Тоталното ми влюбване в Тейлър Суифт

| от |

Тейлър Суифт, която навършва 26 години, е от онези изпълнители, които хората обичат да мразят. Не заради музиката й, а по принцип. Хората обичат да поставят етикети на другите, особено когато тези други са известни в публичното пространство, социални мрежи или поп културата.

Тейлър Суифт е точно такъв човек. Тя си плаче да бъде изхейтена, не само заради изключителната си активност в социалните мрежи, а заради музиката феновете си.

Повечето хора, които не харесват Тейлър Суифт нямат никаква идея за музиката й, а се отнасят към нея като към роман, който не са прочели, но знаейки сюжета, вече имат мнение по въпроса.

От типичното „girl next door“ и „American sweetheart“ до „13-годишните я харесват“ – чувала съм всичко.

Тейлър Суифт отдавна не е любимката само на тийнеджъри. Нейното рязко порастване започва през 2012 година, когато пуска албума си „Red“. Това е и първият път, в който тя си позволява да се отдели от кънтрито, което съпътства кариерата й до момента. Това е и първият път, в който решава да е порасналото момиче, което пише и пее за по-големите хора. „Red“ звучи като албум на зрял човек, който използва по-богат език и повече метафори.

Ако любовта те е намерила някъде между 2012-а и днешния ден то със сигурност музиката на Тейлър Суифт ти говори винаги верните неща. 

Хората обичат да я зачекват и на тази тема – че пее за мъжете, минали през живота й. Това, разбира се, са спекулации, тъй като никой не знае дали това е абсолютната истина, или е просто маркетинг стратегия. Ед Шийрън също пее за жените в живота си. Всеки изпълнител пее за нещата от живота и онова, което му се случва. Така работи този бизнес. Get real or go home – нямаш много опции.

„Red“ е албумът, който ме сблъска челно с творчеството на Тейлър. Оттогава съм на принципа, че „I want to listen Taylor Swift alone“, както казва героинята на Зоуи Дешанел в един епизод на “New Girl“. С годините се научих да не се срамувам от нещата, които харесвам. Още нещо, за което трябва да благодаря на госпожица Суифт.

През миналата година тя е сред музикантите, променили индустрията. Дали това се дължи на музиката й, или умелия маркетинг, е въпрос на гледна точка. Албумът „1989“ става най-продаваният албум на годината на физически носител – нещо, което мнозина смятаха за отмряло. Тейлър минава към поп музиката, чупи рекорди и надскача себе си. Все още е сред малкото изпълнители, които го правят.

Пътят на Тейлър Суифт към музиката започва много отдавна.

Певицата е закърмена с кънтри, типично по американски. Родена в Уайоми в Пенсилвания, но отгледана в Нашвил в Тексас, Тейлър се влюбва във звученето на Патси Клайн и Доли Партън. Още тогава е убедена, че иска да се занимава с музика. Тейлър се учи да свири на китара на 10 години, а няколко месеца по-късно, вече може да изпълнява и първото си парче – песента “Cowboy Take Me Away” на Dixie Chicks. Още тогава певицата разбира, че кънтрито е нейната музика. Използва Шаная Туейн за вдъхновение и на 17 години издава първия си албум – “Taylor Swift”. След това на всеки 2 години, Тейлър вади нова тава, а стилът й преминава от силно кънтри към кънтри с поп елементи до тотален поп, което й печели още по-голяма популярност.

Скоро след като кариерата й тръгва нагоре, Тейлър осъзнава, че може да използва провалените си връзки, за да пише песни. Много от злите езици на Запад твърдят, че Тейлър Суифт нарочно проваля връзките си, за да има вдъхновение за песни. Певицата не разказва нищо за личния си живот – тя пее за него.

След като изживява „феминисткия“ си период, Суифт отново е във варианта, в който повечето хора я виждат – с мъж до себе си, на турне и изживяваща звездните си моменти. Разбира се, сега тя е по-голяма и това си личи във всичко, което прави.

Дали ще спра да я харесвам? Не. Дали ме е срам от този факт? В никакъв случай. А вас поздравявам с любимото ми парче от „Red“.

 
 

„Дюнкерк“ оглави бокс-офис класацията на САЩ

| от chronicle.bg, по БТА |

Филмът „Дюнкерк“ на режисьора Кристофър Нолан застана начело на бокс-офис класацията на Северна Америка този уикенд, предадоха световните информационни агенции.

