Цветан Василев: БНБ и прокуратурата разиграват нелеп и абсурден фарс

| от |
Да направят изследване за разходите и ползите от действията срещу КТБ, призовава банкера в интервю за в. „Банкер“

БНБ и прокуратурата разиграват нелеп и абсурден фарс. Да направят изследване за разходите и ползите от действията срещу КТБ, призовава Цветан Василев в интервю за в. „Банкер“.

Очаквам политически мотивиран доклад, а целта е подготовка на придобиването на безценица на всичко онова, което представлява интерес за ликвидаторите, посочва той.

Публикуваме цялото интервю без съкращения:

Господин Василев, какво очаквате от оценката на одиторите предвид твърденията, че в докладите си те ще установят капиталова дупка в КТБ в размер на повече от 1 млрд. лева?

– От една страна, одиторският доклад по всяка вероятност ще установи онова, което е необходимо на прокуратурата, за да докаже гръмко тиражираните си тези, а от друга – ще даде достатъчно „основания“ на БНБ да вземе сакралното решение за окончателното ликвидиране  на банката.

При всички случаи това ще бъде един политически мотивиран доклад, базиран на „факта“, че основната част от досиетата „липсват“. Убеден съм, че причината за тази „липса“ не е немарливост или преднамереност на отговорните за това служители на банката, а се корени в координираните вандалски действия на ликвидаторите на КТБ при поставянето й под специален надзор.

В  „правната“ кантора, обслужваща следствието и прокуратурата, несъмнено са налични копия от всички кредитни файлове и схеми с взаимовръзки, педантично предоставени от услужливите кошаревски свидетели. Целта, както вече многократно съм отбелязвал, е една – подготовка на придобиването на безценица на всичко онова, което представлява интерес за ликвидаторите.

В последното си обръщение ръководството на КТБ посочи директно, че наложените от Централната банка крайно рестриктивни мерки са влошили състоянието на кредитния й портфейл и са я декапитализирали. Може ли изобщо да се говори за предприети оздравителни мерки в процедурата по специален надзор, след като всички (експерти, вложители, синдикати, работодатели) упрекват БНБ, че не е направила нищо оздравително в рамките на тази процедура?

– По закон квесторите временно изпълняват функциите на представляващи на поставената под особен надзор банка до вземане на необходимото решение от страна на Централната банка. Такова решение нормално би следвало да мине през консултации и с предложение към акционерите, в случай че има надлежно установени изисквания по отношение на капитала.

Такова беше и нашето желание – да участваме в истински и конструктивни преговори за решаването на създалата се ситуация. Арогантното отношение на управителя на БНБ и представителите на марионетното правителство на г-н Орешарски обаче отказаха какъвто и да било реален и навременен диалог.

Конкретно на въпроса – ако „оздравителните мерки“, предприети от квесторите, се състоят в това  последните да се превърнат в изнесено звено на следствието и прокуратурата, да – банката е „по-здрава“ от всякога. „Оздравителният“ им принос за банката се разкрива по всевъзможни начини. Освен че се стигна до абсурда да не се разрешава погасяване на кредити за сметка на налични средства в същата банка, квесторите услужливо пропуснаха да подкрепят започналите още преди атаката срещу банката усилия на отстранения мениджмънт за защита на интересите на КТБ, наред с други, и в следните два важни казуса: По свикваното извънредно общо събрание на „Булгартабак Холдинг“ по искане на миноритарните акционери срещу политиката на неговия мениджмънт и мажоритарния акционер, неглежиращи техните интереси; По защитата на интересите на КТБ като кредитор на единия от акционерите във фабриката „Юрий Гагарин“.

В официалното си съобщение от 16 октомври БНБ пък казва, че „медийните публикации, свързани с разследване за пране на пари и други престъпления срещу собственика на „Бромак“ ЕООД Цветан Василев, следва да се имат предвид изискванията за надеждност и пригодност, на които трябва да отговарят лицата, които пряко или косвено притежават или придобиват акции на банка, съгласно българското и европейското законодателство“. Как ще коментирате започналото ново разследване срещу Вас за пране на пари? Не е ли това поредната причина да бъдете елиминиран от преговорната процедура?

– Фарсът, който се разиграва пред всички ни, е толкова нелеп и абсурден, че е трудно да повярвам, че наистина се случва. Жалка е най-вече увереността на сценаристите, че мислещите хора ще повярват, че координация в действията им срещу мен, семейството ми и банката изобщо няма; че БНБ някак случайно научава от „медийни публикации“ за разследвания за пране на пари и други престъпления срещу мен; че разследванията се стартират напълно независимо едно от друго и пр. Колко случайно, колко невинно, колко удобно.

