Украинската криза – първи тест за Могерини

| от |

Анализ на сп. Икономист


 

Цяла Европа ликуваше, когато Европейската космическа агенция изпрати „Филе“, робот с размерите на кухненски уред, на повърхността на комета на 480 милиона километра от Земята. Това беше като да хвърлиш стрела със завързани очи през океан и да улучиш центъра на мишената.

„Филе“ замлъкна скоро след това, но не и преди да изпрати куп данни и глътка оптимизъм към континента, който няма особени поводи за радост. По-близо до дома ЕС се затруднява да упражнява влияние, дори над съседите си.

Руската намеса в Украйна е първи тест за новата върховна представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини, която преди това беше (макар и за кратко) външна министърка на Италия. НАТО предупреждава за ново струпване на руски войски и техника в Източна Украйна. Неотдавнашните бутафорни избори в двете проруски сепаратистки области в Донбас бяха „уважени“, ако не и признати от Москва. Споразуменията за примирие от Минск, подписани през септември от Украйна, Русия и сепаратистите, се спазват само в нарушаването. Украинският президент Петро Порошенко се готви за „тотална война“.

Как Европа позволи подобно опустошение на прага си? Официални представители на ЕС се позовават на твърдението, че макар през 1989 г. Украйна да е била почти на същото ниво като Полша, днес тя е три пъти по-бедна. Изводът е, че с правилните политики отвръщането на Украйна от европейската й съдба може да бъде поправено. Тази мисъл вдъхнови смелите протестиращи, мнозина развяващи знамена на ЕС, които изпълниха Майдана в Киев преди една година. Те се стремяха не само към свалянето на предшественика на Порошенко Виктор Янукович, който се огъна под руския натиск да отхвърли търговското споразумение с ЕС, а към прекратяване на корупцията и кражбите, определящи страната им след независимостта. Истинският боен зов на Майдана беше за модерна, европейска държава. Вместо това Украйна се превърна в кървава военна зона и безнадеждна икономика.

В Украйна винаги е било трудно. До края на 2004 г., когато Оранжевата революция доведе проевропейски сили на власт в Киев, ЕС беше започнал разширяването си на изток. Тогава „умората от разширяването“ остави бедните бивши съветски страни като Украйна на студено. Европейската политика на добросъседство, целяща да донесе политическа и икономическа промяна в съседните на ЕС страни, без да предлага членство, беше провал. Тя замени технократския градуализъм за трезви политики и така не можа да отговори на нуждите на отделни страни и региони.

Но най-тежкият проблем е Русия. Владимир Путин реши, че клонящата към Европа Украйна е заплаха за руските интереси. Неговата намеса, най-вече анексирането на Крим и нахлуването на изток, бяха непредсказуеми и опортюнистични и белязани с националистическа идеология – било то реваншистко говорене за Новорусия или атаки към Америка. Неговият „Евразийски икономически съюз“ има амбиции да конкурира ЕС, въпреки че членовете му до момента са ограничени до Армения, Беларус и Казахстан.

Европейците със сигурност разбраха истината. На 16 ноември Путин напусна срещата на върха на Г-20 преждевременно, след като беше критикуван от другите лидери. Скоро след това германската канцлерка Ангела Меркел направи необичайно пряма оценка за руската заплаха не само за Украйна, а и за Грузия, Молдова и Балканите. Желанието на Путин да изостря напрежението в Украйна изпревари възможността на Европа да реагира, въпреки наложените от ЕС санкции. На срещата си тази седмица външните министри на страните членки на съюза се договориха само да осъдят изборите в Донбас и да разширят санкциите за още няколко сепаратисти.

Това беше и първата среща на външните министри, председателствана от Могерини. Мнозина анализатори и дори някои правителства на страните членки бяха против избирането й, тъй като се опасяваха, че тя ще олицетворява дългогодишния прокремълски уклон на страната й. Някои допълниха, че подобно на предшественичката й Катрин Аштън тя е твърде неопитна за поста, въпреки че има дълга политическа и международна кариера в лявоцентристкото пространство в Италия.

Освен срещу убедителни критици, тя е изправена пред трудната задача да запази единството на страните членки на ЕС. Мнозина са подразнени от вредите, които твърдят, че санкциите срещу Русия причиняват на икономиката им. Не е ясно какво може да направи Брюксел предвид факта, че големите страни в Европа, включително Германия, все повече следват собствена външна политика.

Инструментите за работа

Но ЕС все пак не е беззъб. Могерини има много „инструменти“ на свое разположение, включително интелигентната дипломатическа служба и финансовото влияние на Европейската комисия. Тя е заместник-председателка на Европейската комисия и обещава, въпреки предполагащия много пътуване пост, да присъства на всяка седмична среща на колегиума. Тя има някои прозорливи идеи как да използва по най-добрия начин тромавата бюрокрация на ЕС. Високопоставени представители намекват, че са готови да осигурят повече икономическа помощ, ако украинците погледнат сериозно на правосъдните реформи, либерализирането на бизнеса и така нататък. Но е трудно да се сетим за страна, в която парите на Европа или властта й са променили положението без предложение за членство, дори далеч във времето. Не е ясно дали този подход ще проработи по-добре в Украйна.

Най-голямата надежда на Могерини може би е да спечели време. Последният ход на Путин не е ясен, може би дори за самия него. Някои се опасяват, че той иска сухопътен коридор към Крим. Други предполагат, че въпреки привидното, той може да започне да взаимодейства повече със Запада. Може би най-вероятно е да продължат сраженията на местно ниво, тъй като сепаратистите опитват да гарантират сигурността и да разширят територията си. Санкциите на ЕС ще останат в сила до идната пролет и може да бъдат разширени. Експертът по Украйна в Европейския съвет по външна политика Андрю Уилсън твърди, че след това Русия може да е по-уязвима към натиск, особено ако цените на петрола останат ниски. Но дали украинската икономика ще издържи толкова дълго? /БГНЕС

 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.

 
 

adidas Originals представя „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

| от |

Superstar е емблематична обувка и за сезон есен/зима 2017 ще го отпразнуваме с колекцията „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

За да уловим духа на Superstar, се съюзихме с поколение млади хора, които променят света, използвайки креативността си.

Кампанията празнува автентичността и едно ново поколение, документирано от фотографката Nadine Ijewere. В своята работа Ijewere популяризира разнообразието и мултикултурализма, представяйки различна гледна точка към красотата и идеалите за красота в процеса. Ijewere залага своята автентичност и творчество в кампания.

В кампанията се включват таланти като активистката за позитивна нагласа към тялото Barbie Ferreira и активиста по въпроса с климатичните промени Xuihtezcatl Martinez. Участват и музикални таланти като Khalif Diouf и Kiran Handhi, както и скейтбордистката Rachelle Vinberg.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.