ТОП 10 песни за новогодишен купон на Pippilota Mentolka

| от |

По любезната покана на Chronicle се заех да направя списък с десетина любими песни. Доколкото разбрах, заданието е доста свободно, така че реших това да са моите 10 песни за новогодишен купон (още така му викам аз на „партито”).
А аз най-много обичам на един купон да танцувам, затова моите десет ще са десет танцувални до умора песни! Всяка си има по малко история, но, ако не ви се накъсва музиката с празни приказки, най-отдолу съм ви приложила линк с плейлиста, без излишни церемониалности ;)

1. И така, нека първо леко разкършим с Jools Holland и безкрайно любимият ми Jamiroquai с In the Mood for Love – прекрасна и свежарска песничка, на която ме светна Елена Розберг, докато водеше в затритото Ретро радио:

2. Леко ще увеличавам темпото, но не и прекалено бавно, че само десет песни са това! Та следва Rancid и Time Bomb от времена, които понякога вадя от шкафа на дълготрайната памет, за да им издухвам прахоляка (после, ако ви се отплесва, може да продължите с Madness и накъдето се занесете в ска, ой, реге и каквото ви се слуша):

3. От ония времена, в които беше много важно да имам Fred Perry или поне един Ben Sherman, ми остана и залитането по The Streeets и Mike Skinner. Принципно любима ми е – Dry Your Eyes, но тук сме на купон, така че няма да ви натъжавам, а ще ви пусна Fit But You Know It:

4. Много набързо сменям дрес кода и набирам скорост със следващата песен, която автоматично ми затваря очите, мислено се анимационирам и започвам да подскачам като героинята в клипа на Gorillaz – Dare, а волюмето ми е на мах :-D

5. Ако още не сте се поочупили, това е шансът ви – Fatboy Slim и незабравимият Кристофър Уокън в Weapon of Choice:

Имах ли време, щях да завъртя тук още Fatboy Slim, Moby, Daft Punk, после Chemical Brothers, Underworld и да отида съвсем на друго място, но продължавам към разкършването с номер 6 ->

6. Като споменах по-горе „анимационирам”, се сетих за любимците ми от Анимационерите, ама не съм била на купон, на който да ми дадат да ги пусна. Затова продължавам танцувалните подскоци с Freestylers и Push Up.

7. И ако вече подскачате, редно е да пуснем и най-естественото откъм подскачане парче – Jump Around на House of Pain!

8. Все пак не може да мине и без „нашенската музика”, та ще ви пусна една друга моя много любима група. Не минаваше техен концерт без мен на първия ред в О!Шипка, ей! Panican Whyasker с Шоубизнес на която не разбрах, защо не й направиха клип!

9. Рязко ще сменя стила, че вече съм в края на класацията, а искам да набутам още туй-онуй. И ето една песничка от миналата година, която продължи да ме кефи и през тази, а на една сватба без малко да бият диджея, че ни я пусна и прекъснахме серията събрани сръбски хитове. Даже не успяхме да я дотанцуваме с Емил, за това сега:

10. А тъй като на Нова година се правят годишните отчети и равносметки, ще завърша с песен, която да обобщи не само изминалата година, но периода от цели четири поредни за мен години – прекрасни и ужасни, весели и изправящи косите, удовлетворяващи и фрустриращи. Години, които никой и с нищо не би могъл да замени – годините на майчинството :) Смешно е, че песента, в която са обобщени, представлява рекламно послание на марка коли, но пък съвременните рекламисти са много добри и знаят коя струна да дръпнат (нищо чудно, че и аз съм се засилила копирайтър да ставам ;)

За бонус, малко бавни песен за изтрезняване! Макар 1 януари да не е в неделя, Easy с Faith No More мисля, се вписва идеално:

Oще по-бавно-лигавата In My Place на ранните Coldplay, когато още ставаха. (много се чудех дали да не е The Scientist, че клипът й е прекрасен, но тази ми харесва повече):

И няма да издържа все пак! Ще пусна Dry Your Eyes на The Streets та каквото ще да става:

Затварям изтрезвителното с David Gray и Be Mine. Ако сте стигнали дотук, радвам се, че бяхте гости на музикалния ми купон! Be mine and I’ll be yours до догодина ;)

Плейлиста в youtube: http://www.youtube.com/playlist?list=PLuNJxKkdt0S_VpGSwlZzyPmsR7KZaoXok

 
 

Десет филма на Кристофър Нолан право в десятката

| от chronicle.bg |

За 19 години Кирстофър Нолан прави 10 филма, с което доказва, че количеството невинаги определя качеството. Зрелищата, сценографиите и брилянтните актьорски състави са само част от нещата, които правят филмите му шедьоври.

Режисьорът, който реабилитира филмите за супергерои, съвсем нормално, невинаги е бил големият играч в Холивуд. Въпреки че първите му два филма получават предимно добри мнения, Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите кинодейци, за да може днес да прави чудовищно добри филми за широката публика.

В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към някои теми, които винаги присъстват в лентите му, независимо от мащаба им.

Тази седмица светът е възхитен за пореден път от Кристофър Нолан. Този път заглавието е „Дюнкерк“. Филмът оглави бокс-офис класацията на САЩ и по всичко личи, че приходите ще продължават главоломно да се трупат. Нолан отново показа как се правят филми от такъв характер.
Неминуемо е в такъв момент да не обърнем поглед назад към „Мементо“, „Генезис“, „Интерстелар“ и още други.

Вижте в галерията горе най-доброто, което Кристофър Нолан ни даде през изминалите 19 години.

 
 

Нова стъпка в борбата с чернодробната недостатъчност

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени успяха да превърнат малки „семена“ от чернодробна тъкан в напълно функциониращи органи в мишки.

Ако методът се окаже приложим и при хора, ще бъдат намалени дългите списъци на чакащи за трансплантации. От него ще могат да се възползват и хора с чернодробна недостатъчност, които не могат да се подложат на такава операция.

Учените от Масачузетския технологичен институт са поставили три вида чернодробни клетки в биоразградими тъканни скелети и са ги имплантирали на мишки с увредени органи. Миниатюрните структури са се увеличили 50 пъти след имплантирането и са изпълнявали нормалните функции на черния дроб.

Ако методът се прилага на хора, необходимите клетки могат да бъдат взимани от пациента или от органи, които не отговарят на изискванията за трансплантация. Много важно при него е, че не са необходими лекарства за потискане на имунната система.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Linkin Park направиха изявление след смъртта на Честър

| от chronicle.bg, БТА |

Музикантите от групата Linkin Park заявиха, че са с разбити сърца след смъртта на водещия й вокалист Честър Бенингтън.

Бандата отбеляза, че „вълни от мъка продължават да заливат семейството ни, докато се опитваме да си дадем сметка какво се е случило“.

41-годишният Бенингтън се обеси в спалнята в дома си близо до Лос Анджелис миналата седмица.

Групата увери, че Бенингтън е засегнал може би повече животи, отколкото човек може да си представи.

Linkin Park планираше да тръгне на турне тази седмица, но го отмени след смъртта на вокалиста й.