Топ 10 претенденти за престола в Европа

| от |

С настъпването на XX век револолюциите унищожават множество монархии и заместват повечето от тях с комунистически режими.


Crown,_Sword_and_Globus_Cruciger_of_Hungary2

Ще се изненадате от това, че макар и демокрацията вече да е политическата система в повечето страни, детронираните кралски семейства продължават да използват титлата си и да претендират за трона. Това е списък с топ 10 мъже и жени, които би следвало да са съответно крале и кралици, ако тронът им бъде върнат.

1. Престолът на Германия и Прусия – Джордж Фридрих

1

Роденият през 1976г. Джордж Фридрих е пра-пра-правнук на Уилям II (император в периода (1888-1918) и е начело на камарата на Хохенцолерн. Учил е в Германия, но завършва образованието си в Пърт, Шотландия. След това учи бизнес икономика във Фрайберг. Като ръководещ камарата Хохенцолерн той често е адресиран като Негово Кралско Величество или Принца на Прусия. Законите в Германия не признават титлите му, но според гражданското право в държавата те се считат като част от името на носещият ги. В интервю за Vanity Fair Джордж Фридрих споделя, че “Германският народ трябва да се замисли за завръщането на монархията и съм сигурен, че това ще се случи”.

2. Френският престол – Луи Алфонс, херцога на Анжу2

Ако френският трон се възстанови Луи Алфонс ще стане Крал Луи XX. Той е роден през 1974 година в Мадрид и е пра-правнук на Крал Алфонсо XIII. Неговите поддръжници обикновено се наричат легитимисти. Според тях след смъртта на брат му през 1984 година Луи Алфонс е законният престолонаследник. Той получава титлата “херцог на Анжу” след като баща му умира в злополука през 1989г. Двамата с жена му Маргарита Евгения имат дъщера, Евгения, родена във Флорида. Според легитимистите тя е Принцеса Евгения от Бурбон. Луи Алфонс е признат като Негово Кралско Височество от френският министър на правосъдието.

33. Руският престол – Нейно Величество Херцогиня Мария Владимировна

Руските монархистки я смятат за глава на императорското семейство и пазител на всички руснаци от 1992 година насам. Използваната от Мария Владимировна титла е Нейно императорско величество херцогиня Мария Владимировна. Родена е през 1953 година и е дъщеря на негово величество херцог Владимир Кирилович, смятан от някой за глава на императорското семейство. Мария учи руски и руска история в Оксфорд и живее във Франция и Испания. Синът и е роден и покръстен в Мадрид през 1981г. Други важни личности, присъствали на кръщенето са крал Хуан Карлос, Цар Симеон II и царица Маргарита, както и други официални лица от руското царско семейство. Мария Владимировна е 109-та на опашката за наследяването на британският престол.

4

4. Гръцкият Трон – Цар Константин II

Константин Гръцки, по-рано познат като Константин II, крал на елините царува от 1964 година до премахването на монархията през 1973г. Той така и не абдикира от поста си. Въпреки това, неспособен да свали новото правителство той живее в изгнание от 1967 година. Според паспорта му той е “Константин, бивш цар на елините”. Закон, прокаран през 1994 година го лишава от гражданството и имуществото му. В закона е записано, че на Константин не може да бъде предоставен гръцк паспорт, освен ако не приеме фамилия.

5. Австро-Унгарският престол – Принц Ото5

Oто фон Хабсбург, роден на 20 ноември 1912 е настоящият глава на фамилията на Хабсбургите и най-големият син на Карл Австрийски, последният император на Австрия и крал на Унгария. Ото живее в Бавария и е гражданин на Германия, Австрия, Унгария и Хърватска. Също така е познат като архихерцог Ото Австрийски и Хабсбург Ото. Твърди се, че е ударил неговият колега от европарламента Иън Песли, след като през 1988 година той изкрещял на папата, че е антихрист. Ото е бил сериозен пушач, като в някои дни е пушел по 100 цигари. Днес той вече не пуши, освен в един ден – световният ден против тютюнопушенето.

