще са цветни, обясняват в редакцията. Имам щастието да попадна и в Китайския народен университет,  елитно китайско висше учебно заведение в центъра на  т.нар.университетски район. В него има 8500 студенти, обучаващи се в степен бакалавър, и 10 000 магистри и докторанти. В университета учат и много чуждестранни студенти. Към Китайския  народен университет са създадени 14 центъра за следдокторска  специализация, 74 звена за подготовка на докторанти, 97 звена с  магистърски програми и 25 елитни звена в национален мащаб.

Университетът разполага с повече от 1300 преподаватели, 400  професори и 360 научни ръководители на докторанти. Поддържа връзки с над 100 висши учебни заведения в повече от 30 държави по света.

Програмата ми е толкова наситена, че едва в късните вечерни  часове на втория ден успявам да се разходя из пекинската улица „Витоша“, според думите на преводачката ми. Сред лъскавите  витрини има и безистени със сергии, отрупани с всевъзможни неща.

Влизам в един от тях и още в началото попадам на павилионче с  храна. Предлагат ми пържени скорпиони на клечка. Канят ме да си  избера една, на която те още шават. Гледката е доста тблъскваща и за мой срам се отказвам.  Връщам се бързо на улицата и съм отново пред лъскавите  витрини, сред хората, излезли да се поразходят.

Трите дни в Пекин бързо отлитат и отново поемам към  летището. Имах невероятен късмет с времето – слънчево, без смог, който в Пекин е убийствен. Усещам мащабите му по това, че дори  в прекрасното време много хора се движат по улицата с маски на лицето. Виждам ги дори на лицата на двама будистки монаси.  Напускайки Пекин не спирам да си мисля как ли ще изглежда градът само след 10-15 години. Знам само, че бих искала да го видя.

 

 
 

Актьорите от „Мръсни танци“ преди и сега

| от |

 Този е от онези приятни носталгични спомени, за времето, когато Дженифър Грей скача в ръцете на Патрик Суейзи. Краят на 80-те и началото на 90-те в България са такива, че филмът с двамата става един от любимите на тийнейджърите тогава. А онези, които са го гледали години след излизането му, също остават пленени.

Каквото и да говорим, „Мръсни танци“ си остава една от вечните класики. Той и „Флашданс“ са марките на 80-те години, към които винаги ще се връщаме. Може актьорите да не са най-добрите и да не повтарят успеха си, но това не пречи още да ги обичаме. Все пак те станаха част от детството и юношеството на няколко поколения.

В галерията горе можете да видите как изглеждат Бейби, Джони и тяхната банда 30 години след премиерата на „Мръсни танци“.

 
 

Млади български артисти – фокус на фестивала „София диша“

| от |

Млади български артисти са на фокус във втория уикенд на фестивала „София диша“, съобщават организаторите от фондация „София диша“ и Столична община.

На 26 и 27 август ще се състои второто за тази година издание на фестивала, като мястото отново е площад „Св. Александър Невски“, където се събират на едно място знакови културно-исторически паметници – катедралният храм-паметник на „Св. Александър Невски“, базиликата „Св. София“, паметникът на Незнайния войн, Българската патриаршия – Свети синод, гробът на Иван Вазов, Националната галерия „Квадрат 500″, Националната художествена академия и др.

Популярността на летния фестивал се разрасна и през предстоящия уикенд фестивалът ще се проведе на 12 651 кв. м., с над 200 участници в културната програма и очаквана посещаемост от 50 000 човека.

„Тази година отново акцентираме върху творческите индустрии на града, като сме избрали да покажем проектите на младите творци от различни области на културата – музика, визуални изкуства, фотография, приложни изкуства, кино, спорт, образование, педагогика, социални каузи, храна“, казва Стоян Зиков – творчески директор на фондация „София Диша“.

За втора поредна година програмата е разделена на тематични зони – Творческа, Детска, Спортна, Релакс, Базарна и новата зона България.

