Торта с крем „Маскарпоне“

| от pudriera.bg |

За блата: 300 г бисквити – обикновени, пълнозърнести, 150 г течно масло

За шоколадовата заливка: 100 г черен шоколад, 25 г масло

За крема: 500 г маскарпоне, 400 г заквасена сметана, 150 г бял шоколад, разтопен на водна баня или в микровълнова, 1-2 с.л. пудра захар, настърганата кора от 1 лимон, 1 ванилия 20 г желатин

Приготвяне: Бисквитите се смилат в блендер или кухненски робот заедно с маслото. Изсипват се във форма за торта с ринг, разпределят се равномерно и се притискат плътно към дъното на формата. Формата се оставя в хладилника, а през това време се приготвя шоколадовата заливка. Черният шоколад се разтапя на водна баня или в микровълнова и към него се добавя маслото. Разбърква се до получаването на хомогенна смес и с нея се залива бисквитения блат. Формата отново се оставя в хладилника.

Приготвя се крема. Маскарпонето се смесва със заквасената сметана, белия шоколад, пудрата захар, лимона и ванилията. Разбърква се добре с миксер. Желатина се разтваря в малко студена вода, след което се разтапя на водна баня или в микровълнова. Добавя се към крема при непрекъснато бъркане. След като всичко се смеси добре, се изсипва върху шоколадовата подложка и се заглажда. Поръсва се с какао, настърган шоколад или смлени орехи.

Трябва да престои 2 часа в хладилника преди да се сервира. Може да замените пудрата захар със стевия по ваш вкус.

 
 

Македония отхвърли алтернативно име, защото звучи на клингонски

| от chronicle.bg |

Името Бивша югославска република Македония (БЮРМ), което се използва от повечето международни институции, за да назовават държавата, беше отхвърлено като възможно алтернативно име.

Мотивацията на държавната администрация в Македония беше, че то звучи също толкова чуждо, колкото и клингонския език от научнофантастичната филмова поредица „Стар трек“.

„Когато казвате БЮРМ това има също толкова отношение към моята страна, колкото клингонския от телевизионните серии „Стар трек“, каза македонският министър на външните работи Никола Димитров по време на пресконференция в Брюксел с върховния представител на ЕС за външна политика и сигурност Федерика Могерини и еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан.

Клингонци от класическият сериал са хуманоидните извънземни, които имат своя собствена империя, където се говори именно на клингонски език. Въпреки, че се споменава за малко, той е благозвучен и интересен за феновете. Дотолкова, че впоследствие се появяват клингонски преводи на книги като Библията и „Хамлет“ на Уилям Шекспир.

Македонският външен министър намекна, че е възможен друг вид компромис с Гърция. „Наистина вярвам, че не можем да постигнем решение , ако една от двете страни е победена“, каза Димитров. „Трябва да намерим начин, в който и двете страни да продължат напред с изправени глави. Вярвам, че това е възможно… Трябва да предприемем правилните стъпки внимателно и в правилното време“, допълни той.

 
 

Докторите също шмъркат

| от |

Когато преди десет години двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика катастрофа, в която загина 23-годишно момче и вкара в будна кома 18-годишната тогава Мануела, много българи изпаднаха в шок. Не защото се е случила поредната катастрофа с фатален край, на тях сме им свикнали. Шокът дойде от това, че един човек – повод за национална гордост, се оказа разочарование за цял един народ.

В подобна ситуация, макар слава Богу, без жертви, се намираме и през последните дни, след като в неделя д-р Иван Сигридов, светило в инвитро процедурите, блъсна с BMW-то си друга кола (и о!ужас! не „прост Opel“, a Bentley) и в кръвта му бяха открити следи от кокаин и 0,70 промила алкохол. Катастрофата се случва, след като д-р Сигридов е карал личното си BMW320d с превишена скорост в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ – както правят „айдуците“ по пътя.

А не както правят известните лекари, за които са направени цели Facebook групи от благодарни пациенти.

Толкова сме свикнали да затваряме хората в клетки от клишета, че изпадаме в дълбока покруса всеки път, щом животът ни се разкрие в различни цветове от черното и бялото. Някак изобщо не допускаме, че плеймейтка може да е умна, шампион по борба да е талант с четка, или лекар, който спасява или спомага за създаването на животи, да шмърка кокаин.

Изненада! Може. Нелепа е реакцията на онези, които боготворят д-р Сигридов и го защитават. Никой не оборва лекарските му способности, но и никой не може да обори положителните резултати за кокаин от кръвната проба.

Ето ви още един изненадващ факт от шарения живот: компетентността в професията, дори когато тази професия изисква високо ниво на морал, не гарантира въпросното високо ниво на морал. Особено когато става дума за хора, които страдат от тежките странични ефекти на своите успехи: главозамайване, арогантност, чувство за безнаказаност, дори хюбрис*. Подобни пример неведнъж са били реализирани в кино и телевизионната индустрия, а още повече от тях сме виждали на живо.

Нали си спомняте началото на филма „Доктор Стрейндж“, когато героят на Бенедикт Къмбърбач шофира бясно ламборджинито си по тесен път със завои и в същото време разрешава сложни неврологични казуси? Е, ако сте гледали филма, знаете как завършва сцената – в дере. А след това – в болницата, в която доктор Стрейндж се събужда с ръце, негодни за работа. Няма и да споменаваме всички нравствени „особености“ на гениалния доктор Хаус и зависимостта му от Викодина.

