Торта с къпини и бял шоколад

| от 359food.bg |

Продукти

  • за блата
  • 200 гр безсолно масло на кубчета
  • 100 гр бял шоколад начупен
  • 4 големи яйца
  • 200 гр захар
  • 200 гр брашно
  • 1 бакпулвер
  • 175 гр къпини малини, горски плодове
  • за крема
  • 150 гр бял шоколад
  • 250 мл готварска сметана
  • за ганаша
  • 200 гр сладко от къпини

Разтопете на водна баня маслото и шоколада. Оставете да се охлади 2-3 минути, добавете захарта, след това и яйцата – разбийте добре.

64DX0365-1024x681

Сложете брашното и къпините и отново разбийте добре.

64DX0377-1024x681

Сипете внимателно сместа в намаслена тавичка и покрита с хартия за печене. Печете на 200 градуса около 30-35 минути.

64DX0390-1024x681

Извадете и оставете настрана да се охлади, след това срежете с конец на два блата.

64DX0392-1024x681

За шоколадовата глазура – разтопете на водна баня 100 грама сметана и бял шоколад. След това оставете да изстине на стайна температура. Когато се охлади, добавете останалата сметана и разбийте на сняг.

64DX0382-1024x681

Върнете се към блатовете – намажете със сладкото и с 1/3 от глазурата първия блат и сложете отгоре втория.

64DX0393-1024x681

Украсете отгоре с шоколадовата глазура и с къпинки.

64DX0402-1024x681

 
 

Торта с къпини и бял шоколад

| от 359food.bg |

Полово неутрални писоари, които да могат да бъдат ползвани и от мъже, и от жени, ще бъдат инсталирани в обществените тоалетни съгласно плановете на лявата коалиционна управа в Берлин, пише в. „Дейли мейл“.

В документ от 99 страници се изтъква, че това е шанс да се покаже иновативното лице на столицата. Докладът е озаглавен „Концепцията за тоалетните в Берлин“ и в него е залегнала идеята за унисекс писоарите. Замисълът е те да намалят опашките в дамските обществени WC. В бъдеще берлинчани и от двата пола ще могат да ползват по малка нужда съседни писоари.

Вестникът цитира мнението на проф. Мете Демилиц от университета в Гелзенкирхен, че писоарите за дами /frauenpissoir/ ще спестят големи количества вода. При обикновените тоалетни представителките на нежния пол често натискали три пъти копчето на тоалетното казанче.

 
 

Торта с къпини и бял шоколад

| от 359food.bg |

От далечния „Армагедон“, на който целият свят плака при вида на ръката на Лив Тайлър върху телевизора, през „След утрешния ден“, където младият Джейк Джиленхол спаси хубавото момиче от „Shameless“ , и като стигнем до  „2012“, който ни показа какво се случва с лошите хора в лицето на апокалипсиса, всички филми за края на света съдържат някои неизбежни елементи, без които просто не може да бъдат.

Например:

Развод

В началото на филма става ясно, че мъжът и жената са пред развод, във развод или след развод. Децата им страдат. Докато от небето се сипят астероиди обаче, и извънземни бомбардират Айфеловата кула, двамата разбират, че всъщност още се обичат. Преминават през много перипетии заедно и накрая се прибират заедно у дома, в Алабама. Децата са щастливи.

Тъпа шега в напрегнат момент

Подводницата е пълна с последните оцеляващи от атака с атомни бомби, тръгва да се потапя, а главният герой се спуска отгоре с хеликоптер и държи под мишницата си сладкото кученце. Шансът да се вмъкне вътре е едно на милион, напрежението стига своя пик, чернокож актьор се подава от люка на подводницата, докато цунамито диша във врата на пекинеза и в последния момент дръпва главния герой и кучето вътре. Героят диша тежко, има десет огнестрелни рани, нанесени от лош руснак, и мозъчно сътресение вследствие на паднал небостъргач върху главата. Поглежда сериозно чернокожия и казва: „Нямаше нужда да бързаш толкова“. Смеем се.

Сладко кученце, което оцелява

Няма начин поне един пекинез или ши-тцу да не участва във филма. Много честно зрителите нехаят за съдбата на главните герои, но тръпнат в напрежение при всяка опасност, която заплашва кученцето. Добре е, че то винаги оцелява – въпреки земетресението, торнадото, цунамито и акулите-зомбита.

Реч на американския президент

Абсолютно неизбежно. Какво се случва с президентите на други държави обичайно не става ясно, но американският държавен глава винаги произнася реч, която се слуша от всички замесени, навсякъде по света.

Жена, която се съблича

Ситуацията го налага. Ако апокалипсисът е воден, така ще плува по-добре. Ако е огнен – така ще се пребори. Ако има акули – ще стъпи на дрехите си, за да стигне до кабел, който да набута в устата на акулата. Във всички случаи, по някое време се появява сутиен.

Смирение

След като всичко приключи и 3/4 от населението на Земята вече се е пренесло в отвъдното, останалите хора се замислят и се смиряват. Всички са приятели и са готови да пазят Земята от глобалното затопляне – настава мир и хармония.

 

 
 

Торта с къпини и бял шоколад

| от 359food.bg |

Намерението на Дейвид и Виктория Бекъм да построят модерно селско имение в стил арт деко за над 7,7 милиона щатски долара ще се осъществи, след като управата на графство Оксфордшър най-накрая им разреши да изградят басейн и допълнителни постройки, съобщи в. „Дейли мейл“.

Звездното семейство планира да изгради екологичен басейн, който ще се пълни с пречистената вода, използвана в домакинството, включително тази от тоалетната. Размерите му ще са 12 х 7 метра и ще е дълбок малко над 1 метър. За почистването му няма да се използват химикали, а биофилтрационна система.

Освен плувния басейн в имението си, семейство Бекъм има намерение да построи градинска арка и сламени покриви на постройки в двора.

Двойката купи селския имот през декември 2016 г., но строителните дейности вървяха много бавно, тъй като бяха под наблюдение на властите. Звездите се надяваха да се преместят от дома си в Лос Анджелис до края на лятото. Техни представители отказаха да дадат коментар по въпроса.

 
 

Торта с къпини и бял шоколад

| от 359food.bg |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?