Украйна-ЕС и неканеният трети

| от |

Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС е голямо предизвикателство към Русия. Брюксел и Киев трябва да проявят много такт в процеса на сближаване, защото Русия не може да бъде игнорирана, твърди Кристоф Хаселбах от Дойче веле.

Преди около една година Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС беше готово за подпис. В последната минута обаче бившият украински президент Виктор Янукович даде заден ход. Москва го беше заплашила с тежки икономически последици, ако подпише споразумението, а за примамка му беше обещала голям заем, с който да погаси огромните дългове на своята страна. Янукович избра втория вариант. С този ход си навлече яростта на сънародниците си, които след продължителни протести накрая го свалиха от власт.

Споразумението за свободна търговия се отлага

Неговият наследник Петро Порошенко осъществи сближаването на страната с ЕС, но е изправен пред същата дилема, както в отношенията спрямо Русия, така и във вътрешнополитически аспект. За да успокои руснаците, той помоли ЕС да отложи подписването на Споразумението за свободна търговия, което е свързано със споразумението за партньорство, за началото на 2016 година. Порошенко се надява дотогава да спадне напрежението в отношенията с Русия. Много украинци обаче се чувстват предадени от своя прозападно ориентиран президент и нищо чудно скоро отново да излязат на протести. По същество обаче, украинското ръководство просто няма избор. Икономиката на страната е съсипана, а Русия е в състояние да я докара до незабавен фалит. На всичкото отгоре се водят и военни действия. Анексията на Крим показа, че в случай на възможност, руският президент не би се поколебал да си присвои чужди територии. Неговите войници вече са разположени и в Източна Украйна. Не би било преувеличено да се каже, че сближаването на Украйна с ЕС се осъществява под дулата на руските оръжия.

ЕС дава, но и изисква

Затова ЕС и Украйна ще могат да се сближават с много малки и предпазливи крачки, а продължителността на този процес несъмнено ще бъде изпитание за търпението на украинците. Предизвикателството, пред което те са изправени, се състои в това, че икономическите предимства от сближаването с ЕС ще се усетят чак в дългосрочна перспектива, докато руските наказателни санкции ги засягат ежедневно. А и Брюксел не просто дава, но и изисква. ЕС настоява за реформи.

В дългосрочна перспектива трябва да бъдат премахнати украинските субсидии за селското стопанство и държавните помощи за остарялата стоманодобивна индустрия. В резултат на това на украинския пазар ще стъпят и западноевропейски конкуренти, които ще притиснат местните производители. Всъщност това са обичайните процеси на корекции, които трябва да извърши всяка една страна, която се сближава с ЕС и иска да стане пълноправен член на общността. В украинския случай обаче тези промени ще имат особено болезнено въздействие.

Каква е алтернативата?

Независимо от всичко това, мнозинството от украинското население явно е готово да извърви този път. А има ли и алтернативата? Членството в организирания от Путин евразийски митнически съюз, едва ли би могло да е такава, или поне не доброволна. В този митническия съюз Русия действа силово, не се спира пред принуда и заплахи, отменяне на гарантирани предимства, та дори и пред физическо заграбване, както в Крим.

ЕС не е в състояние да предложи на украинците безметежен живот, най-малкото не веднага, но хората поне знаят какво ги очаква и как протича процесът на сближаване. Различни европейски политици казаха, че ако Украйна беше станала пълноправен член на ЕС през 2004 година заедно с някои други бивши съветски републики, жизненият й стандарт днес би бил еднакъв с полския. А това нямаше да е малко.

Руският фактор

Украйна обаче не стана член на ЕС, а и в обозримо бъдеще няма да се присъедини към общността, защото докато Путин е начело на Русия това ще си остане невъзможно. Има ли право Русия да определя с кого да се съюзява Украйна? Не, разбира се. Но само един глупак би си позволил да игнорира руския фактор. Прекалено важни неща са заложени на карта. Затова на първо време няма друг начин, освен пътят на сближаването да бъде изминат с малки и предпазливи крачки.

През това време Москва следва да бъде убеждавана, че няма защо да се страхува от сближаването между ЕС и Украйна, от което и самата тя може само да спечели. Умен ход би било и даването на специален статут на Източна Украйна. Паралелно с всичко това ЕС трябва да внимава спиралата на санкциите и контрасанкциите да не излезе извън всякакъв контрол. ЕС е длъжен да покаже, че се противопоставя на нарушаването на международното право, но не бива да налага наказания, само за да демонстрира кой е по-силен. От подобна тактика биха загубили всички.