Парите, успехите и известността изискват много здрав психичен гръбнак, за да могат да бъдат понесени. Много хора не успяват, ценностната им система се срива и те се развращават. Самозабравянето е деструктивно.

Тъжното в случая не е това, че д-р Сигридов и 31-годишният шофьор на Бентли-то от Бели Искър (който сам по себе си е повод за други разсъждения) са изживели някакъв дистрес. Нито в това, че хубави автомобили са се потрошили, уви. Дори не е тъжно, че известен лекар е взимал кокаин. Идеята, че наркотиците у нас са изобразени в картината на цигане, което диша лепило и на тийнейджър, който пуши трева, е обидно наивна.

Тъжното е в това, че обществото ни очевидно е зациклило на някое от най-долните стъпала на съзнателност и критичност и все още е склонно да издигне на трон „героя“ и да стъпче в прахта „престъпника“. Но какво правим, когато героят и престъпникът съжителстват в едно тяло?

Шашкаме се. Лутаме се между „Осанна“ и „Разпни го“ като лоботомирани овце и не можем да повярваме, че някой, с когото се гордеем е направил грешка. Тук идва и третата изненада: всеки може да направи грешка. Да се посрами, да се провали, да сгафи. Това е човешкото. Другото е божествено.

Навярно двойките с репродуктивни затруднения няма да спрат да ходят при д-р Сигридов заради агресивното му поведение на пътя. И не бива да го правят. Там, където има грешка, следва да има и прошка – това е най-християнският принцип.

Но ако вместо него на шофьорското място седеше татуиран батка от Люлин или 21-годишен циганин без книжка, всички щяхме да сме някак по-спокойни.

А това просто не е честно.

*Хюбрис означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. В Древна Гърция  смисълът на това понятие има конкретиката на грешната постъпка за надпоставяне на някого над боговете или забравяне да им се отдаде благодарност, когато са оказали помощ. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, която е последвана и от най-страшни наказания и разрушение.

 
 

Ватикана: „Майка Тереза не е стока“

| от chronicle.bg, по БТА |

Ватикана се изуми от решението на ордена „Мисионери на милосърдието“ в Калкута да регистрира носеното от майка Тереза наметало в бяло и синьо като търговска марка, предаде Франс прес.

„Майка Тереза от Калкута е универсален символ, обичана е от вярващи и невярващи, от хора с различна вяра“, заяви кардинал Жозе Сарайва Мартинш пред сп. „Панорама“.

Преди няколко дни 85-годишният кардинал научил, че индийските власти удовлетворили иск за авторско право, представен от „Мисионери на милосърдието“ в Калкута.

Това означава, че ще трябва да се плащат такси от всички, които използват под каквато и да било форма – снимки, филми, книги, прочутото облекло на онази, която спечели Нобелова награда за мир през 1979 г. и бе канонизирана през 2016 г.

„Абсурдно е за нейната наметка със сини ивици по краищата да трябва да се плащат такси“, отбеляза монсеньор Жозе Сарайва Мартинш.

 
 

Ротвайлер разкъса малко кученце или парадокса на естествения подбор

| от |

Предполагам знаете – ротвайлер разкъса малко кученце във вторник сутринта до Борисовата градина.

Коварното несъобразяване на съседите е класически троп. И това не е само при нас, разбира се, по целия свят го има. Най-лесният пример е как едно време Германия съсипа съседката си Франция за има-няма 2 седмици. В този случай също има цивилни жертви.

Стопанката на ротвайлера има още един ротвайлер, две немски овчарки и един пинчер. За тях съседи твърдят, че са агресивни, а жената ги разхожда без каишка и наморник. С един агресивен пинчер ще се преборим, но два ротвайлера и две овчарки са много. Няма да ни стигнат оплакванията до Общината.

Ясно е, че проблемът е в жената. Ясно е, че тази жена познава кучетата, както е ясно и че е глупава да не им сложи наморници. Защо не му слагаш намордник? Искаш да си говорите с кучето ли, какво?

Но колкото и гаден случай да е този, вече такива неща са като че ли нормални. Някак влиза в печално появилата се категория „стандартното гадно“. Като катастрофите и сбиванията между ученици. Друга ми я мисълта.

В животинския свят все още съществува естественият подбор. Ако едно животно е по-силно, разкъсва другото в парка пред блока. В човешкия, надживотински уж свят естественият подбор, е едва забележим. Като рапърът Кулио. Като БНТ2.

Жената е достатъчно нескопосана да не сложи наморник на злобните си кучета. На каквото и да е белег това – дали на глупост, на наивност или на самонадеяност – във всеки случай тя би била губеща в естествения подбор.

И сега парадоксът:

Парадоксално е как именно тя получава надмощие над околните, които се страхуват, заради успехите на сателитните й кучета в подбора. Тоест, губещ в „природното състезание“ човек, в момента печели именно в това състезание.

Инструментите, които тя използва за победата не са само наглостта й и кучетата. Има го и страхът на останалите човеци. Срамен ансамбъл от тези две неща е причината.

Разочароващо не знам към какво сочи това. Може би е коментар към достойнството на средностатистическия човек, не знам. Като всеки българин, затруднен от философията зад някакво събитие, и аз ще кажа просто – правете си извода сами.

И си пазете децата да не ходят далеч от вас, защото има опасности.

Може да ги вържете на каишка.