„В България не се насърчава критичната журналистика”

| от |

Българските медии не са подложени на силен правителствен натиск, но те не обясняват добре политиката и Европа на хората. До този извод стигат фондациите „Конрад Аденауер” и „Медийна демокрация” в актуално изследване, цитирано от Дойче веле.

 

За резултатите от него Александър Андреев разговаря с ръководителя на медийната програма на германската фондация Кристиан Шпар.

0,,15849082_303,00

Медийният експерт обяснява, че цел на програмата е да установи например как медиите обясняват политиката в България. Редовните мониторингови доклади анализират качеството на политическата публицистика, но следят и други тенденции, пояснява Шпар.

Борисов се завръща на екрана

„Ние редовно провеждаме този медиен мониторинг. През цялата година анализираме политическите публикации в четири всекидневника и четири телевизии. В този наш доклад най-голямо внимание обръщаме на въпроса как бяха отразени евроизборите. Защото главната ни цел е да установим дали медиите помагат на хората в България да разбират по-добре политиката. В последния си доклад установяваме, например, че се е променила степента на внимание, което медиите обръщат на различните политици: опозиционният лидер Бойко Борисов отново е политикът, чието име най-често се споменава в медиите. Същото се отнася и до неговата партия ГЕРБ. За управляващите социалисти и за премиера Орешарски вече не става дума толкова често. Това все още не означава, че медиите се отнасят с Борисов по-добре, просто неговата политика днес отново привлича повече внимание.”

Дефицит на политически анализи

Кристиан Шпар и неговите колеги установяват още, че и в България, подобно на Германия, европейските теми всъщност не са играели особена роля в кампанията преди евроизборите:

„Доминираха по-скоро вътрешнополитическите теми. Не мога да критикувам тази тенденция, защото подобно беше положението и в Германия, където нещата доста често се въртяха около популярната личност на канцлерката Ангела Меркел. В същото време обаче България все още не е приключила усвояването на европейските стандарти и интеграцията си в общността, така че щеше да е добре, ако медиите бяха изпълнили задължението си да обяснят Европа по-добре на хората. Някои конкретни европейски теми и аспекти трябваше да се засегнат доста по-интензивно. Например – геополитическият аспект, позицията на България между ЕС и Русия или прилагането на европейските стандарти в България. Или пък доколко страната съумява да се възползва от онова, което ѝ предлага ЕС. Всичко това би трябвало да бъде тема на една много по-интензивна дискусия. Да, медиите публикуваха доста информация, но политическите анализи бяха недостатъчни,” убеден е Шпар.

Стремеж към балансираност

А дали в предизборната борба е имало опити да се влияе върху медиите в полза на една или друга партия, в полза на отделни кандидати за евродепутати? Ето констатациите на германския експерт:

„В България не може да се каже, че правителството упражнява постоянен и силен натиск върху медиите. Но разбира се, има много преплитания на интереси между политиката и икономиката. На тези избори установихме, че имаше повече стремеж към честност и балансираност. Това констатират и нашите партньори от фондацията „Медийна демокрация”. СЕМ например направи собствен мониторинг на предизборната борба, а новият Избирателен закон даде на по-малките партии по-добри възможности за финансиране. Разбира се, имаме и критики. Невинаги се спазва ясното разграничаване между журналистически публикации и платена политическа реклама. Тъкмо поради такива недъзи ние апелираме за повече прозрачност при финансирането на медиите. Това е задача както на законодателя, така и на самите медии, които могат да се саморегулират.”

Доверието в медиите остава ниско

В периода, за който се отнася последният доклад на двете фондации, България слезе още няколко стъпала надолу в класациите за медийна свобода на „Репортери без граници” и „Фрийдъм Хаус”. Каква е причината, според Кристиан Шпар?

„Дефицитите не са свързани с политическа цензура, те са вътре в самата система на медиите. Става дума за условията, при които се трудят журналистите, за това как самите медии възприемат себе си, за собствеността в този бранш. Целият този комплекс от проблеми поражда един ефект: критичната, разследваща журналистика не се насърчава в България. Мисля обаче, че главните действащи лица в медиите постепенно разбират, че това уврежда доверието към медиите.