Знаехте ли за водено срещу вас такова разследване в Лихтенщайн и/или Швейцария?

– Не, разбира се. Това не е първият случай, в който се налага чрез медии да установявам, че са предприети действия от наказателно-процесуален характер срещу мен. Този път обаче – от друго от „обективните“ остриета на атаката срещу мен – вестник „Труд“. Нищо чудно, че редакторският му екип не е публикувал и до ден днешен опроверженията от моите адвокати срещу поредните инсинуации, намерили израз в това „сериозно“ издание. Също толкова „сериозно“ е  отношението на вестника що се касае до обслужването на финансовите си ангажименти.

Колкото до конкретното „разследване“, скоро ще стане ясно, че това е поредният технологичен брак на центъра за финансов инженеринг в лицето на българското следствие и прокуратура, които очевидно правят отчаяни опити да интернационализират своята дейност.

В този смисъл едно международно интердисциплинарно изследване на тема „Aнализ на разходите и ползите (cost-benefit analysis) в процесуално-следствените действия на държавното обвинение по казуса КТБ“ също не би бил излишен. Интересно е да се види стойността на разходите по командироване на прокурори и следователи от провинцията за обиски, подслушване, следене, за създаване на нови отдели, за използване на външни консултанти, за международни срещи  и др., като се сравни с броя на спечелените дела на български граждани срещу държавата в Страсбург – и най-вече с паричния израз на присъдените обезщетения и цената на всички тези „действия“ на прокуратурата за българското  общество. / News7

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

Даяна Рос ще получи приза за цялостно творчество на Американските музикални награди

| от chronicle.bg |

Даяна Рос ще бъде удостоена с почетен приз за цялостно творчество на церемонията на Американските музикални награди следващия месец и ще го отпразнува с изпълнение от сцената.

Миналата година отличието получи Стинг, а предходни носители на приза са Елвис Пресли, Франк Синатра, Ела Фицджералд и Майкъл Джексън.

„Отне ми цял живот да стигна до тук. . .Беше удивително пътешествие за мен, изпълнено с радост и много признания“, каза 73-годишната Даяна Рос.

Иконата от Supremes вече неколкократно е пяла на сцената на Американските музикални награди и е била водеща на церемонията два пъти.
Шоуто ще бъде излъчено на живо по телевизия ABC от Лос Анджелис на 19 ноември.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

“Гласът на България” Радко Петков с дебютен сингъл

| от chronicle.bg |

Дебютният видеоклип на Радко Петков, победител в четвъртия сезон на „Гласът на България”, прави своята премиера на официалния сайт на шоуто и каналите на bTV Media Group.

Парчето, озаглавено „Ябълката на раздора”, е продуцирано от bTV Media Group, съвместно с “Монте мюзик”. Видеото на Радко ще бъде завъртяно по родните музикални телевизии след неговата втора премиера в каналите на „Монте Мюзик” на 19 октомври.

Първата си самостоятелна песен „Ябълката на раздора” талантливото момче от Троян записва само няколко месеца след като грабна голямата награда от 50 000 лв. и титлата „Глас на България 2017”. Музиката, текстът и аранжиментът са на Владимир Ампов – Графа, треньор в музикалния формат и партньор в „Монте мюзик”.

Radko Petkov_videoclip

Видеоклипът към „Ябълката на раздора” е дело на известния музикален режисьор Павлин Иванов – Bashmotion. Заснет е на три различни места около София в един от най-студените дни на септември.

Любимецът на публиката Кристиан Грънчаров и момчето, което сбъдна мечтите си в „Гласът на България” – Мишо Мишев са другите двама участници от четвъртия сезон на най-успешното музикално риалити у нас, на които bTV и „Монте Мюзик” гласуват доверие, като продуцират за тях оригинален сингъл и видоклип към него. Феновете им ще могат да се насладят на парчетата до няколко седмици.

Radko_videoclip_1

Петият сезон на „Гласът на България” ще се завръне в ефира на bTV през пролетта на 2018 г. От трети до 11 ноември екипът на шоуто тръгва на път, за да търси даровити гласове, които да се състезават за престижната титла „Глас на България 2018”.

Дебютното видео на Радко Петков „Ябълката на раздора“ може да гледате ексклузивно тук.