U2 отново на турне

| от chronicle.bg |

Най-голямата съвременна рок-група U2 отново е на турне! Серията концерти започна през май в Северна Америка и ще завърши през ноември във Франция.

За разлика от предишното – 360 – огромни стадиона, гигантска конструкция и превърнало се в най-касовото турне на всички времена с приходи от 736 милиона долара, настоящото Innocence + Experience, е поредица от значително по-малки закрити концерти – до 20 хил. на вечер и включва 70 дати в 20 града.

Първоначалната идея е да се направят двойки от концерти във всеки град, където в различни вечери да се представят различните страни на групата „Невинност“ и „Опит“ с различен подбор песни за всяка вечер. За щастие на феновете, ще бъде представено плавното преминаване между двете фази на две различни сцени.

Боно е напълно възстановен след тежката травма която получи след нелеп инцидент с велосипед.

homepromo_nycmsg_01aug15

Очаква се сетлистът да включва:

„The Miracle (of Joey Ramone)“
„The Electric Co.“
„Vertigo“
„I Will Follow“
„Iris (Hold Me Close)“
„Cedarwood Road“
„Song for Someone“
„Sunday Bloody Sunday“
„Raised by Wolves“
„Until the End of the World“
„Invisible“
„Even Better Than the Real Thing“
„Mysterious Ways“
„Desire“
„In God’s Country“
„Sweetest Thing“
„Every Breaking Wave“
„Bullet the Blue Sky“
„Pride (In the Name of Love)“
„Beautiful Day“
„Bad“
„With or Without You“
„City of Blinding Lights“
„Where the Streets Have No Name“
„I Still Haven’t Found What I’m Looking For“

В Европа групата ще свири на 4 и 5 септември в Торино, на 8 и 9 септември в Амстердам, на 24 и 25 септември в Берлин, на 5 и 6 октомври в Барселона, от 25 до 30 октомври в Лондон и на 10 и 11 ноември в Париж.

 
 

Златното момче на нова Великобритания

| от chronicle.bg |

Тази година той ще навърши 28 години и се е запътил към върховете на по-доброто кино, което в наши дни е рядкост. Избира роли внимателно, изглежда различно и не се срамува да прави неща, които някои биха намерили за прекалени. Може би, защото е британец или защото знае какво прави.

Тайрън Еджъртън е един от вълнуващите млади актьори, които Великобритания праща към Америка и посява в киното, където той има шанс да разцъфне, ако има талант. А той има доста.

Роден в Чешир, Англия, когато е дете Тайрън се мести в Уелс със семейството си, защото имат такива корени и дори името му е вдъхновено от келтите. На техния език то означава „гръм“.

В момента актьорът живее в Лондон и иска да направи голяма кариера в киното, защото го обича. Първият филм, който вижда на кино е „Бамби“ и няколко години по-късно разбира, че иска да се занимава именно с това, след като играе в „Сън в лятна нощ“.

От този случай минават години и днес Тайрън има няколко награди зад гърба си, GQ го нарича „един от най-добре облечените британци за 2015-а“ и участва във филм с Колин Фърт. Както се казва планът му да стане известен актьор очевидно работи. Днес Тайрън има 9 филма и сериала зад гърба си и четири в процес на правене. Освен това е момчето, което ще изиграе Робин Худ в най-новата продукция за крадеца герой.

Освен, че може да играе Тайрън пее и танцува и може да го видите в два от неговите филми, в случай, че не вярвате. Иначе го препоръчваме в ролята, която го направи звезда – Егси в guilty pleasure шпионската комедия Kingsman – нейната втора част вече е по кината.

Междувременно ви черпим и с останалите му роли. В галерията горе.

 
 

„Различният език е различна гледна точка за живота.“ Федерико Фелини

| от chronicle.bg |

В началото бе словото. Езикът е най-силното човешко оръжие. Владеенето на чужд език разширява хоризонта.

Все популярни твърдения. Никой няма да ги отрече. Някои ще ги приемат. По-малко ще ги разберат. Но само онези, които са се докоснали до огромното богатство на чуждия език, знаят за какво става дума. Само онези, които носят любопитството в себе си, имат жажда за живот, знаят какво е не само владеенето, но и самият процес по изучаването на език, различен от родния. Не, това не е просто стъпка към повишение в работата или бариера пред кандидатстването в университет навън. То е потребност.

