Трябваше ли да убиват Кадафи?

| от |

Ликвидирането на Муамар Кадафи на 20 октомври 2011 г. отбеляза края на деспотичния режим, но не и на хаоса в Либия. Щетите от въздушните удари на Запада днес засягат всички народи покрай Сахара. По онова време, за да се избегне катастрофата, Африканският съюз предложи политическо решение, което бе на път да даде резултат, но беше извършена чуждата интервенция. За това свидетелства едно от главните действащи лица.

ПРЕЗ 2011 г. в интервал от шестнадесет дни бяха извършени две сериозни чуждестранни военни интервенции в суверенното пространство на Африка, без консултации с Африканския съюз, който беше сметнат за маловажен. От 4 до 7 април френските войски се намесиха в Кот д`Ивоар. Няколко дни преди това, от 19 март, силите на НАТО, главно френски и британски, бяха започнали да бомбардират Либия. Според бившия южноафрикански президент Табо Мбеки тези събития илюстрираха „безсилието на Африканския съюз да защити правата на африканските народи пред международната общност“ . Но има един факт, за който медиите не знаят – в тези два конфликта организацията, чиято Комисия председателствах от 2008 до 2013 г., изработи конкретни мирни решения, които западните страни и съюзниците им властно отхвърлиха.

Още в първите дни на 2011 г. всичко в Северна Африка се преобърна. На 14 януари туниският президент Зин ал Абидин бен Али избяга. Сварена неподготвена, Европа не се намеси. На 10 февруари Хосни Мубарак подаде оставка в Египет. На 12 февруари протестите обхванаха съседна Либия. За западните държави либийското въстание беше добре дошло – то им даде лесна възможност да се представят за хуманитарни герои и да накарат хората да забравят подкрепата им за другите диктаторски режими. С гласуването на Резолюция 1973 в Съвета за сигурност на ООН на 17 март те счетоха, че са получили зелена светлина да започнат зловещ танц около либийския водач Муамар Кадафи.

„Афганистан близо до Европа“

СРЕД главните действащи лица в този конфликт на първо място беше Преходният национален съвет и революционерите му от всякакъв род, чиято единствена обща цел бе да се отърват от тирана. За да постигнат това, им беше нужна външна подкрепа.

На второ място идваше западната коалиция и НАТО, въоръжената ѝ ръка. Те се намесиха като висши съдници в тази нова битка в пясъците. Възнамеряваха да реагират жестоко на машинациите на Кадафи и, както в случая със Саддам Хюсеин, да го ликвидират окончателно. Но трябваше ли, за да се отърват от един-единствен човек и да спрат избиването на цивилни, да предприемат наказателна война от такъв мащаб и да избиват също толкова невинни цивилни? Играеха си с огъня и още тогава можеше да се предвиди хаосът, до който това щеше да доведе – както в Сомалия, Ирак, Афганистан и другаде.

Западният лагер, естествено, разчиташе на големия американски брат, „нацията, без която не може“, по израза на бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт. Точно в този момент обаче Барак Обама излагаше новата си доктрина за „обръщане“ към Азиатско-тихоокеанския регион. Америка, затънала във вътрешните си проблеми, породени от икономическата и финансовата криза, изпитваше нужда да се затвори малко в себе си. Поради това тя беше решила занапред да упражнява световното си водачество „прикрито“. Франция пък изостави традициите на своята дипломация и оглави международната антикадафистка коалиция. Тя пое ръководството на военните действия „открито“, с международни пълномощия.

Но кой щеше да управлява Либия след Кадафи? Кой щеше да съумее да успокои междурегионалното, междуплеменното и междурелигиозното напрежение, което предстоящата страшна конфронтация неизбежно щеше да роди? Как да се избегне хаосът вътре и дестабилизацията отвън, главно в Сахел? Това бяха основните въпроси, които си задавахме ние, в Африканския съюз.

