Toва, което не знаем за Валери Петров

| от |

 За живота, постиженията и кончината на великия Валери Петров се изписа много – в годината след неговата загуба близките, приятелите и поклонниците му си спомниха, разказаха, обезсмъртиха го.

Но истината е, че Валери Петров е безсмъртен от самото си раждане – появил се на бял свят, носейки в себе си гения на възвишения творец.

Сред всичките факти и постижения на един от доайените на българската литература ви предлагаме няколко, които може би не знаете, забравили сте или сте пропуснали. Без тях обаче образът на Валери Петров би останал недовършен.

Валери Петров не е знаел английски.

Безспорно най-добрите български преводи на английския бард Уилям Шекспир са дело на Валери Петров. Малко известен е фактът, че Валери Петров не е знаел английски. Той е интерпретирал сонетите и пиесите на великия Шекспир, след като е чувал грубия им превод от свой приятел. Това е може би и причината интерпретациите на Валери Петров по Шекспир да са равни по сила и уникалност с текстовете по английски. Може да си позволим дори да опровергаем Бърнард Шоу, който казва, че поезията е това, което се губи в превода. Аргументът ни е всеки ред по Шекспир, представен от Валери Петров.

Участвал е във Втората Световна война

След като завършва медицина през 1944 година и работи известно време като лекар, Валери Петров участва във втората фаза на войната срещу нацистка Германия като военен писател. Там се среща с Радой Ралин, с когото ги свързва дългогодишно приятелство.

Израснал е във Варна

Малко от нас знаят, че един от любимите градове на писателя е морската столица Варна. Тъй като майка му е родена там, той прекарва летните си ваканции на улица „Славянска”. Той е почетен гражданин на града. Прекарва последните си години в малка къщичка с двор, където продължава да пише. Обичал е разходките по плажа.

Издава първата си книга на 15 години

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“. През 1936 г. в сп. „Ученически подем“ са отпечатани и първите му стихове.

Валери Петров е Асен Раковски

Валери Петров е използвал псевдонима Асен Раковски и именно с този псевдоним излиза от печат „Птици към север”.

Номиниран за Нобелова награда

Валери Петров е предложен за номинацията от Съюза на Българските писатели. Името му е в почетния списък на Международния съвет за детска книга.

Валери Петров участва в холивудски филм

Валери Петров е единственият българин, който присъства като сценарист в съвременен холивудски филм. По неговия филм „Йо хо хо” (1981) е направен холивудски римейк The Fall (2006). Освен това е автор на първия български мюзикъл „Когато розите танцуват“, на пиесите „Честна мускетарска“ и „Театър, любов моя“.

Валери Петров е бил забранен в България

През 1970 година Валери Петров се сблъсква с комунистическия режим в България. Макар да е заклет комунист, той отказва да подпише официална петиция, осъждаща присъждането на Нобеловата награда за съветския дисидент Александър Солженицин. В резултат на това на Валери Петров му било забранено да публикува свои творби в продължение на години. Именно тогава става преводач.

Ядосвал е Тодор Живков

Заради филма по сценарий на Радой Ралин „Невероятна история” Тодор Живков се ядосва и казва: „Кенеди ли ви плаща, да правите такива филми?”

Любимото му питие е уиски

Любимото питие на българския поет е „доброто” уиски, което пиел на малки глътки. Любимото му цвете – синя тинтява. Единственият подарък, който признавал, е книгата. Обичал е да пуши, но го е правил тайничко, защото близките не му позволявали.

Вярвал е в динозаврите

Валери Петров е вярвал, че в генетичната памет на съвременния човек има гени на динозаврите.

Женен е за ученическата си любов

Валери Петров бе женен за ученическата си любов. Със съпругата му Доменика са съученици в Италианското училище.

Участва до последно в протестите

Макар на преклонна възраст – 92 години, Валери Петров участваше редовно в протестите на жълтите павета в столицата през 2013 година. Той се включи и в шествията срещу орязването на бюджета на Българската академия на науките.