През декември миналата година в нашето представително проучване на общественото мнение едва 14 процента от българите казаха, че медиите са независими. Мисля, че е време за преосмисляне, защото доверието към медиите наистина е много ниско. Време е главните действащи лица да се съберат и да обсъдят работата си, за да изработят общовалидни правила,” препоръчва германският експерт.

 
 

„Блейд Рънър 2049″ на върха на топ 10 у нас

| от chronicle.bg |

Създаденият по романа на Филип Дик „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ и римейк на едноименният филм от 80-те години – „Блейд Рънър 2049″ вече втори уикенд продължава да е най-гледаният в българските киносалони, сочат обобщените данни от тях.

Продуцираната от режисьора на първия филм Ридли Скот нова история по същия сюжет, в която играе и главния герой от тогава – Харисън Форд, е гледана от 26 201 зрители и има 301 702 лева за десетте дни от излизането си на екраните у нас.

На втора позиция е премиерният филм от миналия уикенд – „Вездесъщият“. Българският филм, награден вече със „Златна роза“ в пет категории, който поставя въпроса докъде стига личното пространство, с Велислав Павлов и Теодора Духовникова в главните роли, е гледан от 7 998 зрители и има 68 507 лева приходи за първите три дни у нас.

Трето място е за втората премиера от миналия уикенд – „Снежния човек“ по едноименния роман на Ю Несбьо. Криминалната история, свързана с разследването на загадъчни убийства, започнали при първия сняг, е гледана от 5 177 зрители и има 48 720 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за анимацията „Емоджи: Филмът“. Макар и вече над два месеца по екраните у нас, разказът за случващото се в един смартфон продължава да предизвиква интерес, като до този момент е гледан от 97 776 зрители и има 843 744 лева приходи.

На пето място сред най-гледаните филми е третата премиера за миналия уикенд „My Little Pony: Филмът“. Анимацията, създадена по едноименния телевизионен сериал отпреди седем години, разказва за приключенията на Сумрачна искрица, Ябълчица, Бързоногата дъгичка, Розовка, Срамежливка и Чаровница, като вече са я гледали 4 280 зрители и има 33 322 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На шесто място е римейка на едноименния филм от 90-те години на миналия век – „Линия на смъртта“. Историята за прескачането между живота и смъртта, в която играе и българката Нина Добрев е вече 17 дни по екраните у нас и за това време са я гледали 24 546 зрители и има 202 232 лева приходи.

На седмо място е българският „12 А“. Историята на учителката по литература Лина, която вече се е разделила със съпруга си и трябва да спечели доверието на новият си клас, е от пет седмици на екраните у нас и за това време са я гледали 51 959 зрители, като има 404 541 лева приходи.

Осмо място сред най-гледаните филми у нас е за „Lego Ninjago: Филмът“. Анимационният филм за шестте малки нинджи, които защитават своя остров Нинджаго, е гледан от 33 616 зрители и има 297 161 лева приходи за месец на екраните у нас.

На девета позиция е екшънът „Kingsman: Златният кръг“. Продължението на историята за елитните британски шпиони, които трябва да потърсят своите американски събратя за помощ, за да спасят повторно света, е от месец на екраните у нас и за това време филмът е гледан от 40 588 зрители и има 375 113 лева приходи.

Десета позиция е за комедията „Всички мои мъже“. Историята с Рийз Уидърспун, в която самотна майка с две деца приютява трима младежи, нуждаещи се от жилище, е гледана от 8 003 зрители и има 68 618 лева приходи.

 
 

Властите иззеха от контрабандисти картина на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, БТА |

Портретът „Мис Рийвс“ от 1954 година, по всяка вероятно дело на Салвадор Дали, попадна в ръцете на ливанските специални служби, борещи се с контрабандната търговия на произведения на изкуството.

Предполагаемият шедьовър е бил откраднат от частна колекция в една от съседните на Ливан държави и може да струва милиони долари.

Двамата контрабандисти, ливанец и сириец, са били задържани в планинския район Дохат-Арамун в околностите на Бейрут.

Международни експерти трябва да установят в близките дни автентичността на творбата. На нея е изобразена жена с червена роза в ръката на фона на пустинен каталунски пейзаж. Мисис Рийвс е осветена от слънчевите лъчи, които падат от плътни облаци.

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.