Резолюция 1973 се задоволяваше с искането за прекратяване на огъня и забрана на всички полети в либийското въздушно пространство, за да се защитят цивилните. Тя изключваше разполагането на окупационна армия. Русия и Китай не използваха правото си на вето, тъй като не получиха отговор относно средствата, предвиждани за прилагането на тази резолюция, и благоразумно предпочетоха да се въздържат (като Германия, Бразилия и Индия). Военната намеса с участието на специални части, помощта за бунтовниците и въздушните атаки срещу войските и командните центрове, беше за Русия и Китай тежка обида и процедурна злоупотреба. Нито за миг не беше ставало дума да се отстрани Кадафи или да се наложи смяна на режима.

Западните машинации – според мнозина незаконни и неморални – предизвикаха многобройни международни реакции. Особено остра беше реакцията на Мбеки: „Мислехме, че окончателно сме сложили край на петстотин години робство, империализъм, колониализъм и неоколониализъм. (…) Но западните сили си присвоиха едностранно и безсрамно правото да решават бъдещето на Либия.“ Това гневно изказване показваше широко споделяното чувство на унижение.

За нас беше напълно очевидно, че над Либия витае призракът на гражданската война, разпокъсването на страната, „сомализирането“, тероризма и наркотрафика. Защо тогава го виждахме само ние? За какво щяха да се бият там – в защита на демокрацията, за контрола над петрола, заради гнусни предизборни сметки (Никола Саркози вече водеше предварителна кампания за президентските избори на следващата година) или за всичко това едновременно? Нима нямаше на този етап други възможни пътища освен масираните бомбардировки?

Африканският съюз беше убеден, че има други пътища. Затова той предпочете повече политически, отколкото военни мерки и съсредоточи усилията си върху изработването на „пътен лист“, който бе приет на 10 март. Документът съдържаше три основни точки: „незабавно прекратяване на бойните действия“, диалог за постигане на „консенсусен преход“ (което следователно изключваше оставането на Кадафи на власт) и крайна цел – установяване на „демократична система“. Западът искаше да премахне един човек, Африканският съюз желаеше да промени системата.

За да бъде заобиколен Африканският съюз, започнаха бомбардировките на НАТО. Това стана на 20 март, в деня, когато се готвехме да отидем в Триполи, а после в Бенгази, за да се опитаме да приложим нашите предложения.

На 19 март Комитетът на посредниците, съставен от петима държавни ръководители и получил мандат от Съюза да убеди двете страни в либийския конфликт да приемат условията на едно политическо решение, се събра в Нуакшот, Мавритания, след първата си среща в централата на организацията в Адис Абеба, Етиопия. В разгара на разискванията генералният секретар на ООН Бан Ки Мун поиска спешно да говори по телефона с мен. Същия ден той участваше в Париж в друга международна среща на върха на арабски, европейски и северноамерикански ръководители, „за да се реши и действа колективно по прилагането на Резолюция 1973“. Представителите на правителствата, събрали се в Париж, ми съобщи той, изрично го натоварили да ме помоли да разубедя нашите представители да ходят в Триполи и в Бенгази. Той посочи ясно причината: „Военните действия на НАТО ще започнат днес.“ Подобен сценарий за изтикване встрани на ООН и на посредническите усилия на Африканския съюз беше приложен и в Кот д`Ивоар. Това доказва, че някои държави не признават никаква власт над тях.

За нас работата само се отлагаше. На 10 април представителите на Африканския съюз кацнаха в Триполи, за да се срещнат с Кадафи. На другия ден в Бенгази колите ни бяха обкръжени още от летището и бяхме освирквани, докато пристигнем в хотела, където трябваше да се проведат преговорите. „Бернар-Анри Леви несъмнено стои зад това, някъде тук, може би в хотела“, помислих си тогава. Председателят на Преходния национален съвет (ПНС) Мустафа Абделджалил и неговият екип започнаха разговорите под непрекъснатия натиск на тълпа агресивни демонстранти, които не престанаха да крещят до отпътуването ни. Резултатът – Кадафи прие нашето предложение, но отговорът на ПНС беше отрицателен. Пироманите надделяха над огнеборците и конфронтацията – над преговорите.

С перспективата на времето се вижда, че Африканският съюз беше единствената международна организация, която предложи политически изход. Несъмнено защото Африка беше преживявала подобни изпитания и имаше неизлечими белези. Нека си припомним драмата, която от двадесет години изживява Сомалия, изоставена от всички след катастрофалната американска операция „Възстановяване на надеждата“ през 1993 г. Да напомним също за хаоса в Ирак и разпадането на тази държава.