Той отбеляза приходи от 50,5 милиона щатски долара, като 11,7 милиона от тях бяха от IMAX прожекции. Сюжетът му описва онова, което се смята за най-голямото поражение на Великобритания във Втората световна война – историята за евакуацията на 330 000 британски войници от Франция през 1940 г.

Получилата положителни отзиви комедия „Girls Trip“ надмина очакванията на критиците и зае второто място в класацията с печалба от 30,4 милиона щатски долара. В продукцията участват актрисите Реджина Хол, Куин Латифа, Тифани Хадиш и Джейда Пинкет Смит. Зрителската аудитория се състоя от 79 % представителки на нежния пол.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ остана на трета позиция с 22 милиона щатски долара, а веднага след него се нареди научнофантастичният филм „Войната за планетата на маймуните“ с 20,4 милиона щатски долара приходи.

Продукцията на Люк Бесон „Валериан и градът на хилядите планети“ претърпя неуспех и оформи челната петица на бокс-офис класацията на Северна Америка, като спечели едва 17 милиона щатски долара

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Президентът основа собствена модна линия – „БОСС“

| от |

Президентът Румен Радев основа своя собствена модна линия, наречена „БОСС“. Фешън колекцията ще съчетава български народни мотиви с кришнарски елементи и ще залага на естественото излъчване, подчертаната голота и дружбата между източноправословните модни патерни и кришнарските модни елементи.

След мощния отзвук в социалните мрежи на президентската снимка от двора на резиденция „Бояна“, на която Радев е бос с потник на трайбъл символи, съпругата му е получила пиарски инсайт и двамата заедно са основали новата марка.

„И двамата смятаме, че президентската длъжност не опира само до водене на адекватна политика, а и до даване на пример на народа, включително в направления като мода, стил и етикет. Затова решихме да направим свой собствен бранд, който да вдъхновява българите да се обличат удобно през лятото“, коментира Десислава Радева.

Стартирането на модната линия съвпадна със среща на генерал Радев с разгневените нудисти от плаж „Делфин“. Президентът подкрепи хората в устрема им да не затварят телата си в железния обръч на банските костюми и направи обръщение към нацията, в която призова българите „да бъдат себе си“ и да не се притесняват да показват тези части от телата си, които харесват.

Относно негативните коментари във Facebook, в които раздразнителни от жегата хора подметнаха, че президентът прилича на тираджия, водачът на народа коментира така:

„Не смятам, че ходенето на босо е някакъв грях. Още народната певица Роси Кирилова призоваваше феновете си да ходят боси по асфалта, кришнарите се доближават до слънцето през контакта на кожата със земята, а нестинарите са едни от най-уважаваните хора на плаж Нестинарка. Живеем в демократична държава и правото на разголване трябва да се уважава“.

На въпрос от буден журналист дали същото право на разголване се отнася и до 14-годишната дъщеря на Орхан Мурад – Сузи, която скандализира моралните българи в предизвикателен видеоклип, президентът отговори така:

„Човек трябва да прави това, което обича. Наречете ме популист и народняк, но не намирам нищо нередно в това едно дете да осъществи мечтата си да туърква от отворения прозорец на БМВ пред погледите на татуирани бургаски батки. Всеки трябва да следва мечтите си, защото в противен случай рискува да остане емоционално бос.“

 
 

Нова стъпка в борбата с чернодробната недостатъчност

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени успяха да превърнат малки „семена“ от чернодробна тъкан в напълно функциониращи органи в мишки.

Ако методът се окаже приложим и при хора, ще бъдат намалени дългите списъци на чакащи за трансплантации. От него ще могат да се възползват и хора с чернодробна недостатъчност, които не могат да се подложат на такава операция.

Учените от Масачузетския технологичен институт са поставили три вида чернодробни клетки в биоразградими тъканни скелети и са ги имплантирали на мишки с увредени органи. Миниатюрните структури са се увеличили 50 пъти след имплантирането и са изпълнявали нормалните функции на черния дроб.

Ако методът се прилага на хора, необходимите клетки могат да бъдат взимани от пациента или от органи, които не отговарят на изискванията за трансплантация. Много важно при него е, че не са необходими лекарства за потискане на имунната система.