 

 
 

Нов филм от Гийермо дел Торо (трейлър)

| от chronicle.bg |

Гийермо дел Торо е майстор на мрачните приказки с хора и същества и щуротиите помежду им. Сега, 10 години след „Pan’s Labyrinth“ мексикано-американският режисьор се завръща към приказното. „The Shape of Water“ е филм с равни части фентъзи, история и хорър за чистач, който се сприятелява с морско чудовище.

В трейлъра виждаме Елиса (Сали Хоукинс), няма жена, която чисти лаборатория от времето на Студената война заедно с приятелката си Зелда (Октавия Спенсър). Елса живее монотонен живот- нещо, което рязко се променя след като открива амазонско същество, държано в плен от правителството. Двамата завързват близко (дори романтично?) приятелство, което и дава нещо, което не намира сред хората.

Елса започва война за живота на съществото срещу учен (Майкъл Шанън), който иска да го убие, за да разбере по-добре свръх способностите му, които могат да помогнат на САЩ в борбата им срещу руснаците.

Филмът излиза по кината на 8 декември.

 

 

 
 

Най-добрите сериали от 2000 година до днес

| от chronicle.bg |

Всяка година излизат по един вагон сериали, но все някак винаги най-добрите успяват да не потънат в блатото.

От началото на века сериалите се засилват все повече и повече, за да станат гигантският магнит за внимание, които са днес. Критиците през това време, разбира се, си критикуват, но с развитието на бранша все повече и повече им се налага да признаят стабилността на определени произведения.

Събрахме най-добрите сериали за всяка година от 2000 до днес, за да видим… какво да видим. Някои от заглавията се повтарят, но такава е съдбата на поета. По-важното е, че в галерията ни може би ще намерите неща, за които не сте чували.

Използваме рейтинга на Metacritic. Приятно прекарване с галерията ни!

 
 

7 условия да бъдеш „нормален човек“

| от Георги Развигоров |

Нормална делнична сутрин. По телевизора върви „На кафе“ и Гала е поканила Джино Бианкалана. Ако това име не ви говори нищо, значи не сте нормални. Двамата с видима наслада дискутират скорошната катастрофа, която е преживял – счупени крака, екстензии, припадъци в линейка, такива неща. Като за фон на сутрешен тоалет е перфектно. След малко обаче Джино казва: „Аз съм нормален човек“.

Не съм чул контекста и внезапно изпадам в шок. Как така Джино е нормален човек? Та нали спечели VIP Brother? Нали живее в Щатите? Има пари, папарашки снимки с полски модел с уста колкото Аржентина, бившо гадже – чалга певица т.н.? Ако той е нормален, тогава какво можем да кажем за Сийчето с червената коса, която продава баници долу, и тя ли е нормална? А Пепи от центъра за градска мобилност, който завърши „Киров“ и сега чака второ дете от Надя и двамата живеят под наем в двустаен в „Надежда“, и той ли е нормален? А ако ТОЙ е нормален, тогава какво да кажем за Марчето от „Иван Вазов“, която от четири месеца лежи в психодиспансера с още неизяснена диагноза и смята, че от ГДБОП я тровят с болничната супа? И тя ли е нормална? Не, не. Настава тотална обърквация.

Време е да се поставят рамки кой е нормален и кой не е. Ето няколко базисни условия:

За да си нормален, трябва да:

Имаш здраво тяло.

Ако имаш диабет, не си точно нормален. Мериш си кръвната захар често, отваряш си кенче с кока-кола насред магазина, бодеш се с разни игли…Знаем, че не си наркоман, ама нещо не ти е чиста работата. Ако имаш високо кръвно…абе може и да си нормален, защото е много масово, но не си съвсем. За да си нормален, трябва да си в съвършено здраве. И по възможност да спортуваш три пъти седмично. За здраве.

Имаш здрава психика.

Ако се е случвало да получиш паник атака, ако си имал епизод на тревожност, ако пиеш антидепресанти, ако някога си пил ксанакс или си бил в лошо настроение за повече от ден, нещо ти има. Не си нормален. Даже май…как да го кажем…си луд.