В Либия, както бяхме предвидили, европейската мечта също се провали. Държавните органи се разпаднаха в полза на въоръжени главатари, мафиотски кланове и ислямски терористи-аферисти. Разграбването на складове за боеприпаси превърна страната в гигантски арсенал на открито. Организираха се безброй канали за нелегална емиграция. Либия се превърна, по думите на бивш началник от френското разузнаване, в „Афганистан близо до Европа“.

Ние бяхме предупредили целия свят, че тази бомба със закъснител накрая ще избухне в ръцете на своите майстори, които не знаеха каква история пишат. Африканското предложение, за което никой не искаше да чуе, целеше да убеди Кадафи или да поеме пътя на изгнанието като Бен Али, или да се оттегли в страната като Мубарак. Той сам трябваше да се откаже от властта, която все още имаше, за да спести на своя народ нещастията и униженията на чуждата намеса, както и ужасите на гражданската война, чийто изход щеше да е фатален за него.

Зад хуманитарния претекст

НИЕ започнахме незабавно да търсим възможните места, където Кадафи да бъде приет. За оттегляне вътре в страната предложихме Сабха, главен град на района Фезан, близо до приятелски страни от Черна Африка – преди всичко Чад. Колкото до изгнанието в чужбина, Турция отклони предложението ни. Венецуела се предложи, но въпросът беше деликатен. Обърнахме се към Египет, но привържениците на Кадафи отхвърлиха предложението.

Дипломацията е главното оръжие на нашата организация. Ние се ръководим от логиката на „превантивния мир“, а не както доста често става на Запад, от логиката на „превантивната война“, която е лишена от всякаква легитимност. Защо не ни дадоха шанса да приложим нашия план, който в крайна сметка Кадафи беше приел? Странно, но днес не се чува много гласът на свръхактивния войнстващ френски философ Бернар-Анри Леви за положението в Либия. Сега той гледа към други фронтове – Сирия, Украйна (вж. статията на Матиас Реймон).

Сред другите стратегически фактори бяха арабските държави и тяхната регионална организация. Противно на Африканския съюз, Арабската лига на практика застана на позицията на Запада. Катар показа най-голяма войнственост. Колкото до самия Кадафи, той не можеше да разбере, че в един свят, превърнал се в планетарно село, всички народи се стремят към свобода, достойнство и справедливост. Реакцията му към народния бунт датираше от друго време – разправа и само разправа.

Този странен персонаж изглеждаше на върха на славата си. С него поддържаха връзки и той имаше най-добри отношения със силните на този свят. Да си спомним престоя му в Париж в края на 2007 г. и прословутата му бедуинска шатра, разпъната на няколко метра от „Шан-з-Елизе“, или пък посещението на Саркози в Триполи през юли същата година; добрите оценки от Международния валутен фонд или отличните отношения на либийския ръководител с Италия по времето на Силвио Берлускони. Кадафи дори сътрудничеше с американските, британските и френските разузнавателни служби. А после всички грандиозни мечти на „Вожда“ се сгромолясаха като замък от карти, отнесени от „арабското цунами“. Събужда се със света в краката си, но си ляга с дъжд от бомби над главата.

На 20 октомври френската авиация засича конвоя на либийския ръководител. Тогава Кадафи тръгва да бяга пеша, но е открит и жестоко пребит от група бунтовници, накрая е убит. Стана ясно, че „хуманитарната война“, накичена с добрите и благородните чувства на новия принцип за „отговорността за закрила“, приет от ООН през 2005 г., в действителност е измама. Той прикрива една политика на силата от класически тип, чията цел е да свали един режим и да убие един държавен глава. Този път със зелената светлина на ООН.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 
 

След спектакъла на Red Bull Flying Bach в Зала 1

| от chronicle.bg |

След стотици разпродадени дати из Европа, Северна Америка и Азия, Red Bull Flying Bach гостува и у нас, тази събота, в зала 1 на НДК. трупа от световни шампиони по брейкденс и младата балерина Виргиния Тормакио, очарова близо 1500 зрители. Прекрасната публика бе във възторг от сложните фигури, в съчетание с фугите и на Бах и сложността на интерпретацията на класическата музика чрез брейкденс. Създатели на спектакъла са Кристоф Хагел и Вартан Васил. Балерината, фина и нежна като перце, привнесе още повече красота и изящност, летейки ефирно сред трупа от осем брейк шампиони: Бени Кимото (световен рекорд за въртене на глава (60 завъртания), Бибой Риъл, Бибой Тим, Спайдър, Пънишър, Рейбуум, Лу-Из и Лил Зуу*

