Трудният път на жените

| от |

Навремето жените са били длъжни да отговарят за домакинството, днес те стават канцлерки, мениджърки, професорки. Пътят към върха обаче е труден. В обществото все още доминират старите клишета и предразсъдъци, пише Дойче веле.

2610450_G

В стария германски гражданско-процесуален кодекс е записано следното: „Жената сама отговаря за домакинството“. В прав текст това означава, че към задачите на жената са спадали готвенето, гладенето, чистенето и грижите за децата. Ако пък е искала да работи, жената е трябвало да поиска разрешение от съпруга си. Времената обаче се менят – в полза на жените. И връщане назад няма. През 1977 година параграфът в гражданско-процесуалния кодекс е променен така: „Съпрузите се грижат за домакинството по взаимно съгласие“. Малък напредък – поне на хартия.

Днес, почти четири десетилетия по-късно, работещата жена вече не е рядкост, а норма в професионалния живот. „Жените са големите печеливши от образователната експанзия. Нещо повече: те искат след завършване на образованието си непременно да работят по професията си“, казва социолжката проф. Юта Алмендингер. Тя е шефка на германския Научен център за социологически проучвания. Равноправието между мъжа и жената обаче все още е далечна перспектива – и то въпреки усилията на политиците, обещанията на икономистите и постепенната промяна в общественото мислене.

Времето не е спряло

В Германия близо 72% от жените в трудоспособна възраст работят. Това става ясно от едно актуално проучване на консултанската фирма „PriceWaterhouseCoopers“. Това са почти десет процента повече, отколкото преди десет години. „Политиците заложиха темата в своите програми и фирмите реагираха. Германия върви по пътя към пълна равнопоставеност на жените в професионалния живот“, казва Петра Юстенховен от „PriceWaterhouseCoopers“. Тя посочва, че, според проучването, Германия се е изкачила до осмото място в класацията за равнопоставеност на жените в професионалния живот и така надвишава средното ниво в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). През 2000-та година Германия е била на 18 място в същата класация.

Новата федерална министърка на семейството и младежта обаче не се задоволява с осмото място. Мануела Швезиг има амбициозни планове. „Много жени все още са изправени пред избора между семейство и кариера. За съжаление семейството и професията често се съчетават трудно“, казва тя в разговор с Дойче Веле. Швезиг иска да подкрепи младите родители с нови програми за съвместяване на професията и семейните задължения. Така например тя предложи работната седмица за родителите с малки деца да бъде намалена до 32 часа, но без това да бъде съпроводено от намаляване на заплатата. Плановете на новата министърка обаче не срещат широко одобрение сред коалиционните партньори.

Целта не е постигната

Така в официалните статистики Германия още дълги години ще се нарежда след скандинавските държави. През последните години обаче Федералната република е започнала все пак да ги догонва. „Много неща се промениха за добро, но все още няма пълна равнопоставеност. Все още жената може да навлезе в типично мъжките професии само благодарение на определена квота“, казва Юта Луц-Кадерайт от Международния женски център в Бон. По отношение на заплащането също има какво да се желае. Все още разликата в заплащането между мъжете и жените в Германия е голяма – става въпрос за 16 процента. За сравнение: разликата в заплащането между мъжете и жените в Ирландия например е само четири на сто.

В Германия броят на жените, работещи на пълен работен ден, също е под средното ниво и съставлява 64 процента. Отличиници в това отношение са Унгария и Словакия с 94 процента. Да търсиш жени на висши постове в Германия пък е все едно да търсиш игла в купа сено. „Нов закон трябва да гарантира в бъдеще около 30-процентна квота на жените в надзорните съвети на германските концерни“, казва министърката на семейството и младежта Мануела Швезиг. Тя залага и на доброволното съгласие на големите фирми.

Промяна в общественото мислене

Политиците и фирмите полагат усилия да предложат на жените по-добри условия за съчетаване на семейство и кариера. За да има обаче равнопоставеност, едно нещо трябва да се промени основно, смята Юта Луц-Кадерайт. „Желателно е нашето общество да се отвори още повече. Както във Франция или Швеция, където е абсолютно нормално жените да работят“, казва тя.

