„В България не се насърчава критичната журналистика”

Българските медии не са подложени на силен правителствен натиск, но те не обясняват добре политиката и Европа на хората. До този извод стигат фондациите „Конрад Аденауер” и „Медийна демокрация” в актуално изследване, цитирано от Дойче веле.

За резултатите от него Александър Андреев разговаря с ръководителя на медийната програма на германската фондация Кристиан Шпар.

Медийният експерт обяснява, че цел на програмата е да установи например как медиите обясняват политиката в България. Редовните мониторингови доклади анализират качеството на политическата публицистика, но следят и други тенденции, пояснява Шпар.

Борисов се завръща на екрана

„Ние редовно провеждаме този медиен мониторинг. През цялата година анализираме политическите публикации в четири всекидневника и четири телевизии. В този наш доклад най-голямо внимание обръщаме на въпроса как бяха отразени евроизборите. Защото главната ни цел е да установим дали медиите помагат на хората в България да разбират по-добре политиката. В последния си доклад установяваме, например, че се е променила степента на внимание, което медиите обръщат на различните политици: опозиционният лидер Бойко Борисов отново е политикът, чието име най-често се споменава в медиите. Същото се отнася и до неговата партия ГЕРБ. За управляващите социалисти и за премиера Орешарски вече не става дума толкова често. Това все още не означава, че медиите се отнасят с Борисов по-добре, просто неговата политика днес отново привлича повече внимание.”

Дефицит на политически анализи

Кристиан Шпар и неговите колеги установяват още, че и в България, подобно на Германия, европейските теми всъщност не са играели особена роля в кампанията преди евроизборите:

„Доминираха по-скоро вътрешнополитическите теми. Не мога да критикувам тази тенденция, защото подобно беше положението и в Германия, където нещата доста често се въртяха около популярната личност на канцлерката Ангела Меркел. В същото време обаче България все още не е приключила усвояването на европейските стандарти и интеграцията си в общността, така че щеше да е добре, ако медиите бяха изпълнили задължението си да обяснят Европа по-добре на хората. Някои конкретни европейски теми и аспекти трябваше да се засегнат доста по-интензивно. Например – геополитическият аспект, позицията на България между ЕС и Русия или прилагането на европейските стандарти в България. Или пък доколко страната съумява да се възползва от онова, което ѝ предлага ЕС. Всичко това би трябвало да бъде тема на една много по-интензивна дискусия. Да, медиите публикуваха доста информация, но политическите анализи бяха недостатъчни,” убеден е Шпар.

Стремеж към балансираност

А дали в предизборната борба е имало опити да се влияе върху медиите в полза на една или друга партия, в полза на отделни кандидати за евродепутати? Ето констатациите на германския експерт:

„В България не може да се каже, че правителството упражнява постоянен и силен натиск върху медиите. Но разбира се, има много преплитания на интереси между политиката и икономиката. На тези избори установихме, че имаше повече стремеж към честност и балансираност. Това констатират и нашите партньори от фондацията „Медийна демокрация”. СЕМ например направи собствен мониторинг на предизборната борба, а новият Избирателен закон даде на по-малките партии по-добри възможности за финансиране. Разбира се, имаме и критики. Невинаги се спазва ясното разграничаване между журналистически публикации и платена политическа реклама. Тъкмо поради такива недъзи ние апелираме за повече прозрачност при финансирането на медиите. Това е задача както на законодателя, така и на самите медии, които могат да се саморегулират.”

Доверието в медиите остава ниско

В периода, за който се отнася последният доклад на двете фондации, България слезе още няколко стъпала надолу в класациите за медийна свобода на „Репортери без граници” и „Фрийдъм Хаус”. Каква е причината, според Кристиан Шпар?

„Дефицитите не са свързани с политическа цензура, те са вътре в самата система на медиите. Става дума за условията, при които се трудят журналистите, за това как самите медии възприемат себе си, за собствеността в този бранш. Целият този комплекс от проблеми поражда един ефект: критичната, разследваща журналистика не се насърчава в България. Мисля обаче, че главните действащи лица в медиите постепенно разбират, че това уврежда доверието към медиите.

През декември миналата година в нашето представително проучване на общественото мнение едва 14 процента от българите казаха, че медиите са независими. Мисля, че е време за преосмисляне, защото доверието към медиите наистина е много ниско. Време е главните действащи лица да се съберат и да обсъдят работата си, за да изработят общовалидни правила,” препоръчва германският експерт.