Имаш апартамент.

Абе може и под наем, но някак ПО-нормално е да имаш собствен. Такъв, който са ти купили родителите, разбира се. С парите, с които продадоха нивите във Видинско.

Имаш деца след 30.

Да кажем, че времената са се променили и човек може да си позволи да остане бездетен, докато навърши 30. След това обаче не е нормално. Нормално е да са две, защото едно „си няма компания“, а три „са твърде много, планетата е пренаселена“. Нормално е да имат от 2 до 4 години разлика. Ако са с 10 години разлика, никой няма да ви осъди видимо, защото все пак сте родители. Но някак не е нормално.

Ходиш в офис от 9 до 6.

Да, вече има разни фрийлансъри-мрийлансъри, но нормалната работа е в офис. С нормирано работно време. От 9 до 6 , с един час обедна почивка, в която е нормално набързо да се сгъне един айрян с дъх на краставица, звучно наречен „таратор“ и едно кюфте с лютеница. Ако работиш от 11 до 8, е странно. Ако не работиш…нещо със сигурност никак не е наред.

Имаш хетеросексуален партньор.

Ама не ти да си хомосексуален, пък партньорът – хетеросексуален. Условието е и двамата да сте с нормална сексуалност. Това е ОК до 30-тата годишнина. После не е достатъчно – както стана ясно и по-горе, трябва да направите дете. Иначе нещо във връзката ви не е нормално.

Спазвайте тези условия и ще бъдете…Джино Бианкалана!

 
 

Гадни улици, кръстени на велики личности

| от |

Представете си, че ей сега в този момент Цариградско шосе вече не се казва така, ами се казва с вашето име. Вие ще сте един от един от мацината удостоени с честта да нарекат този път на тяхно име. Заедно с Ленин и Хитлер. Но въпросът е – ще се радвате ли на мародерствата, които се случват там. Най-вероятно не.

Защо тогава кръщаваме тъмни, гадни улици на велики личности? Или по-скоро, защо допускаме улиците, кръстени на велики личности, да тънат в депресия?

улица „Алабин“

Алабин е едно тъмно, каширано уличе, което започва със Съдебната палата и свършва в площад Македония. Преди да обясня с какво е характерен площад Македония, искам изрично да отбележа, че нямаме нищо против хората с каквато и да е сексуалност. Проституцията обаче е нещо, което граф Пьотър Алабин не заслужава върху улицата си.
Той е инициатор на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение, а също така, докато е губернатор в София, подпомага изграждането на паметника на Левски. Все хубави работи.

улица „Парчевич“

Общо взето всичко от ул. „Витошка“ към Руски паметник е като всичко от булевард Дондуков към Сточна гара – старият град. Гледали ли сте „The Interview“? Когато Джеймс Франко беше в Северна Корея и се разхождаше по улиците й по тъмно, видя, че всичко беше само фасада. Та на „Парчевич“ е така. Някой въобще живее ли там? Или Големият брат иска да си мислим така? Не знам. Мистерия.
Императорът на Свещената римска империя удостоява с баронска титла Петър Парчевич. Той е един от най-големите българи през 17 век.

булевард „Цар Борис III“

Ако велоалеята е най-безопасното място на улицата ти, значи нещата не са на център. Този и следващият булевард са единствените места в София, където да видиш дюнери не е обещаващо. Освен това, булевардът води към Нов Български Университет.
Няма да обясняваме кой е Цар Борис III.
Но докато сме на темата:

булевард „Княгиня Мария-Луиза“

Там е ужас. Криминален, черен, бежански ужас. Не че всички бежанци са задължително лоши хора, но изглеждат страшно. Само вижте какви са цените на квартирите около булеварда и около Руски паметник. Все едно мястото не е в столицата.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I. По-добре да си в горите на брат Симеон, отколкото на нейния булевард.

Това най-вероятно е част 1 от серия текстове, които ще направим на подобни теми. Защото има цели квартали, кръстени на националните ни герои, в които обаче се случват най-позорни работи.

Да не говорим пък за отборите.