Социоложката проф. Юта Алмендингер споделя становището ѝ. „Необходима е промяна в мисленето. И то по-голяма от досегашната. В Германия развихме модел, при който мъжът работи на пълно работно време, а жената на половин ден“, казва проф. Алмендингер. Само че този модел не съответства нито на желанията на жените, нито на техните финансови нужди.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Как се купува кола „на сляпо“ или историята на един достоен хондаджия

| от chronicle.bg |

Истинските фенове знаят точно какво искат. И точно затова са истински. Ето една интересна история от първите дни на автомобилният салон София 2017.

Запален млад клиент трябва 6 месеца да чака, за да може да види и докосне колата, която е предплатил. Интересното в случая е, че когато той е капарирал избраницата си, дори не е знаел колко всъщност струва тя.

През месец май тази година младежът влиза в шоурум и иска да купи най-бързата кола с предно предаване, поставила рекорд на пистата Нюрбургринг – новата версия на Honda Civic Type R. Търговците му отговарят, че имат на разположение предишния вариант на бегачката, но за новата няма как да сключат договор, защото все още дори в Европа цената не е обявена – колата ще бъде представена на изложението във Франкфурт, след това ще бъде предоставена на дилърите и чак от есента ще влезе в продажба. А конкретно за нашата страна, това може да се случи чак след като моделът бъде представен на пресконференция в рамките на Автосалон София 2017, което означава от 14 октомври нататък. Младият човек обаче знае точно какво иска и настоява да остави капаро, за да получи още първия екземпляр. След кратка сметка, базирана на цената на предишната модификация, той оставя приблизително 90% от стойността на колата, като цялото плащане да бъде изравнено, когато неговият Type R дойде в България.

Така историята на тази „сделка на сляпо“ завършва с хепиенд в първия ден на софийското автомобилно изложение. Тогава, минути след официалното представяне на колата в Интер Експо Център, той е повикан в шоурума на фирмата в Пловдив, за да види своята красавица. Следва бърза регистрация в КАТ и се очаква до дни младият клиент и Civic Type R най-накрая да се съберат. До момента сключените договори за този супер модел в България са почти 10.

Honda Civic Type-R-1

Еуфорията по най-бързата Honda води до странни търговски практики и на други места по света. Бройките са ограничени, дори и за САЩ, така че дилърствата там са получили само по една кола, независимо колко са поръчали. В едно от тях търговецът е решил, че иска да задържи колата възможно най-дълго, за да могат клиентите да я виждат. Затова е сложил цена, с 30% по висока от реалната и е вярвал, че никой няма да иска да я плати. Е, сгрешил е. Автомобилът е купен на втория ден, въпреки че клиентът е бил ясно уведомен, че плаща свръх цена.

Идеята, макар и без да е постигнала търсения резултат, е била възприета от много представителства на марката в САЩ. Като следствие на този случай, обявените цени на Type R в Щатите си остават с приблизително 30% по-високи. Въпреки това автомобилите не достигат.

 
 

Двубоят Пулев-Джошуа окончателно пропадна

| от chronicle.bg |

Двубоят между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа няма да се състои, обяви промотърът на световният шампион Еди Хърн. Българският боксьор е получил частично разкъсване на гръден мускул и няма да успее да се възстанови за 28 октомври.

Вместо него на ринга на стадион „Милениум“ в Кардиф ще се качи Карлос Такам. Камерунецът с френски паспорт е на 36 години и има 35 победи и три загуби в професионалния бокс. Той е №3 в ранглистата на Международната боксова федерация (IBF), за чийто пояс Пулев беше първи претендент.

„В късния следобед получих обаждане от Кале Зауерланд, който ме информира, че Пулев е контузил рамото си може би е аут от двубоя. По-късно това беше потвърдено от неговия доктор. Според правилата на IBF претендентското място отива при следващия по ранглиста, който е Такам“, заяви Хърн.

Освен пояса на IBF Джошуа ще защитава титлите на Международната боксова организация (IBO) и Световната боксова асоциация (WBA).

Олимпийският шампион от Лондон 2012 преследва 20-ата си победа в 20 мача на професионалния ринг. Всеки един от двубоите му е завършил с нокаут.

