Украинската бъркотия изправя Путин пред сложен избор

| от |

Владимир Исаченков / Асошиейтед прес

След като остави зад гърба си една успешна олимпиада, руският президент Владимир Путин се изправя пред може би най-драматичното предизвикателство за неговото управление: как да реагира на бъркотията в Украйна  – страна, който той нарече жизненоважна за руските интереси, в която живеят милиони рускоговорящи и която е домакин на ключова руска военна база. В рускоезичните източни и южни райони на Украйна, изпитващи сериозни опасения от насилие от страна на победилите протестиращи, които свалиха подкрепяния от Москва украински президент, вече се чуват призиви към Кремъл да им помогне да се защитят. Докато траеше олимпиадата в Сочи, Путин се въздържаше да заеме открита позиция  по украинските събития. Но нарастващото напрежение може много скоро да го изправи пред недвусмислен избор: да се придържа към дипломацията с риска да загуби авторитет у дома, или да отвори кутията на Пандора, намесвайки се в украинските крамоли.

russia-ukraine-gas-prices.si

Пред лицето на тези големи рискове Путин засега пази мълчание, претегляйки опциите си. Неговият министър-председател Дмитрий Медведев в понеделник се изказа злъчно за новите украински власти, отстранили президента Янукович, и оспори тяхната легитимност. Но той не каза какво може да предприеме Русия, за да защити интересите си.

„Ако приемем, че хора с черни маски, размахващи калашници и бродещи из Киев, са правителството, то за нас ще бъде трудно да работим с това правителство“, каза Медведев.

Руското външно министерство разкритикува Запада, че си затваря очите  пред факта, че опозицията се отмята от споразумението, подписано в петък, за съставяне на коалиционно правителство, и поема курс към „потушаване с диктаторски, а понякога дори с терористични методи, на недоволството в различни райони на Украйна“.

В същото време върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав обсъди събитията в Украйна с шефа на руския генщаб ген. Валерий Герасимов. Те се договориха взаимно да се информират за развитието на обстановката  в страната.

Докато напрежението ескалира и реториката става все по-остра,  най-силната надежда за Путин за мирен компромис, отчитащ руските интереси в Украйна, колкото и да е парадоксално, може да се окаже бившата премиерка Юлия Тимошенко, освободена от затвора в събота след повече от 2 г. зад решетките.

timoshenko

Тимошенко загуби с малка разлика от Янукович президентските избори през 2010 г. и скоро след това се оказа в затвора по обвинения в злоупотреба със служебно положение, които обаче бяха отхвърлени от Запада. Веднага след освобождаването си тя изскочи на предната линия на политическата сцена и долетя в Киев, за да говори пред десетки хиляди демонстранти на Площада на независимостта, станал известен като Майдана. Нейната харизма, амбициите и ненадминатите й политически умения я правят почти сигурен победител в украинските предсрочни президентски избори, насрочени за май.

Путин имаше добри отношения със своенравната бивша украинска премиерка и може да се надява да се договори с нея по начин, който да защити руските интереси без нужда да прибягва до сила. „Ако тя консолидира властта си, Путин ще бъде доста доволен. Двамата се разбират отлично и ако тя триумфира, това би го устроило“, каза Станислав Белковски, политически консултант, съветвал Кремъл и работил в Украйна. Тимошенко произхожда от Източна Украйна и може да бъде идеален умиротворител, който да възстанови крехкия баланс между рускоезичните източни и южни райони на Украйна и нейните западни региони, които ненавиждат руското влияние.

Тя обаче е обременена от обвинения в задкулисни сделки и корупция в миналото по време на нейната кариера на бизнесмен, а по-късно и на политик. Това може да се окаже сериозна спънка за нейната кампания. Тимошенко също ще се изправи пред трудната задача да спечели доверието  на част от протестиращите, които са подозрително настроени към старите играчи на политическата сцена  и искат нови лица и силни действия. Тя ще трябва също така да премине по тънък лед, опитвайки се да  да заеме публично антируска позиция, за да спечели гласове в западните райони, и да убеди жителите на Изтока, че техните интереси ще бъдат защитени. За Путин тя може да се окаже  по-удобен партньор от колебливия и нерешителен Янукович, който се опита да маневрира между Русия и Запада  и предизвика публичен гняв, като рязко се отметна от споразумение с ЕС в замяна на спасителна помощ от Русия. Държавните руски електронни медии остро порицаваха Янукович, наричайки го слаб лидер, непосмял да използва сила за да възстанови реда  и предал полицията, която го е подкрепяла. Това е ясен сигнал, че за Кремъл той е вече бита карта.

ukr2

Съобщенията, че Янукович се крие в Крим, където се намира руската военноморска база,  могат да подтикнат някои активисти в Киев и Западна Украйна да настояват пред правителството за неговото залавяне. Те искат да го изправят пред съд затова, че е разрешил употребата на сила срещу протестиращите, причинила десетки жертви. Подобна стъпка може да доведе до насилие в Крим, където по-голямата част от населението говори руски и ненавижда националистическите групи от Западна Украйна.

Ако се стигне до такива сблъсъци, Путин ще се окаже под натиск  да се намеси и той може да попадне под влиянието на някои ястреби в неговата администрация. Те настояват за твърда линия спрямо Украйна, която според тях е жертва на западен заговор с цел да бъде измъкната страната от руската сфера на влияние. Дискусии за връщане на Крим към Русия се водят отдавна сред руските политически кръгове. Полуостровът попадна под руски контрол през 18-и век по времето на Екатерина Велика и стана част от Украйна през 1954 г.,  когато съветският лидер Никита Хрушчов  го предаде от руска под украинска администрация.

Според Фьодор Лукянов, шеф на руския Съвет за външна и отбранителна политика, главни индикатори за Кремъл ще бъдат действията на новото правителство по отношение на присъствието на руския Черноморски флот в Украйна и обещанието на властите да не се присъединяват към военни блокове. Ако Москва види, че Киев отстъпва от тези позиции, това ще подаде сигнал за тревога в Кремъл, че Украйна поема курс към влизане в НАТО, смята той.

„Украйна в НАТО – това е червената линия. Ако това се случи, ние трябва да обсъдим различни опции, включително засилване на контактите с източните части от Украйна, по-специално Крим, включително стимулиране на отцепване“, подчерта Лукянов. Той предупреди, че  силова конфронтация между проруските протестиращи и демонстранти, подкрепящи новата украинска власт, може да принуди Москва да действа.

„Ако се стигне до сблъсъци в Крим, Русия ще започне с остри декларации и ще постави Черноморския си флот във висока степен на готовност. Русия не може да игнорира това. Съществуват всякакви рискове“,  отбеляза той.

 
 
Коментарите са изключени

Коментарите са затворени.


109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 
Коментарите са изключени

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 
Коментарите са изключени

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 
Коментарите са изключени

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 
Коментарите са изключени