За първи път в България, и с последно представление за 2017, съставът Red Bull Flying Bach се наслади на столицата и оцени красивата гледка към Витоша. Там те се спряха, за да се увековечат в снимки с безценната гледка.

„Благодарни сме, че най-накрая имахме възможността да се изявим на българска сцена. Отдавна очаквахме този момент, и фурорът в зала 1 ще остане в сърцата ни завинаги!“ – сподели Майкъл Роузман – Микел – артистичен директор и част от шоуто като брейкденсър от основаването на състава.

„Уау, просто уау, тази вечер усетих, че всички летят с нас в залата и супер много се кефят на тази невиждана смесица на улични танци с класика! Благодаря за незабравимото преживяване“ – бяха думите на Бибой Риъл – роден в Кейптаун и същински брейкър, който олицетворява себе си чрез този танц.

На рояла, бе Вида Калоянова – Хагел, която бе много развълнувана да свири отново пред българска публика „Добре темперирано пиано“* от Й. С. Бах. Тържественото откриване на спектакъла направи Вида, заедно с заедно с колегата си на чембалото. „За мен е много вълнуващо да свиря в родния ми град след близо 30 години като солист. Съпругът ми е много щастлив, че спектакълът гостува в България, откъдето е започнала моята музикална кариера. Тази вечер ще помня винаги! Благодаря на публиката за подкрепата и безбройните аплодисменти!“

„Влюбена съм в българската публика! Иска ми се да има още поне 2 спектакъла в тази прекрасна страна, хората са толкова сърдечни! ”, сподели развълнуваната италианска балерина Виргиниа Томаркио.

Вечерта след успешния си първи спектакъл, Летящите стъпки посетиха столичен клуб в близост до НДК, където се сляха с танцуващите и празнуваха почти до сутринта.

Благодарим за съдействието на организаторите Sofia Music Enterprises за професионализма и съдействието в реализирането на този дългоочакван проект.

 
 

До половин година всеки ще има достъп до електронното си здравно досие

| от chronicle.bg |

Министерството на здравеопазването си е поставило за цел до половин година всеки българин да има достъп до електронното си здравно досие. Това обяви пред БНТ министър Николай Петров.

„Трябва да престанем с хартиените епикризи, хартиените рецепти и здравни книжки. Базата данни я имаме, кодовете за достъп са налични, но само 30 000 души са проявили интерес“, добави той. Мнението на проф. Петров е, че с електронните досиета ще се засили контролът върху дейностите, финансирани от здравната каса.

Иначе в самата каза догодина ще влязат над 400 милиона лв. „Повече пари ще влязат в системата на здравеопазването, но това изисква по-голяма отговорност. Моята отговорност виждам в тази посока – не просто да пестим пари, а рационално да ги разходваме и да има един момент, в който да кажем „за здравеопазване са необходими толкова пари и това да бъде защитимо…. Защото в момента се движим в омагьосан кръг: знаем, че за здравеопазване са нужни повече пари, но нямаме аргументите да кажем колко“, коментира здравният министър.

По думите му, клиничните пътеки ще бъдат преразгледани и по отношение на тяхното съдържание. Проф. Николай Петров обясни, че в тях трябва да бъде включен и трудът на лекаря, като той да се оценява по резултата му. Акцентът ще бъде поставен върху интереса на пациента и на второ място – върху този, който извършва лечебната дейност.

„Средствата по всяка от пътеките са определени през 2006 г., когато средната работна заплата беше 600 лева, сега е над 1000 лева. Процентът за заплащане на труда е все по-голям и това създава напрежение и стремеж да се правят повече пътеки, да се изкарват пари, с които да се защитят заплатите“, каза още министърът.

