Туристи търсят тайни знаци в Земенския манастир

| от |

Туристи търсят тайни знаци в Земенския манастир, разказаха пред БТА от Светата обител. Дванайсет хиляди души са посетили комплекса през миналата година. Потокът от хора към манастира
напоследък чувствително е нараснал. И българи, и чужденци са заинтригувани от тиражираните предположения за съхраняване на хилядолетна загадка в малката църквичка, носеща името на Св.
Йоан Богослов.

1_MG_5906_S

Храмът е паметник на архитектурата, строителстовото и монументалната живопис от българското Средновековие. Целият комплекс „Земенски манастир“ е паметник на културата и е филиал
на Националния исторически музей. Църквата „Св. Йоан Богослов“ е кръстокуполна и е единствената у нас с кубична форма. Размерите ѝ са 9м/9м/9м.

Светата обител е съхранена непокътната в продължение на десет века

При преминаване от вратата към олтара се образува вписан кръст в квадрат, обясняват екскурзоводите. Представители на обществото на Зидарите обсъждали и други фигури в Светата
обител. Голям интерес предизвиквал куполът на църквата, който е вписан в квадрат. Някои изследователи определят като знак самата църква с уникалната й архитектурна форма. Според една от
теориите богомилите тачели мястото и пазели в него знака на българина – единственият символ, който може да обедини религиите по света. Слухове разказват, че рицарските общества на
тамплиерите също правили край Земенския храм някои от тайнствата си.

Според древна легенда през Земен са минали и кръстоносците,които търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Кардинал от Ватикана дори предрекъл, че Земен ще спаси земята. Светата обител е в центъра на актуална българска филмова продукция.

Храмът пази уникални стенописи с живи и реалистични образи

l_block_record_142_3n5j1y6w9jТе са автентични, не са реставрирани, само са почистени и консервирани, обясни за БТА екскурзоводът Камелия Петрова.

Най-старият стенопис датира от 11 век, когато била построена обителта. Той изобразява Св. Ана и е единствената фреска, запазена от първото изографисване на храма. Автентичен е и подът, изграден от разноцветни каменни плочи.

Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Тя е предмет на специално внимание и от страна на масоните. Една от фигурите на четиримата ковачи е жена. Легенда разказва, че когато отишли при ковача и му казали да изкове гвоздеите за разпятието на Христос той отказал под предлог, че го боли ръката – по-късно наистина го заболяла. Затова на негово място отишла съпругата му. Сцената с изковаването е битова, не е библейска, уточни Камелия Петрова.

Уникалната рисунка е предмет на много спорове. Някои учени я свързват с масоните заради вплетени във фреската символи на Зидарите. Според други тя се базира на копирани нови методи от
Европа, където по същото време масово се строели готически катедрали. Повечето от тях били издигнати от масони.

Уникален е стенописът с двойния Христос на сцената „Причастие на апостолите“,разказа още Петрова. За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два образа на Христос и апостолите са разделени по шест. Впечатляващи са
сцените на Успение Богородично, Благовещение, ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. Те са тогавашните местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-ти век. Според експерти ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

На 24 май Земенският манастир ще чества храмов празник

Земенският манастир ще увеличи експозицията си. Подготвя се откриване на изложбена зала в югозападното му крило. Там ще бъдат показани и експонати от Националния исторически музей. Манастирът разполага с 11 хотелски стаи, които обаче все още не са завършени. На 24 май Светата обител ще чества храмов празник, който е в деня на Св. Йоан Богослов.

През пролетта на 1867 г. бил извършен ремонт на църквата и построена нова манастирска сграда, за освещаването на която бил поканен Кюстендилският митрополит, разказа на БТА заместник-кметът на община Земен Даниела Владимирова.

Свещениците от околните села организирали големи групи от своите енории, за да присъстват на тържеството и да видят владиката. Направен бил курбан, като заклали волове, сготвили в големи
казани гозби на местните жители, които заедно с другоселците били нагостени на обща трапеза под вековните явори на манастира.Това се случило на 20 май, когато по религиозният календар е
Св. Йоан Богослов, както се нарича и църквата. Оттогава курбан се прави винаги в деня на Св. Йоан Богослов, а местни фамилии се събират в двора на манастира, надпяват се и се надиграват,
разказа Владимирова.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Фонтаните на Ватикана остават на сухо за пръв път

| от chronicle.bg |

Стотина фонтана във Ватикана ще пресъхнат за пръв път в знак на съпричастност с продължителната суша, засегнала италианската столица. На сухо ще останат и двата водоскока в бароков стил на площад Свети Петър.

След настъпилите горещини и спаданалото през последните две години количество на валежите под средното ниво, властите в Рим вече обмисля и да въведат режим на водата. Според метеорологичния канал „Sky Italia“ в Рим през юли са паднали със 72 на сто по-малко дъждове от средните за месеца, а през юни – със 74 процента по-малко.

Загрижен за ресурсите на планетата, папа Франциск пък за първи път публикува документ на Светия престол, в който призова световните лидери да предприемат бързи мерки за опазване на околната среда.

 
 

Юбилеят на „Титаник“ ще бъде отбелязан с нов документален филм

| от chronicle.bg |

Изминаха 20 години, но еуфорията около шедьовъра на Джеймс Камерън, „Титаник“, все още не ни пуска.

По случай юбилея на култовия филм от 1997 г. National Geographic е започнал преговори с Джеймс Камерън за нов документален филм за лайнера, отплавал от пристанището в Саутхамптън на 10 април 1912 г.

Titanic: 20th Anniversary трябва да излезе през декември тази година. В него ще участват режисьора на филма и екип от експерти, които правят обзор на откритията около луксозния кораб през изминалите двайсет години, откакто филмът спечели 11 Оскара, отбеляза приходи от на 1 млрд. долара и превърна Кейт Уинслет и Леонардо Дикаприо в звезди.

„Докато пишех сценария за филма, исках всеки детайл да бъде максимално точен.“ казва Камерън за „Титаник“. „създавах истинска история и трябваше да отдам почит към всички загинали и тяхното наследство. Но успях ли да направя това. Сега, с помощта на National Geografic и последните открития на науката и технология, ще мога да преценя.“

 
 

Даниел Крейг е следващият Джеймс Бонд

| от chronicle.bg |

 

Вече е официално – Даниел Крейг ще влезе в ролята на Агент 007 поне още веднъж, потвърдиха Eon Prdouctions и MGM, притежатели на  авториските права върху филмите. Премиерата на продукцията във Великобритания е насрочена за 8 ноември 2019 г. 

Сценаристи на филма ще бъдат Нийл Първис и Вобърт Вейд, които пишат драматургията за последните шест филма за Бонд, започвйаки от „Само един свят не стига“ през 1999 г. А продуценти на филма ще са Майкъл Г. Уилсън и Барбара Броколи.

От компанията допълват още, че информация около дистрибутора на филма, дати на премиери в чужбина, актьорски състав и режисьор ще бъдат обявени на по-късна дата. Но информацията за Даниел Крей е вярна и идва от сигурни вътрешни източници на Eon, които обаче желаят да останат анонимни.

За всички почитатели това е приятна изненада, след като през октомври в интервю след завършването на последния филм от поредицата, Spectre, Крейг каза, че не желае повече да влиза в ролята на Агент 007. За щастие нещо го е мотивирало да размисли.