В. „Файненшъл таймс“: Обама се захваща с рискована операция в Сирия

| от |

С предприетите в Сирия въздушни удари срещу групировката „Ислямска държава“ американският президент Барака Обама започва непредсказуема и рискована операция, чийто успех съвсем не е сигурен, пише британският в. „Файненшъл таймс“.

Когато се прави оценка на решението на Обама, е необходимо да се отговори на три въпроса. Първият е дали разширяването на кампанията от Ирак към Сирия е оправдано от гледна точка на сигурността. Не би трябвало да има особени съмнение, че това е така. „Ислямска държава“ завзема големи територии в Ирак и Сирия
и се зарича да премине границите на Йордания и Ливан.

Групировката има около 30 000 бойци и печели милиони долари от 13-те петролни и газови находища, които контролира. Тя демонстрира безмилостно отношение към малцинствата в региона като язидите и християните. Като се има предвид заплахата, която представлява „Ислямска държава“ за Европа и Средиземноморието, САЩ имат отговорност да спрат екстремистите, докато все още могат.

Вторият въпрос е дали разширяването на операцията към Сирия е правосъобразно. Това е по-сложен въпрос. Американските действия срещу „Ислямска държава“ в Ирак несъмнено са позволени, защото правителството в Багдад иска това. Сирийските власти не са отправяли подобно искане, макар че засега няма признаци Дамаск да се противопоставя на въздушните удари срещу вражеската за него групировка. Важното обаче е това, че операцията на САЩ се подкрепя от пет сунитски арабски държави – Саудитска Арабия, Йордания, Обединените арабски емирства, Катар и Бахрейн, а също от Турция, която предлага поне политическа поддръжка. Силното арабско участие придава легитимност на операцията, което е в рязък контраст с намесата на САЩ в Ирак през 2003 г.

Най-големият въпрос, който и буди най-много съмнения, е дали мисията може да постигне заявената си цел. През последните дни САЩ вкарват в действие страховита огнева мощ срещу „Ислямска държава“. Но за да бъде изпълнена задачата докрай, може да се наложи в Ирак и Сирия да бъдат разположени сухопътни сили. След мъчителния опит от войната в Ирак едва ли САЩ ще се съгласят да изпратят нещо повече от символичен брой военни, а арабските сили не показват особено желание да се бият. На Свободната сирийска армия ще са й нужни години, докато бъде в състояние да се противопостави на „Ислямска държава“ и правителството в Дамаск. Иракската армия може да удържа настъплението на групировката към Багдад, но все още търпи поражения от екстремистите, отбелязва вестникът.

При тежката ситуация в Близкия изток американският президент и другите западни лидери не разполагат с варианти, които да са напълно лишени от рискове. Но те трябва да имат предвид, че унищожаването на „Ислямска държава“ в крайна сметка ще зависи от това регионалните сили да поемат своя дял. Необходимо е Турция да бъде насърчена да играе дейна роля в предвожданата от САЩ операция. Иракското правителство би трябвало да положи доста повече усилия, за да обедини сунитите, шиитите и кюрдите в национални институции. Това ще отслаби позициите на „Ислямска държава“.

Главното изпитание обаче ще бъде за американския президент. След като вкара своите сили в боя, той трябва да размисли върху поуките от неуспешните кампании в миналото. Две трети от американците подкрепят действията на САЩ срещу „Ислямска държава“. Но за да запази тази поддръжка, Обама трябва да определи ясни цели и да не допуска мисията да забуксува, отбелязва „Файненшъл таймс“.

 
 

Забравихте ли Питър Куин?

| от |

През 2018г. се очаква новият, седми сезон на „Homeland“ („Вътрешна сигурност“), да се появи на бял свят, за радост на феновете на шоуто.

ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕРИ!

Шести сезон беше наситен с интриги, екшън, конспирации, човечност и заговори и в традициите на сериала бе съвършена експозиция на американската политика и безмилостните игри на ЦРУ и Белия Дом. Но най-драматичното, което се случи в този сезон, бе загубата на Питър Куин.

Когато обесиха Броуди, мислехме, че сериалът няма да е толкова добър без Деймиън Луис. Сега мислим същото за един „Homeland“ без Питър. Режисьорите обаче веднъж обориха съмненията ни и вярваме, че ще го направят отново.

От екранната смърт на героя на Рупърт Френд изминаха 5 месеца, но ние още го помним.

Ако сте го позабравили, припомнете си някои от най-добрите моменти на Куин в мемориалната ни галерия.

 
 

Ангела Меркел победи, но загуби 1 млн. избиратели

| от |

Официалните предварителни резултати на изборите в Германия показват победа на блока ХДС/ХСС с 33% от гласовете, Социалдемократическата партия отива много назад с 20,5%, а крайнодясната Алтернатива за Германия заема трето място с 12,6% и влиза за първи път в Бундестага.

Свободната демократична партия на германските либерали е четвърта с 10,7%, влиятелната в бившата ГДР партия Левите е пета с 9,2%, а Зелените вземат 8,9%. Данните съобщи председателят на Федералната избирателна комисия Дитер Зарайтер.

Парламентът ще има 709 депутати – небивало много. От тях 246 ще бъдат на ХДС/ХСС, ГСДП получава 153 мандата (с 40 по-малко, отколкото през 2013 г.), Алтернатива за Германия ще заеме 94 места, СвДП – 80 места, Левите – 69,Зелените – 67. Избирателната активност е била 76,2% – с 4,7% повече от предишните парламентарни избори.

Унизена от представянето си, ГСДП обяви намерението си да отиде в опозиция, с което слага край на Голямата коалиция.

Въпреки това канцлерът Ангела Меркел заяви, че ще се обърне за консултации при съставянето на правителството и към социалдемократите. Аритметично е възможен само един вариант за управляваща коалиция. Той е тип „Ямайка“ – блокът ХДС/ХСС, СвДП и Зелените. Според коментарите в Германия такова правителство би било нестабилно поради разногласията по ключови въпроси между партиите в него.

Алтернатива за Германия определи резултата от изборите като „политическо земетресение“. Един от нейните лидери Александър Гауланд каза, че „започва лов“ срещу партията на Ангела Меркел. Тя пък обеща да анализира внимателно защо част от нейните избиратели са преминали в крайно дясното пространство. Според оценки на социолози консерваторите са загубили около един милион привърженици.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.