Учени откриха: Причината за рака и бързото стареене са киселинните храни

| от |

618x346Световната медицина вече е наясно прекалено високата киселинност на организма е основна причина за повечето (ако не и за всички) болести на стареенето – диабет ІІ, рак, сърдечносъдови и затлъстяване. Авангардна теория днес потвърди откритието на китайски медици от Академията на науките в Пекин – че ракът се причинява от повишената киселинност в организма. Балансирането й в стойности Ph-7.0-7.2 предпазва от онкоболести и спира ускорения процес на стареене, пише epochtimes-bg.com.

Началното покачване на Ph e може да доведе до кристализиране на солите в урината и до образуване на пясък и камъни, в бъбреците и пикочния мехур.

Защо имаме проблеми с киселинността?

Честата употреба на кафе, алкохол, месо и колбаси повишава киселинността. Намаляват я със сигурност зеленчуците. При плодовете – едни я повишават, като цитрусовите, други я намаляват.

Човешкият организъм е интелигентна система и като прекаляваме с тези храни и напитки, той търси начин да неутрализира киселинността им и му трябват алкални храни и води. Но тук изниква нов проблем, който е характерен за последните десетилетия.

Микроелементите в земеделските земи постепенно се изчерпват, културите, отглеждани върху тези земи съдържат все по-малко необходими хранителни вещества. За да бъде здраво, човешкото тяло трябва да получава 90 различни хранителни вещества.

Като цяло, ако телесните течности са киселинни, те търсят алкални минерали, с които да реагират, като Натрий, Цинк, Желязо и Калций.

Особено полезен е последният минерал – калцият. Той се набавя в големи дози от вече доста забравени храни като домашна извара, хрущяли, бульон от пача, казва известната руска лекарка д-р Фарида Бикбаева.

Чрез калция клетките добиват повече енергия за контракциите си, с които изхвърлят токсините. Дефицитът му предизвиква затлачване на клетките с токсини, постоянно повишена киселинност в организма, която е идеална среда за възникване на ракови клетки, твърдят китайски учени.

hraniВ своя научен труд “Обратимост на стареенето”, д-р Санг Уонг през 1990 г. очертава важността на равновесието на рН за поддържане на здравето

“Така рН на слюнката съответства на извънклетъчната течност… Хартиения тест за рН, направен със слюнка е най-последователния и най-категоричния физически знак за синдрома на липсващ йонен калций… рН на слюнката на здрав човек, на когото не му липсва йонен Калций, е леко алкална, между 7.5 и 7.1. Слюнката с рН от 6.5 (леко киселинна) до 4.5 (силно киселинна) показва състояния съответно на слаба до силна липса.

Повечето деца са тъмно сини, т.е. с рН от 7.5. Повече от половината възрастни са зелено-жълти – рН 6.5 или по-ниска, което отразява липсата на Калций поради стареене и грешки в начина на живот. Пациентите с рак обикновено са ярко жълти, т.е. с рН 4.5, особено, когато са в последна фаза.

Въпросът не е просто да спрем да пием кафе или алкохол – особено вино и бира,, а да търсим начин да ги неутрализираме като ограничаваме количеството им и поемаме и алкални храни и води за баланс. Леко алкалните минерални води като горнобанската, хисарската и банкянската и др. са добър помощник.

Приемането на йоненкалций като хранителна добавка също помага, но за немалко български лекари „хранителна добавка“ все още е мръсна дума, защото са се опарили от всевъзможни фалшификати на нашия пазар. Но американските, руските, китайските и западноевропепейските им колеги вече търсят помощта на утвърдени марки такива добавки, които набавят безценните йонни форми на калций и цинк .  

Клинично изследване на д-р М.Т. Мортър (Арканзас, САЩ) показва, че ако анаболичното рН в урината и в слюнката, измерено при събуждане е под 6.8, можем да сме почти сигурни, че храносмилането трябва да се подпомогне. Контролираните клинични проучвания на д-р Пол Яник (Пасадена, САЩ) потвърждават откритията на д-р Мортър и напомнят, че вътреклетъчното усвояване на хранителните вещества значително намалява, когато рН е под 6.8.

Както показват изследванията на двамата учени, допълването на храната с подходящи алкализиращи вещества влияе изключително благотворно за покачване на рН в системата, защото попълва запасите от алкални минерали и ензими. Липсите в системата се проявяват в храносмилателния тракт в последния момент, затова лекарите не трябва да чакат, признаците и симптомите на лошото храносмилане да станат очевидни. От гледна точка на профилактиката, компенсирането трябва да започне, когато симптомите са минимални, т.е. ако при проверка на нивото на алкалността анаболичното рН е под 7.4.

Диетите, богати на белтъчини, мазнини и въглехидрати и едновременно бедни на зеленчуци и сурови храни, претоварват храносмилателните механизми. Това възпрепятства правилното храносмилане и претоварва имунната система с ненапълно разградени макромолекули и токсини. Храносмилателните разстройства на свой ред се утежняват от високото съдържание на пестициди и стимулиращи храни, използвани много често в западните диети.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

The Prodigy ще издадат нов албум

| от |

Групата „Продиджи“ подписа договор за нов албум с британската звукозаписна компания Би Ем Джи, съобщи Контактмюзик. Компилацията ще излезе през 2018 година.

Изпълнителите на хита Firestarter, Лиъм Хаулет, Кийт Флинт и Максим, са развълнувани, че се присъединяват към марката на звезда, като Кайли Миноуг и по техни думи нямат търпение да започнат работа по албума. Предишната им издадена тава е The Day Is My Enemy от 2015 година.
The Prodigy са една от групите, които имат собствено звучене и с основание могат да твърдят, че са сред архитектите на съвременната музика.

„Радостни сме, че имаме възможността да издадем един от несъмнено най-важните записи за 2018 година“, каза изпълнителният вицепрезидент Корда Маршъл от музикалната компания.  За новия си албум триото ще предложи на феновете „яростно“ звучене.  „Гневът е енергия“, това е част от текст, който винаги е отеквал в мен“, казва Лиъм.

Очакваме новия албум!

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.