Истина е, че езикът е врата към друг свят. Още един комуникационен канал. Приятна илюзия (а понякога и реалност), че имаме още една възможност да общуваме и да ни разберат. В днешното време на нарушена комуникация, дори на невъзможност да осъществим такава, той е свежа глътка въздух.

26 септември е Европейският ден на езиците, който се чества от шест години вече. Един от смислените европейски дни на „нещо“. Днес на фокус излизат стотиците езици, които се употребяват на нашия континент. Ден, в който е добре да си дадем равносметка колко голямо богатство притежаваме и обменяме всеки ден, всеки час, под формата на думи, на който и да е език. Защото с каквото и да се захванете, усещането е едно и също – само формата се мени. Английски, италиански, немски, френски, шведски, норвежки… който и да е. Това е вибрация в душите на всеки от нас, съответстваща си с мелодичността на съответния език, акцент или диалект.

В контекста на днешния празник на словото подбрахме цитати, които съдържат частица от важността на това да владееш чужд езици.

„Един език те вкарва в един коридор до живот. Два езика отварят всяка врата в този коридор.“

Франк Смит

 

„Никога не можеш да разбереш един език, докато не разбереш поне два.“

Джофри Уиланс

 

„Да владееш чужд език означава да имаш втора душа.“

Карл I, Шарлеман

 

„Тези, които не знаят нищо за чуждите езици, не знаят нищо и за своя собствен.“

Гьоте

 

„Езикът е кръвта на душата, в която текат мислите и от която израстват.“

Оливър Уендел Холмс 

 

„Когато владееш чужд език, навсякъде си у дома.“

Едуард де Ваал

 

„Различният език е различна гледна точка за живота.“

Федерико Фелини

 

„Знанието на чужди езици е врата към мъдростта.“

Роджър Бейкън

 

„Да учиш чужд език не е само да научаваш различни названия на едни и същи неща, а да възприемаш нов поглед над тези неща.“

Флора Луис

 

„Живееш още един живот за всеки чужд език, който учиш. Ако знаеш само един език, живееш само веднъж.“

Чешка поговорка

 

„Този, който говори един език,  е един човек. Който говори два езика, са двама души.“

Турска поговорка

 

„Учете чужд език, ако имате тази възможност. Може никога да не отидете в страната, където се говори, но познанията ви ще обогатят възприятията ви

за вашия собствен език или други езици.“

Гордън Б. Хинкли

 

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от chronicle.bg |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Ангела Меркел победи, но загуби 1 млн. избиратели

| от chronicle.bg |

Официалните предварителни резултати на изборите в Германия показват победа на блока ХДС/ХСС с 33% от гласовете, Социалдемократическата партия отива много назад с 20,5%, а крайнодясната Алтернатива за Германия заема трето място с 12,6% и влиза за първи път в Бундестага.

Свободната демократична партия на германските либерали е четвърта с 10,7%, влиятелната в бившата ГДР партия Левите е пета с 9,2%, а Зелените вземат 8,9%. Данните съобщи председателят на Федералната избирателна комисия Дитер Зарайтер.

Парламентът ще има 709 депутати – небивало много. От тях 246 ще бъдат на ХДС/ХСС, ГСДП получава 153 мандата (с 40 по-малко, отколкото през 2013 г.), Алтернатива за Германия ще заеме 94 места, СвДП – 80 места, Левите – 69,Зелените – 67. Избирателната активност е била 76,2% – с 4,7% повече от предишните парламентарни избори.

Унизена от представянето си, ГСДП обяви намерението си да отиде в опозиция, с което слага край на Голямата коалиция.

Въпреки това канцлерът Ангела Меркел заяви, че ще се обърне за консултации при съставянето на правителството и към социалдемократите. Аритметично е възможен само един вариант за управляваща коалиция. Той е тип „Ямайка“ – блокът ХДС/ХСС, СвДП и Зелените. Според коментарите в Германия такова правителство би било нестабилно поради разногласията по ключови въпроси между партиите в него.

Алтернатива за Германия определи резултата от изборите като „политическо земетресение“. Един от нейните лидери Александър Гауланд каза, че „започва лов“ срещу партията на Ангела Меркел. Тя пък обеща да анализира внимателно защо част от нейните избиратели са преминали в крайно дясното пространство. Според оценки на социолози консерваторите са загубили около един милион привърженици.