Трудният път пред Украйна

Файненшъл таймс, редакционен коментар

Между 1995 и 2010 г. Украйна договори с Международния валутен фонд шест стендбай заема и една по-дългосрочна кредитна линия, което я направи един от най-честите просители пред вратата на установения във Вашингтон заемодател. Но обявеният вчера от МВФ двегодишен спасителен план на стойност между 14 и 18 милиарда долара е може би най-важната финансова програма, уредена за Украйна, откакто тя се отдели от Съветския съюз през 1991 г.

Предполага се, че заемът на МВФ ще отвори възможност за отпускане на допълнителна помощ на стойност 9 милиарда долара от САЩ, ЕС, Япония и други, които са благоразположени към каузата на украинската независимост. Парите ще бъдат предоставени в критичен момент от историята на страната, броени седмици след народната революция, която свали от власт силно корумпирания, но пряко избран президент, а Русия анексира Крим като ответна мярка.

Но истинската значимост на спасителния план на МВФ е, че ако политическите и бизнес лидери на Украйна не успеят да се възползват от възможността, която предлага той за превръщане на страната им в стабилна, просперираща европейска демокрация, този шанс може да не се появи отново доста дълго време. Всеки политически и бизнес лидер, който искрено желае Украйна да бъде свободна и процъфтяваща, трябва да признае както преди, така и след президентските избори на 25 май, че предназначените за държавно изграждане реформи, въплътени в спасителния план на МВФ, не са въпрос на избор, а на върховна национална необходимост.

Тези реформи включват познати препоръки от МВФ като по-свободно плаваща валута и по-строг контрол върху държавните разходи, които да бъдат постигнати отчасти чрез съкращаване на енергийните субсидии за домакинствата и предприятията. Прави чест на временните украински власти, че вече обявиха повишение на цените на газа за потребителите с над 50 процента и за предприятията с 40 процента.

Но МВФ също така правилно настоява за строг закон за обществените поръчки, който да изкорени корупцията в държавния сектор. Пълната прозрачност е отдавна закъсняла в енергийната промишленост. Освен тези мерки е нужна подходяща правна рамка, за да се гарантира поземлената собственост, да се развият пазарите на земя и да се стимулира модернизирането на земеделския сектор, който е една от традиционните силни страни на Украйна.

Накратко, страната трябва да сложи край веднъж завинаги на наглите кражби на държавни средства, личното обогатяване на властниците за сметка на гражданите и тъмните бизнес сделки, които позволяват на баснословно богати олигарси да подчиняват на волята си политици. Вместо това елитите в страната трябва да насочат вниманието си към дълго пренебрегвани задачи, които ще бъдат от полза за 46-милионното население на Украйна, като подобряването на здравеопазването, транспортните мрежи и образованието.

Това е осъдителна присъда за тези, които забогатяват чрез грабежи в съвременна Украйна, чиято национална икономическа производителност днес е по-ниска, отколкото беше при падането на комунизма, докато тази на съседна Полша се е удвоила. Няма съмнение, че украинците биха понесли по-търпеливо временните жертви, подразбиращи се от мерките на МВФ, ако олигарсите в страната, просветени от патриотична отговорност, обещаят, че ще дадат личен финансов принос за възстановяването на държавата. Също така правителството, което трябва да бъде назначено след изборите през май, би спечелило по-голямо одобрение, ако положи ревностни усилия да издири богатства, придобити не само от сваления президент Виктор Янукович и негови приближени, а и от други бивши управници след края на комунизма.

Що се отнася до Русия, нереалистично е да се очаква, че Кремъл ще даде принос за предвожданите от МВФ спасителни усилия, като възобнови помощния пакет за Украйна на стойност 15 милиарда долара, който спря след революцията в Киев през февруари. По-скоро мерило за намеренията на Москва към Украйна ще бъде това дали тя ще запази нормални търговски отношения или вместо това ще избере още повече да влоши тежкото икономическо положение на Украйна, като разстрои нейния износ за Русия или като прекъсне газовите доставки. И в двата случая МВФ, западните правителства и самите украинци трябва да проявят постоянство в усилията за реформи. Това ще бъде продължителна, трудна работа.