 
 

Как се купува кола „на сляпо“ или историята на един достоен хондаджия

| от chronicle.bg |

Истинските фенове знаят точно какво искат. И точно затова са истински. Ето една интересна история от първите дни на автомобилният салон София 2017.

Запален млад клиент трябва 6 месеца да чака, за да може да види и докосне колата, която е предплатил. Интересното в случая е, че когато той е капарирал избраницата си, дори не е знаел колко всъщност струва тя.

През месец май тази година младежът влиза в шоурум и иска да купи най-бързата кола с предно предаване, поставила рекорд на пистата Нюрбургринг – новата версия на Honda Civic Type R. Търговците му отговарят, че имат на разположение предишния вариант на бегачката, но за новата няма как да сключат договор, защото все още дори в Европа цената не е обявена – колата ще бъде представена на изложението във Франкфурт, след това ще бъде предоставена на дилърите и чак от есента ще влезе в продажба. А конкретно за нашата страна, това може да се случи чак след като моделът бъде представен на пресконференция в рамките на Автосалон София 2017, което означава от 14 октомври нататък. Младият човек обаче знае точно какво иска и настоява да остави капаро, за да получи още първия екземпляр. След кратка сметка, базирана на цената на предишната модификация, той оставя приблизително 90% от стойността на колата, като цялото плащане да бъде изравнено, когато неговият Type R дойде в България.

Така историята на тази „сделка на сляпо“ завършва с хепиенд в първия ден на софийското автомобилно изложение. Тогава, минути след официалното представяне на колата в Интер Експо Център, той е повикан в шоурума на фирмата в Пловдив, за да види своята красавица. Следва бърза регистрация в КАТ и се очаква до дни младият клиент и Civic Type R най-накрая да се съберат. До момента сключените договори за този супер модел в България са почти 10.

Honda Civic Type-R-1

Еуфорията по най-бързата Honda води до странни търговски практики и на други места по света. Бройките са ограничени, дори и за САЩ, така че дилърствата там са получили само по една кола, независимо колко са поръчали. В едно от тях търговецът е решил, че иска да задържи колата възможно най-дълго, за да могат клиентите да я виждат. Затова е сложил цена, с 30% по висока от реалната и е вярвал, че никой няма да иска да я плати. Е, сгрешил е. Автомобилът е купен на втория ден, въпреки че клиентът е бил ясно уведомен, че плаща свръх цена.

Идеята, макар и без да е постигнала търсения резултат, е била възприета от много представителства на марката в САЩ. Като следствие на този случай, обявените цени на Type R в Щатите си остават с приблизително 30% по-високи. Въпреки това автомобилите не достигат.

 
 

Почина Андрония Попова – Рони

| от chronicle.bg |

Вчера сутринта, след тежко боледуване, почина певицата Андрония Попова – Рони.

Тя беше вокал на „Насекомикс“ и „Help Me Jones“, а след това беше и част от българското суинг трио „Sentimental Swingers“. Участва и в създаването на „World Melancholy“ на „Блуба лу“, а песните й озвучават нови български филми като „Източни пиеси“ на Камен Калев и „Каръци“ на Ивайло Христов.

Рони беше майка на две деца, певица, инструменталист, преподавател и приятел. Работи като композитор и изпълнител в много български и международни, театрални постановки, кино и телевизионни филми и най-вече музикални албуми за пораснали и деца.
Тя беше и преподавател е в НМУ „Любомир Пипков“ в специалност поп и джаз. През годините участва в създаването на няколко групи, от които
най-основна и знакова за нея е „Насекомикс“, с която записва два студийни албума с авторски музика и текст, признати от критиката и публика в целия свят!

Надяваме се българската публика да почувства любовта, смелостта и свободата, която им инжектира.

Да почива в мир!

 

Мотото на Рони беше „Има два начина да изживееш живота си. Единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ (Айнщайн)

 

 
 

Cry, baby, cry. Софи Търнър обяви годежа си

| от chronicle.bg |

Плачете, фенове на Санса! Актрисата Софи Търнър, която влиза в ролята на голямата сестра Старк в Game of Thrones, обяви годежа си.

Търнър постна снимка на годежен пръстен с диамант в Instagram профила си.

I said yes.

A post shared by Sophie Turner (@sophiet) on

Щастливият годеник е фронтменът на DNCE Джо Джонас.

giphy

Звездата от и Джонас започнаха да се срещат в края на миналата година. Оттогава, те са били забелязани из Лос Анджелис да се държат за ръце, заедно на концерт в Ротердам и отново заедно на миналия Хелоуин и на деня на благодарността.

Да са живи и здрави!

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.