Учени създадоха любовен тест

| от |

1 (21)

Учени създадоха нов „любовен тест“, който според тях предсказва по-добре успеха на връзката, отколкото добрите намерения на младоженците.

Изследването показва, че подсъзнателната реакция на снимка на партньора може да бъде полезен индикатор за успеха на брака. Хората с негативна реакция е по-вероятно да са нещастни няколко години по-късно.

Авторът на изследването проф. Джеймс МакНълти от Държавния университет във Флорида, казва, че новият тест оценява истинските чувства на младоженците един към друг, а не това, което казват на другите хора или дори признават пред себе си.

„Тази непосредствена реакция изглежда доста силна при предсказването на шансовете на хората да останат щастливи“, заяви той пред Би Би Си. Неговият екип интервюирал 135 младоженци малко след брака им.

Учените ги помолили да оценят брака си с положителни и отрицателни прилагателни като „добър“, „лош“, „задоволителен“, „незадоволителен“. След това те изследвали реакцията им един към друг, използвайки своя „любовен тест“.

Той включвал показването на единия партньор на снимка на другия за една трета от секундата. След това те трябвало да отговарят колкото се може по-бързо дали думи като „страхотен“, „прекрасен“, „ужасен“ и „страховит“ са положителни или отрицателни. Скоростта, с която отговаряли била индикатор на истинските им чувства, казват изследователите.

Тестът се основава на психологическия принцип на асоциациите. Теорията е, че след краткото поглеждане на снимка на партньора, младоженецът или младоженката е в положително или отрицателно състояние на ума.

Ако са в положително състояние на ума, те ще определят като положителни думи като „прекрасен“, „страхотен“ по-бързо, отколкото негативни думи като „страшен или ужасен“ и обратното. Проф. Макнълти и екипът му установили, че съзнателните отговори на младоженците били положителни и от тях лъхало щастие за връзката им. Но непосредствената реакция от любовния тест варирала значително.

Учените интервюирали двойките на всеки шест месеца в продължение на четири години. Те установили, че средно хората с негативна непосредствена реакция е по-вероятно да казват, че са нещастни с напредването на годините. Някои дори се развеждали.

 
 

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първия уикенд

| от |

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първи уикенд от тазгодишния фестивал на бирата в Мюнхен, предаде ДПА, като се позоваха на организаторите.

Агенцията отбелязва, че тези данни са разсеяли безпокойствата за слаба посещаемост заради опасенията от възможна терористична атака. Посещаемостта на Октоберфест през първите два дни е по-висока от миналата година, когато са дошли половин милион посетители.

През първия уикенд от фестивала на бирата в баварската столица са били изядени 11 цели вола – с два повече от миналата година.

Опасенията от тероризъм накараха властите да предприемат нови мерки за сигурност. Влизането с раници и големи чанти е забранено, а около комплекса е издигната ограда.

 
 

Кои са номинираните за Националната литературна награда на САЩ?

| от |

Дженифър Игън и Джесмин Уорд са включени в дългия списък за Националната литературна награда на САЩ, съобщи Асошиейтед прес.

Националната литературна фондация на САЩ оповести 10 номинирани за приза за белетристика, след като по-рано станаха известни също номинираните за наградите за поезия, младежка литература и документалистика. Краткият списък, включващ 5 номинирани, във всяка категория ще бъде обявен на 4 октомври, а победителите – на 15 ноември на церемония в Манхатън.

„Манхатън бийч“ на Игън е първият й роман, откакто „Посещение на взвод наемни убийци“ й донесе награда „Пулицър“, докато „Sing, Unburied, Sing“ е първата книга на Уорд, откакто тя спечели Националната литературна награда на САЩ със „Спасете костите“.

Сред остталите номинирани за наградата за белетристика са Елиът Акерман за „Dark at the Crossing“, Шармейн Крейг за „Госпожица Бурма“ и Мин Цзин Ли за „Пачинко“.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?