„Това е трудна ситуация за Антъни, защото той се подготвяше целенасочено за стила и височината на Пулев. Сега ще трябва да се изправи срещу боксьор с коренно различен стил. Досега това не се е случвало в кариерата му, но той е готов за всякакви предизвикателства“, каза още Хърн.

 
 

8 тайни на успеха: Колко е важен етикетът с Валентин Игнатов

| от chronicle.bg |

Никой не е скочил високо, докато е искал да направи просто една малка крачка.

„Направи нещо голямо“ е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung – Galaxy Note 8.  Достатъчно голям, за да не е малък и достатъчно компактен, за да не е прекалено голям – този път от Samsung са право в целта с размера. И не само с размера. 

Помолихме няколко човека с богат бизнес опит да ни разкажат за тяхното правене на нещо голямо, за съвета, който са получили в подходящ момент. Както и да дефинират „успеха“ според собствените си принципи – и дори да ни го напишат на ръка с S Pen стилуса на Note8.

 

Успехът е понятие, в което може да се набутат всевъзможни измерители и смисли: пари, слава, семейно щастие, популярност, власт, поредица от малки постижения или един голям пробив…какво ли не. Но истински успешният човек се познава бързо и безпогрешно, когато разговаряш с него на живо.

Обикновено той е спокоен, уверен, без хистеричната необходимост непрекъснато да говори за успехите си, с добър подход към хората. Той е събеседник, общуването с който носи усещане за смисленост и спечелено време.

Валентин Игнатов е точно такъв успял човек: той не излъчва претенциозност, не налага мнение и говори така, че събеседниците му го слушат не защото трябва да го слушат, а защото им е интересно. Нещо, с което, нека бъдем честни, малко хора могат да се похвалят.

DSC_2373

Валентин започва своята кариера от Pepsi, където работи като търговски директор. Пътят му минава през Devin, където е един от собствениците, и в момента се намира в една област, която е по-привлекателна от водата и безалкохолните: бирата.

В момента той произвежда Karsten – висококачествена бира, която се произвежда в завода на Tuborg-Carlsberg в Букурещ. Валентин разбира не само от бири. Говорим си с него за маркетинг, за разликата между стока и продукт, за италианците-палячовци и италианците-бизнесмени, за немските му корени и за България – държавата, в която има място за хората, които искат да успеят.

DSC_2346

Какво пият българите? Обичат ли бира?

Българите много обичат да пият бира. Тя е една от най-древните питиета, измислена е още от древните египтяни, които са ферментирали пшеница и са пили бира. За разлика от годините на социализма, бирата която сега се произвежда в България е много качествена и по нищо не отстъпва на западните бири.

Тогава имаше един виц, за българи, които изпратили в чужбина бира за проверка. Върнали им я с бележка, че „Вашият кон няма проблеми с бъбреците“.

Сега вече не е така. За производството на добра бира е изключително важно да има добра вода, а у нас водата е много чиста, което е първата предпоставка за направата на хубава бира.

Нещо за твоята бира? Ще ни убедиш ли да я пием?

Произвеждаме Карстен от три години в Румъния при бутилировача на Carlsberg и Tuborg. В същия завод се правят и соковете Granini, които навремето внесох в България. Тази година имаме голям успех, тъй като една от големите търговски вериги у нас, Billa, ми се довери и приеха Карстен да бъде акцент в летния сезон. Бирата се приема много добре, тъй като е малцова бира, няма изкуствени съставки, а процентът на алкохол е в оптималните граници, които са между 4,5 и 5. В случая на нашата бира той е 4,7.  Другият измерител за хубава бира е съставката твърдото вещество, т.нар. плато, чиито съвършени стойности са между 10 и 11. При Карстен то е 10,5. Освен това, бирата е евтина.

Какво отличава евтината бира от скъпата?

Като производство всички бири са евтини, когато говорим за мейнстрийма. Ако решите да произвеждате бира, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция е много голяма. Но оттам нататък, това, което вкарваш, за да се прави бирата, е минимално: пшеница, малц, хмел, вода. Разбира се, има бири на друго ниво: белгийски, бенедиктински, които се правят по манастири…там производството неизбежно е по-скъпо. Но разликата в цената при мейнстрийм бирите не е в качеството им, а в маркетинга, дистрибуцията и средствата за продажба.

Цялото интервю с Валентин Игнатов четете в Webcafe.bg.