В „Творческа зона“ на музикалната сцена на 26 и 27 август ще се изпълнява нова българска музика. Ще бъдат представени и черно-бели фотографии на Тотьо Тодоров, изложба живопис на млади български автори, организирана съвместно с галерия „Контраст“, първа изложба на непознатия българския артист – Morph, кино прожекция на нашумелия анимационен, приключенски сериал „Златната ябълка“ и др.

В „Детската зона“ и през двата дни ще има творчески занимания на „Детска архитектурна работилница“, които ще работят с малките по създаване на структури от дървени клечки и ластици. В „Зона България“ ще бъдат представени фотографска изложба на организирането на съвременни традиционни сватби. Посетителите на фестивала ще могат да се научат да танцуват известни български хора и ще разберат повече за ритмиката и графичния език на хорото от екипа на „Таратанци“.

В зона „Релакс“ ще се предлагат авторски коктейли и селекция наградени български вина.

 
 

Радио FM+ очаква вашите номинации за „Будител на годината- 2017”

| от |

“Будител на годината” е инициатива фокусираща вниманието върху личности, направили през годината нещо стойностно и значимо, със силно духовно послание и отзвук в медийното пространство.

Ако смятате, че имате достойна номинация, ако познавате хора, чиито дела заслужават приза „Будител на годината”, пишете ни на buditel@fmplus.net.

В края на месец септември ще бъдат публикувани имената на номинираните. Слушателите на Радио FM+ ще имат възможността да гласуват за своя фаворит и да изберат „Будител на годината”.

В първото издание на кампанията, през 2014 г., сред номинираните бяха: д-р Милен Врабевски, основател на фондация “Българска памет”, Максим Ешкенази (организирал „Фортисимо в клас”), Олег Ковачев ( създал детска арт школа), Камен Донев (за спектакъла му с чист български фолклор), Дарин Маджаров (създал проекта „Уча се”). Призът „Будител на годината- 2014 г.” отиде при д-р Врабевски.

Pic Buditel

През 2015 г. част от номинираните бяха: Райна Кабаиванска (за майсторския клас, подготвящ български студенти), Енчо Керязов (за основаването на благотворителна фондация, в подкрепа на децата), Игнат Канев (за построяването на университетски център в Русе), Мариана Пенчева (учителката, която отгежда 10 деца от бедни семейства), Мирослав Боршош (за това, че превърна НДК в истински Дворец на Културата), поетът Борис Христов и арх. Стефан Добрев (за каузата да издават редки и ценни книги, неиздавани на български език). Призът „Будител на годината- 2015 г.” отиде при Енчо Керязов.

През 2016 г. част от номинираните бяха: Любка Биаджони, Холидей Хироус, Насимо, София диша, Иво Иванов, Д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството, Капана, Боян Петров, Диана Иванова, Илиян Любомиров. Tази година едно от имената не подлежeше на гласуване – дядо Добри, човекът, който стана символ на отдаденост и смирение. Призът „Будител на годината- 2016 г.” отиде при д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството.

Финалът на кампанията ще бъде на 1-ви ноември, в Денят на народните будители. Специално изработеният плакет „Будител на годината- 2017 г.” ще бъде връчен на официална церемония. Водеща на церемонията е лицето и гласът на кампанията, Ива Дойчинова.

 
 

Часовникът на Биг Бен замлъква до 2021 година

| от |

Часовникът на кулата Елизабет на британския парламент, известна с неофициалното си название Биг Бен, замлъква днес и ще запази мълчание през следващите четири години заради протичащите реставрационни работи, предаде ТАСС.

От обяд най-голямата камбана, тежаща 13,7 тона, ще бъде изключена от часовниковия механизъм, за да се осигури безопасността на работниците. Те ще извършат ремонт на един от най-разпознаваемите символи на британската столица. Камбаната е монтирана през 1859 година, след което е кръстена Биг Бен. След това името й се прехвърля върху цялата часовникова кула.

Останалите четири камбани, които бият на всеки 15 минути, също ще престанат да звънят по време на ремонтните работи. Специалисти изтъкват, че Биг Бен може да се чуе и преди 2021 година, по изключение, примерно за Нова година.