6. Португалският пресол – Дуарте Пио, херцог на Браганса

6Дуарте Пио е роден в Берн, Швейцария и е най-големият син на Дуарте Нуно, херцог на Браганса и съпругата му Мариа Франсиска де Орлеанс, принцеса на Бразилия. Когато се ражда, на семейството му е забранено да влиза в Португалия и затова раждането се провежда в португалското посолство в Берн. По този начин Дуарте Пио получава гражданството, така необходимо му за престола. През 1952 се мести за постоянно в Португалия с родителите си. На 13 май 1995 Дуарте се жени за Изабел де Ередиа, португалска бизнесдама. Церемонията се провежда в манастира Jeronimos в Лисабон и е ръководена от патриарха Антонио Риберио. Не нея присъстват основни португалски политически фигури, включително президента на републиката Марио Суарес, премиера Анибал Кавако Силва, както и представители на повечето европейски краски фамилии.

7. Румънският престол – цар Михаил7

Михаил I, крал на румънците, принц на Хохенцолерн (роден на 25 октомври 1921) царува в Румъния от 20 юли 1927 до 08 юни 1930 г. и отново от 06 септември 1940 г., докато е принуден да абдикира от комунистите на 30 декември 1947 година. Като пра-пра внук на кралица Витория и трети братовчед на Елизабет II той е един от последните оцелели държавни глави отпреди втората световна (другият е Симеон II). През 1947 Михаил пътува за Лондон за да присъства на сватбата на бъдещата кралица Елизабет II и там среща бъдещата си жена – принцеса Ана Бурбон-Парма. Завръща се в Румъния, посъветван от Уинстън Чърчил, който му казал, че “Най-важното за един крал е да е смел”.

88. Албанският престол – принц Лека

Принц Лека е единственият син на крал Зог I и кралица Жералдин. Известен е и често е наричан от медиите, монархистите и много хора Крал Лека I. Крал Зог е приуден да избяга от Албания само два дни след раждането на сина му и скоро официално е заменен от италианският крал Емануел III.  Лека учи в Египен и в Швейцария, след което става втори лейтенант в британската армия. След смъртта на баща му през 1961 година, Лека е обявен за крал на албанците от Народното събрание в изгнание. През 1975г. се жени за австралийската учителка Сюзън Кулен-Вард. На сватбата присъстват кралски семейства, които призовават “Да живее кралят!”

9. България – Симеон II9

Симеон Сакскобургостски е цар на България в периода 1943-46 година. Служи като министър-председател от 2001-2005г. Името, което използва като български гражданин и политик е Симеон Борисов Сакскобурготски. Симеон II е един от малкото монарси от преди Втората световна, които по-късно ръководят държавата си от премиерския пост. Той прави това след 55 години, прекарани извън България, заради комунистическият режим. Симеон II е единственият жив човек на земята, който носи титлата Цар (тъй като така и не абдикира официално).

1010. Италия – Виторио Емануеле, принц на Наполи

Виторио Емануеле е роден на 12 февруари 1912 година и е смятан за единственият претендент за несъществувашият италиански трон. В Италия е по-известен като Виторио Емануеле ди Савоя. Макар от 1946г. титлата му да не се признава в родната му страна, множество други, като Белгия например, още спазват обръщението. Виторио също така е претендент за йерусалимският престол. След референдума от 1946, когато е решено Италия да стане република, той е изгонен оттам. Неведнъж е влизал в новините с антисемитиските си изказвания. Във Франция пък е съден по обвинение в убийство, за което е оправдан, но все пак осъден за престъпление с огнестрелно оръжие.

 
 

Рецепта за тиквено-доматена супа

| от Росица Гърджелийска |

Сезонът на жълтите листа, жълъдите и мъглите е тук, макар все още да е топло навън. Ето една супа за душата!

Нужни продукти:
1 малка тиква
3 глави червен лук
1 зелена чушка
500мл доматена пасата
500мл нарязани домати на кубчета
1 скилидка чесън
един стрък пресен босилек
малко пресен магданоз
олио, черен пипер, сол

Начин на приготвяне:

DSCN8863

Нарежете лука и чушката, изсипете ги в тенджера с малко олио на дъното и включете котлона.
Добавете малко сол, захлупете с капак и оставете да се поизпотят.
През това време обелете и нарежете тиквата на средно големи кубчета.
Добавете тиквата към тенджерата, залейте с вода и оставете да заври. Гответе до пълното омекване на тиквата.
Добавете пасатата и нарязанито домати и продължете а готвите, за да е изпари една част от течността.
Добавете накълцания чесън и продължете а готвите още няколко секунди.
Пасирайте всичко и добавете босилека и черният пипер.
Поръсете всяка паничка с пресен магданоз и запечени тиквени семки, които ще добавят приятно хрупкане към така прекрасно кадифената супа.

DSCN8892
Усмихнете се!

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.