 
 

Дженифър Анистън пусна парфюм във формата на сълза

| от chronicle.bg по БТА |

Дженифър Анистън заяви, че новият й парфюм Chapter One е вдъхновен от тийнейджърските й години.

48-годишната Анистън, прочула се с превъплъщението си в образа на Рейчъл Грийн в сериала „Приятели“, разкри, че съдържащото благоуханието стъклено шишенце с форма на сълза е повлияно от парфюмите на майка й Нанси.

„Това е женски микс с флорални, цитрусови и горски нотки, който е пленителен и същевременно достъпен – каза тя пред сп. „Пийпъл“. – Формата на сълза е вдъхновена от тийнейджърските ми години, когато вниманието ми бе привлечено от шишенцата с парфюми на майка ми.“

Актрисата освен това довери, че в тийнейджърските си години плескала лицето си с много грим, но по-късно променила вижданията си и сега смята, че красотата е вътрешна.

„Имаше години, в които използвах много грим, но по-късно си дадох сметка, че за мен красотата не е свързана толкова с косата и грима ми, колкото с това как се чувствам отвътре“, отбеляза Дженифър.

Това все пак не означава, че Анистън не използва козметика – тя предпочита розов лак за нокти и продуктите за красота на Шарлот Тилбъри.

 
 

Седмичен хороскоп: силно начало на седмицата

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 23.10. до 29.10.)

В понеделник и вторник Луната ще пребивава в най-оптимистичния знак от зодиака, Стрелец, което прави тези дни изключително подходящи за стартиране на нови проекти, промяна на мирогледа, предприемане на пътувания, забавления с приятели и познати, правене на важни покупки и подписването на важни договори.

Огнените знаци Лъв, Овен и Стрелец, както и хората с Асцендент или лични планети в тези знаци, ще бъдат особено продуктивни и пълни с идеи през периода. Много е важно обаче след първоначалния тласък и стартиране на планираното да не загубят инерция, ами да са достатъчно последователни и старателни в довършването му. Имат голям шанс за успех и признание, трябва им само малко повече упоритост, за да ги постигнат.

От сряда до петък включително Луната ще се намира в знака Козирог, знакът отговарящ за задръжките, ограниченията, отговорностите и старанието. Възможно е през периода да имаме усещането, че трябва да полагаме повече усилия, от колкото ни се иска и да имаме сблъсъци с авторитети, пред които ще ни се наложи да се отстояваме.

Добре е да използваме тези дни за равномерно и старателно напредване по важен за нас въпрос, за занимания със строителни и ремонтни дейности, оправяне и подреждане на документация.

Дните ще бъдат най-напрегнати за кардиналните знаци Козирог, Рак, Везни и Овен, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях не са изключени занимания с наследствени или семейни въпроси, грижа за възрастни роднини или разговори с високопоставени лица.

Събота и неделя Луната ще преминава през знака Водолей и това разположение на Светилото ще направи уикендът подходящ за занимания с нови технологии, политика, телевизия, срещи с приятели и социални контакти.

Много е вероятно през периода да ни хрумне идея, как да осъществим своя отдавнашна мечта или да получим дълго чакана помощ за нещо, което ни тормози отдавна. Възможно е също така през тези дни да имаме изненадващи доставки, обаждания, съобщения или срещи. Не са изключени внезапни обрати или промяна в плановете.

Въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с Асцендент или лични планети в тези знаци ще прекарат уикенда в компанията на любим човек и в приятна атмосфера.

През цялата седмица движението на Слънцето, Светилото, което отговаря за нашите таланти и съзнателни нужди, ще съвпадне с Юпитер, планетата на късмета, щастието и разширението в знака Скорпион , знакът символизиращ големите промени.

Този аспект ще даде предпоставка повечето от нас, най-вече неподвижните знаци Водолей, Телец, Скорпион и Лъв, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да се откажат от неща, които от известно време са им в тежест и ги затормозяват.

Някои от тях ще преустановят контакт с хора, други ще завършат или прекъснат работен проект, а трети ще разчистят жилищата, документите или гардеробите си. По този начин ще имат възможност да освободят място за нови хора, нови преживявания, нови вещи или нови проекти.

Периодът е предразполагащ да започнем на чисто в някоя сфера от живота ни или рязко да сменим посоката.