Трима души посетиха 19 европейски страни за 24 часа

| от |

За по-малко от 24 часа трима приятели от Норвегия прекосили част от Стария континент, съобщава сайтът  business-standard.com.

Така постигнали световен рекорд по броя на страните, които  са посетили за едно денонощие. 39-годишният Гунар Гарфорс, Ойвинд Дюпвик, на 38 години, и  Пак Тай-йон, на 42, могат да бъдат смятани за рекордьори. Макар да не са обиколили света за 80 дни, те са пребивавали в 19  различни страни за 24 часа.

След като поели от Гърция, тримата ползвали самолети, за да печелят време, и паркирани на летищата автомобили. Така успели да посетят България, Македония, Косово, Сърбия, Босна, Хърватия, Австрия, Унгария, Словакия, Словения, Чехия, Германия,  Холандия, Белгия, Люксембург, Франция и Швейцария.  Пътешествието им приключило в Лихтенщайн, 20 минути преди да изтекат първите 24 часа от началото му.

 

С БТА

 
 

„Истанбул червен“ – победител на първия конкурс на „Синелибри“

| от chronicle.bg, БТА |

Третият кино-литературен фестивал CineLibri приключва, но срещите с киното и литературата продължават. „Истанбул червен“ на Ферзан Йозпетек – победител на първия конкурс на „Синелибри“, ще има три допълнителни прожекции – днес, в последния ден от фестивала, от 14.00 ч. в „Евросинема“, на 23 октомври от 18.30 ч. в кино „Одеон“ и от 19.30 ч. в Културния център Г8.

„Изгубеният град Z“, „По действителен случай“ и „Завръщане в Монтаук“ ще бъдат разпространени от CineLibri и извън рамките на фестивала, като при последния това ще се случи специално с желанието на режисьора на филма Фолкер Шльондорф.

Финалът на фестивала ще бъде поставен с грандиозно парти с участието на Рут Колева и диджеите DJ VaGro и DJsupermax тази вечер в Sofia Live Club след 21.30 часа. Входът е безплатен и всички са поканени.

Извънредните прожекции продължават до 26 октомври в „Евросинема“, „Одеон“ и Г8 и включват още „Дама Пика“, „Изгубеният град Z“, „Светлина между два океана“, „Бунтовник в ръжта“, „Ана Каренина. Съдбата на Вронски“, „Вечерята“, „Любимата формула на професора“, „Дюн“ на Ходоровски“, „Историята на прислужницата“, „Дона Флор и нейните двама съпрузи“, „Хомо Фабер“.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Питър Динклидж е станал татко за втори път

| от chronicle.bg, БТА |

Питър Динклидж, познат с ролята на Тирион Ланистър в хитовия сериал „Игра на тронове“, и съпругата му, театралната режисьорка Ерика Шмид, са станали родители за втори път.

Двойката е известна с това, че изключително ревниво пази личния си живот. 48-годишният Динклидж и 42-годишната Шмид са семейство от 2005 г. и имат 5-годишна дъщеря, чието име не са съобщавали официално. Съпрузите не са оповестявали публично, че очакват второ дете. Единственото свидетелство, че фамилията ще се увеличи с още един член, е появата на Ерика с наедряло коремче на светско събитие по-рано през годината.

Според сп. US Weekly второто отроче на звездната двойка, чиито пол и име са неизвестни, през септември вече е било родено.

 
 

Плюс моделът точно копие на Джиджи Хадид

| от chronicle.bg |

Първо – искаме да уточним нещо. Нямаме си идея как изобщо понятие като „плюс модел“ съществува или защо, нито кой го е измислил, но от няколко години вече се насади в модната индустрия.

Светът обаче, някак си, свикна с това. А дори една лъжа, повторена 1000 пъти, се превръща в истина. Или поне така казваха старите хора.

Определяна като „плюс“, холандската моделка и блогърка Иза Изерман наскоро се прочу и с друго свое качество – удивителната си прилика със супермодела Джиджи Хадид.

А, ето и разликата – единият е супермодел, а другият – „плюс модел“. А уж се борихме срещу етикетирането…

Набедената за Instagram-двойничка също е със светли очи, но докато нейните са сини, тези на Джиджи бият по-скоро към зеленото. Косата й, разбира се, е руса, а устните й са дори по-плътни от тези на Хадид.

И двете са на 22, но според Иза тя прилича повече на по-малката сестра Хадид – на Бела.

„В началото някой го спомена в Instagram. Но когато започнах да работя с MiLK, те пуснаха снимка със заглавие „Новата закръглена Джиджи Хадид“, и чак тогава осъзнах, че може и да е истина“, споделя Изерман.

Снимкина Иза Изерман може да видите в галерията горе. на Намирате ли прилика?